Изчезналият талисман
Небето беше притъмняло, когато Мишо и Лора пристигнаха пред училище. Те изтичаха покрай малкото изкуствено езерце в двора на гимназията. Техният клас бе създал това изкуствено езеро, в което под водата внимателно бяха подредени различни цветни скали от камъчета. Но днес никой не се възхищаваше на дизайна му.
- Какъв мрачен следобед! – тъжно прошепна Лора, като изтича по стъпалата към входната врата на сградата.
Точно когато Мишо отваряше входната врата, започна да вали пороен дъжд.
- Ей, че сме късметлии! – каза Лора. – Косата ми, когато се намокри, изглежда като парцал на главата ми.
Мишо се засмя.
- Искаш да кажеш, че тогава приличаш на мокра кокошка, нали?
Преди Лора да смогне да отговори, силни гласове се чуха от Медийния център, единствената стая, разположена във фоайето на училището. Мишо и Лора побързаха да разберат какво се е случило и надникнаха в стаята.
Г-жа Иванова, училищна библиотекарка, свирепо гледаше към трима ученика.
- Знам, че един от вас е взел Шекспир – каза тя. После погледна и кимна на Лора и Мишо да влязат вътре.
- Може би вие двамата ще ми помогнете. Преди няколко минути отидох да си взема кафе от барчето. Оставих талисмана на училището на бюрото ми. Когато се върнах, тези тримата стояха пред стаята ми. Влязох вътре и веднага забелязах, че Шекспир липсва. Знаете колко е ценна тази фигурка – талисман за всички от училището. Подарък е от Бритиш Каунсъл и ни носи късмет на всички училищни мероприятия. Спомняш ли си, Лора, че ти бях разрешила да държиш Шекспир в ръката си, докато представяше своето есе в националния конкурс миналата година? И ти го спечели, нали?
Прочети цялата загадка (Read more)
- Всички знаем колко е ценен Шекспир! Но аз не съм го взел – заяви Мартин. – Бях във фоайето. – Той посочи гипса на лявата си ръка. – Майка ме заведе днес на лекар. Отидох до кабинета на фелдшера да му дам амбулаторния лист, после слязох във фоайето, излязох на входа, но не видях колата на майка си. Видях, че ще завали всеки момент. Дона беше на стъпалата, така че влязохме заедно вътре. Тя ще потвърди, че беше така, а и аз нямам никаква причина да взема Шекспир.
- Ха! –изтърси Боби. – Може би си бесен, че си счупи ръката и сега не можеш да бъдеш в отбора по футбол? Не е ли достатъчно добра причина и това, че Дона не я избраха в състава на мажоретките тази година. Може би затова ти или тя искате да предизвикате проблеми? А що се отнася до мен, аз просто дойдох, за да си взема книга. Когато видях, че г-жа Иванова не е в стаята, излязох във фоайето, за да я изчакам. Нямам причина да крада Шекспир.
- Хей, ти си готов на всичко, за да напишеш една сензационна история за училищния вестник! – прекъсна го Дона. – Аз, освен във фоайето, никъде не съм влизала. Връщах се от обяд и Мартин ме видя на стъпалата, точно както той каза. А ти, Боби, би могъл да вземеш Шекспир само за да имаш едно голямо заглавие:„Шекспир – училищният талисман, откраднат от Медийния център. "
- Бих искала да знам къде е той сега – обади се отново г-жа Иванова.
- Изглежда, никой от тях не е бил достатъчно време сам – анализира ситуацията Лора, като посочи тримата заподозрени. – Може би все пак някой тук държи в себе си Шекспир точно в този момент… В края на краищата, той е само една 15-сантиметрова метална фигурка…
- Мислиш, че е в чантата ми, така ли? – гневно реагира Дона. – Ето, виж! – Тя изсипа съдържанието на чантата си върху бюрото. Само обичайните неща се изтърколиха навън. Лора се опита да докосне ръката на Дона, за да я успокои, но усети само мокрите маншети на блузата й, тъй като Дона обидено се обърна с гръб към нея.
- Е, със сигурност не е и в моята чанта! – обяви Боби, обръщайки своята платнена чанта с главата надолу. Лора забеляза, че в нея имаше само една тетрадка, химикал и два диска с музика.
- А къде пък аз бих го скрил ? – попита Мартин.
Мишо пристъпи по-близо:
- А колко ли е стегната твоята превръзка? Дали не е възможно….
Мартин се засмя.
- Може да се обзаложиш, че гипсът ми не е хлабав! – Той се премести по-близо и Лора видя, че гипсът прилепваше на ръката му и нямаше как в него да бъде скрито нещо.
Мишо погледна Лора:
- Може ли някой друг да е бил тук и …
- Не! – разтърси Лора глава. – Един от тримата е взел Шекспир. И аз мисля, че знам кой е той. И дори знам къде Шекспир е в момента.
Кого подозира Лора и защо? Къде е Шекспир?
Отговорите очакваме на електронната ни поща loralazar@abv.bg до 18.03.2012 година включително. На 19.03.2012 година ще бъдат публикувани имената на участниците в играта, дали верен отговор на загадката, и името на седмичния победител в нея, определен чрез жребий.
Седмичната награда за разрешаване на загадката – отново Мики Маус - пилигрим, официален продукт на Walt Disney, който е предприел дълго пътешествие … до вашия дом, както и роман от поредицата "Детективи с машина на времето" на Фабиан Ленк - "Ричард Лъвското сърце" - криминална загадка от Средновековието.
- Ха! –изтърси Боби. – Може би си бесен, че си счупи ръката и сега не можеш да бъдеш в отбора по футбол? Не е ли достатъчно добра причина и това, че Дона не я избраха в състава на мажоретките тази година. Може би затова ти или тя искате да предизвикате проблеми? А що се отнася до мен, аз просто дойдох, за да си взема книга. Когато видях, че г-жа Иванова не е в стаята, излязох във фоайето, за да я изчакам. Нямам причина да крада Шекспир.
- Хей, ти си готов на всичко, за да напишеш една сензационна история за училищния вестник! – прекъсна го Дона. – Аз, освен във фоайето, никъде не съм влизала. Връщах се от обяд и Мартин ме видя на стъпалата, точно както той каза. А ти, Боби, би могъл да вземеш Шекспир само за да имаш едно голямо заглавие:„Шекспир – училищният талисман, откраднат от Медийния център. "
- Бих искала да знам къде е той сега – обади се отново г-жа Иванова.
- Изглежда, никой от тях не е бил достатъчно време сам – анализира ситуацията Лора, като посочи тримата заподозрени. – Може би все пак някой тук държи в себе си Шекспир точно в този момент… В края на краищата, той е само една 15-сантиметрова метална фигурка…
- Мислиш, че е в чантата ми, така ли? – гневно реагира Дона. – Ето, виж! – Тя изсипа съдържанието на чантата си върху бюрото. Само обичайните неща се изтърколиха навън. Лора се опита да докосне ръката на Дона, за да я успокои, но усети само мокрите маншети на блузата й, тъй като Дона обидено се обърна с гръб към нея.
- Е, със сигурност не е и в моята чанта! – обяви Боби, обръщайки своята платнена чанта с главата надолу. Лора забеляза, че в нея имаше само една тетрадка, химикал и два диска с музика.
- А къде пък аз бих го скрил ? – попита Мартин.
Мишо пристъпи по-близо:
- А колко ли е стегната твоята превръзка? Дали не е възможно….
Мартин се засмя.
- Може да се обзаложиш, че гипсът ми не е хлабав! – Той се премести по-близо и Лора видя, че гипсът прилепваше на ръката му и нямаше как в него да бъде скрито нещо.
Мишо погледна Лора:
- Може ли някой друг да е бил тук и …
- Не! – разтърси Лора глава. – Един от тримата е взел Шекспир. И аз мисля, че знам кой е той. И дори знам къде Шекспир е в момента.
Кого подозира Лора и защо? Къде е Шекспир?
Отговорите очакваме на електронната ни поща loralazar@abv.bg до 18.03.2012 година включително. На 19.03.2012 година ще бъдат публикувани имената на участниците в играта, дали верен отговор на загадката, и името на седмичния победител в нея, определен чрез жребий.
Седмичната награда за разрешаване на загадката – отново Мики Маус - пилигрим, официален продукт на Walt Disney, който е предприел дълго пътешествие … до вашия дом, както и роман от поредицата "Детективи с машина на времето" на Фабиан Ленк - "Ричард Лъвското сърце" - криминална загадка от Средновековието.
RSS Feed
