На 16 години съм и живея в малко, но красиво градче на име Карлово. За разлика от повечето ми връстници не пуша и не пия. Обичам да харча парите си за неща, които аз наричам - полезни! Купувам предимно списания и книги. Според мен, когато човек прекарва времето си в четене, той не развива само мисълта си, а и се обогатява духовно. Най-големите предизвикателства за ума ми са криминалните романи. Няма друг жанр в света на книгите, който да ме завладява, изненадва и държи под напрежение от първата до последната страница.
Истината е, че съвсем случайно попаднах на книгата „Чашата на проклятието”. Никой не ми я беше препоръчвал, нито бях чела за нея предварително. Видях я на витрината в книжарницата. Седеше там сред останалите изложени книги, но по някакъв магичен начин привличаше погледа ми всеки път, когато опитвах да погледна към останалите. Хората са казали „Не съди за книгата по корицата!”. Е, не знам дали е от възрастта, но често избирам книгите си първо по вида им, а после по съдържанието. За щастие корицата на тази книга ме грабна веднага. Големите червени букви, изписващи необикновеното заглавие „Чашата на проклятието” сякаш се набиха в очите ми и събудиха у мен жаждата да се докосна поне до резюмето й. Снимката на пищно обрисуваната златна чаша със сянката й наподобяваща контурите на череп, издаваха мистериозния привкус на романа. Името на авторката Лора Лазар ми създаде впечатлението, че книгата е написана от чужда писателка и изобщо не заподозрях, че е българка, пишеща под псевдоним. Редовете под името й на които пишеше : „Победител в националния конкурс за криминален роман „По стъпките на Агата Кристи”, сякаш допълниха тази красива картина. Цената беше приемлива за такова солидно издание, затова още щом получих стипендията си от училище не се поколебах и я купих. Цял ден мислех как ще се прибера вкъщи и ще потъна в света на криминалния роман. Когато най-после това време дойде забравих за всички уроци и домашни за другия ден. Просто легнах на леглото и нямам спомени да съм ставала. Книгата се чете наистина леко и ти носи онова необикновено чувство за сладост в гърлото. Увлекателна е, а действието е динамично и интригуващо. Заплетените престъпления, обгърнати в тайнствената старобългарска символика не ти дават да се откъснеш от книгата. Преданията за прабългарите мигновено впускат ума в размисли около различни събития от историята ни. Като цяло сюжетът е непредвидим и изненадва читателя във всяка нова страница. Заблудата около това кой е истинския убиец те държи в напрежение, а разкриването на извършителя носи изумление, но и удовлетворение. През цялото време се опитваш да разгадаеш загадката, а когато авторката я разкрива пред очите ти разбираш безграничността на нейния талант. Ето защо този криминален роман е един от най-добрите, които съм чела. С нетърпение ще очаквам нови книги от авторката. Талантът й е явен, а от начина, по който пише личи и желанието й да задоволи вкуса на читателя. Препоръчвам „Чашата на проклятието” от Лора Лазар, защото е доказателство колко хубави български книги има на пазара, интересна е и те увлича в свят от който трудно би искал да излезеш.
RSS Feed
