"Дяволът на адвоката“ е новият роман на Лора Лазар. Той ни връща в летните горещини, в които ленивостта на дните се противопоставя на динамиката на събитията, свързани с поредица убийства. Героите на романа следват нишката на своята съдба, а тя разкрива различната им социална принадлежност. Те дори не подозират, че са свързани с един „хилядолик кикот“, вцепеняващ ги, защото след него остава само смъртта.
     "Отвъд доброто и злото“…“Свободен от смърт и свободен в смъртта“- адвокат Димитър Сакъзов категорично избира да си тръгне от този свят „точно сега“, за да изпревари „абсолютното  зло“, което не е разпознал; а една танцуваща в ранните утрини жена ще признае, че петдесет години пътува, за да разбере истината, истината за красотата и свободата в света, истината за любовта, която може да бъде загърбена, но не  и забравена, истината за изкуството и магията в него.
          Поредицата от убийства създава условия за буря, която заплашва да връхлети света на Мишената и на съпругата му Мария; заплашва да създаде хаос в предстоящото разследване, да опустоши  много човешки души.
        Художественият похват, използван в творбата, е „роман в романа“. Чрез него се открояват две различни житейски философии, които търсят опора в разсъжденията на Ницше за морала, културата, религията, науката. Едната, „възхвалява самотата на духовния човек, жадуващ за непостижимото съвършенство“ /свързва се с използвания от философа израз: Amor fati (Обичай съдбата!)- чрез него се изразява позитивното отношение на човека, към всичко което се случва в живота му, включително страданието и неуспеха му/, а другата философия обобщава: „Паплачта ще нарече Свръхчовека – дявол“. Неразбирането на метафорите и афоризмите в стила на Ницше се използва от убиеца за мисия, която сам си възлага - „Облагородяване на действителността“.
          Кой извършва убийствата, кой провокира страха, кой отгледа своя дявол?
          Отговор на тези въпроси търсят комисар Михаил Донов – Мишената, и неговият колега Радо Ангелов. В тази надпревара с времето те ще се върнат към събития от близките десетилетия, които  шокират и изненадват, разкриват една добре пазена тайна, рушаща увереността на убиеца, но и връщат отнетото спокойствие, усмивките и убедеността, че си струва усмивките и убедеността, че си струва да пазиш дом и любов.
 
Даниела Минчева - литератор
 

Мишената пак е тук! Любимият ми герой на Лора Лазар е решил да си почива (кхм, разбирайте – жена му е решила, че работи твърде много), но това няма как да мине тихо и кротко! А при мен удоволствието бе двойно, защото се получи забавен паралел между “Време за чакали” и “Не заспивай” на Джон Вердън – и в двете сериозните, мрачни полицаи са подкарвани към планината от съпругите си с план за почивка, но се стига до поредния заплетен случай и започват да умират хора. При Лора Лазар това е комплекс “Хубчевата къща” в Еленския Балкан – усойно място, което при силен снеговалеж се изолира от света, а покрититето на мобилните оператори е проблематично. Мишената е както винаги негативно настроен към всичко, което го вади от рутината – и за пореден път подозренията му се оказват повече от основателни. Че той кога е грешал?   Още от самото начало запознанството с местните жители ясно сочи, че почивката няма да бъде спокойна. Лудак, който гони да стреля чакали, талантлива пианистка, която бълнува за зли сили, стар генерал и неговата зла съпруга, двойка разпасани млади, разгонен стар коцкар, съсед, който се мрази със собствениците на комплекса… и още, и още странни скици са се събрали на малко място, а идва сериозна буря, която ще ги откъсне от всички. Скоро е открит първият труп, а някой посяга на жената на Мишената – което е най-голямата възможна грешка. Но преди да открие кой се е осмелил да направи това, смъртта започва да вилнее, а подозренията се трупат във всички посоки. В крайна сметка е неизбежно да не се намеси и полицията, но тогава внезапно самият столичен полицай се оказва основен заподозрян. И става наистина забавно. Допадна ми как в края Лора изгражда класическа сцена, в която са събрани всички оцелели герои в една стая и Мишената излага несъкрушимите доказателства за вина.

  Лора ми обеща, че няма никакъв шанс да позная кой е убиецът във “Време за чакали”. И беше права. Имах си ясно подозрение – по мотиви от роман на Агата Кристи се бях насочил към един от убитите (мислех, че е имитирал смъртта си, за да може да убива на спокойствие), но краят просто надмина всичките ми очаквания. Което беше най-приятната изненада. Обикновено, когато четеш пореден роман на един автор, очакваш да прозреш познат вече модел – ами няма го, Лора Лазар става все по-добра с всяка книга. След “Чашата на проклятието”, “Небеса от грях”, “Грешният квартал”, “Убиец назаем”, “Веселото гробище” ,“Огненото разпятие” и “Сянката на Мария Магдалина” тя установи ясно водещото си място сред криминалните ни автори – и се надявам да продължава в тоя дух. И да пише още и още романи с Мишената И трябва да си призная, че се смях с глас на най-сетне разкритата тайна как той среща своята малка женичка, много добра сцена. Чакам следващата!

 
  На 09.12.2016 година в приятната атмосфера на кафе „Елена“ в гр. Търговище Лора Лазар представи поредния си роман с интригуващото заглавие „Сянката на Мария Магдалина“.
  Десетки почитатели на творчеството на Лора Лазар изразиха уважението си към нея и с нетърпение разлистваха романа, готови отново да се потопят в тайнствената  и загадъчна атмосфера на романа.
  „Сянката на Мария Магдалина“ бе представена от Даниела Минчева – литератор. В експозето си тя отбеляза следното:

 "Археологическите находки заживяват с историята на манастира и провокират връщане към знанието на отминалите векове. Професионализмът на героите се доверява на документите и фактите и разкрива, че образът на Мария Магдалина е повлиян от съперничеството между гностицизма и апостолската църква, а това откроява различията между религия и ереси и очертава границата живот -смърт. Така дебнещите в мрака, за да убиват, и искащите светлина ще се изправят един срещу друг и в този двубой всеки ще използва средствата на своята ценностна система, за да защити света си… Но и героите, и ние читателите имаме привилегията да извървим пътя на избора и отговорността…” 

   Г-жа Стела Антонова, на която авторката се довери да бъде първият читател на романа, сподели с публиката, че винаги започва да чете поредния роман на Лора в петък вечерта, тъй като знае, че няма да може да го остави преди да го е завършила. Така се е получило и с романа „Сянката на Мария Магдалина”, който емоционално бе определен от Стела Антонова като „поредния шедьовър на Лора Лазар”.
    В обичайния си кратък стил Лора Лазар благодари на аудиторията и шеговито отбеляза: „Аз не съм Дан Браун. Дан Браун може да си позволи всичко, но не и аз. Защото съм професионален историк!”.
  Вечерта продължи с изпълнение на София Миланова – солист на ансамбъл „Шарено герданче” и право хоро, което повдигна настроението в залата.

    И като на премиера – цветя, пожелания, автографи, разговори на чаша вино... С усещането за едно предстоящо удоволствие от потапянето в света на героите на Лора Лазар и нейните загадки…  

Ревю на Христо Блажев в сайта Книголандия по повод новия роман на Лора Лазар "Сянката на Мария Магдалина"

   Лора Лазар се завръща със седми криминален роман след “Чашата на проклятието”, “Небеса от грях”, “Грешният квартал”, “Убиец назаем”, “Веселото гробище” и “Огненото разпятие” – и фактът, че съм чел и писал за всеки един от тях при все принципното ми нехаресване на кримките, говори сам по себе си. Не се подлъгвайте по тази кротка и дори смирена корица, да не кажа, че има дори силен намек за религиозност в нея – “Сянката на Мария Магдалина” е в типичния остросюжетен стил, който феновете на Лазар харесват и очакват.   Сюжетът се върти около археологическа експедиция до манастира “Св. Мария Магдалина” край град Бухово. Добре подготвените търсения скоро дават резултат и от земята излиза мистериозен гроб – костите обаче изчезват още същата нощ. И това е само началото на поредица от зловещи събития, които оставят откритията в земята на заден план. Отдадеността на науката отстъпва място на страха – старо зло подава озъбената си муцуна от миналото, а подозренията кой какъв е и каква е мотивацията му са прекалено много. Малко по малко напрежението се натрупва, а и първите жертви не закъсняват – героите на Лора Лазар се оказват на прицел.
   Именно те са това, което отличава книгата от повечето възскучни кримки. Живи и дишащи, героите си имат собствени проблеми и планове, които се натрупват и развиват успоредно с основната интрига. Техните страхове и слабости ги правят идеалните мишени за тези, които искат да им навредят, но и да опазят тайните си от натрапниците-археолози. Трагикомичните елементи са отново налице, Лазар не е от тези автори, които са смъртоносно сериозни в книгите си, с което ги правят смъртоносно скучни – има си достатъчно скици, които да разсейват напрежението и да правят четенето по-забавно и приятно. Разбира се, веселото е до време, по обичаен маниер в един момент залозите скачат до небесата и само бързи и решителни действия могат да спасят поредната набелязана жертва.
  “Сянката на Мария Магдалина” се заиграва с реални християнски и тракийски мотиви, Лора е писател, който съвестно си “пише домашното” и играе честно с реалните исторически факти и теории. Хареса ми силната антицърковна критика, разкриването на лицемерието на клира и злините, които с лекота се случват под проклетото було, което църквовните паразите хвърлят върху дейността си и черните овци, които неминуемо се пръкват сред тази ретроградна институция. Сектите са винаги интересна област за изследване, колкото и официалните религиозници да се опитват да ги замитат под килима и да водят постоянна война с тях, оправдана или не. Мисля си, че Лора пародира и толкова сериозните религиозни трилъри, които твърде леконравно си играят с този и онзи исторически факт или спекулация, но за това ще я питам лично, надявам се книгата да има премиера и в София.
  Засега книгата може да се поръчва само пряко от страницата на Лора Лазар във “Фейсбук”.


 http://knigolandia.info/book-review/syankata-na-maria-magdalina/