Picture
     Лора Лазар е мистерия, загадка, енигма. Никой не знае точно коя е. Тя се крие, и хубаво прави, защото така възбужда още повече интереса ни. Знаете ли какво определения чух за нея? "Тя е българската Агата Кристи". Това беше казано на шега, но тъй като така или иначе не съм чел Агата Кристи, реших да прочета направо Лора Лазар. Ето и официалната анотация:

    Кралево е селце като всяко друго... или не. Чепатите му жители носят звучни имена като Велизар Вампоров, Коко Хлопката, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Глухата Марина, Димо Вълкобореца, а местният пръч е с гордото прозвище Краля. Инцидент с един от селяните отключва серия от мистериозни събития, които разбунват духовете, а напрежението се покачва, когато смъртта започва начесто да навестява къща след къща. Скоро става ясно, че в миналото на Кралево се спотайва зловеща тайна, която е излязла от отдавна утъпкания си гроб – и  сега търси отмъщение. 

     Главите са кратки - по страничка-две, което е хитър номер за запазване на интереса и... мамка му, работи всеки път! В началото се издразних малко, защото авторката ни засипва с множество персонажи. Всяка глава започва с отделна история, сякаш сме отворили сборник с разкази, но постепенно нещата се свързват и след 20-30 страници всичко си идва на мястото. Опознавате странните герои и дори ви стават симпатични, пука ви за тях, а това е толкова важно и рядко напоследък.

     Българското село е необичайно място за тези мистериозни случки и това е нещо оригинално, което ме зарадва. Всички си спомняме някоя тайнствена вечер, когато сме били при баба и дядо, сгушени край огъня, заслушани в някоя страшна история, която години наред след това ни е карала да потръпваме в студените вечери. Е, Лора Лазар черпи от този кладенец на народния ни мистицизъм и ни поднася една съвременна, интригуваща история, която ще се услади на всички възрасти. Вярно, стилът е малко простичък и хуморът на места не е кой знае колко оригинален, но като цяло това чувство на непретенциозност и лекота е съвсем приятно и увличащо. 

Препоръчвам!

Издателство: Изток-Запад 

Други ревюта:

Книголандия

Книгозавър

http://izumen.blogspot.com/2014/03/blog-post_5.html


 
 
Picture
                                                                   "Тук не се пуши.
                                                                 Пуши се. Пробвах"


 
    Кралево е в планината. В онази хубавата планина - дето зеленото е наистина зелено, въздухът е кристално чист, пещери очакват авантюристите, а козлите се разхождат с позлатени рога. Сещате се, нали? Мирно, кротко селце с добри люде, подкрепящи се и гледайки под свъсените си вежди всеки новодошъл. Козичките мързелуват на паша, а нощем се наспиваш толкова бързо, че чак започваш да се плашиш. И о, да, труповете започват да никнат в завиден синхрон с чудатостите, които се случват навред.

   Като виртуозен пиротехник Лора Лазар внимателно пали фитил подир фитил, докато най-накрая всички отделни фишеци се сливат в запомняща се заря от обрати и разбулени тайни.

    Още при първата си среща с Коко, Стела разбира, че любовта й към този мъж е до гроб. Но не беше права - Коко умря, а тя още го обичаше...

  Това е трагичното събитие, с което започва "Веселото гробище". Постепенно се срещаме с респектираща компания от колоритни личности - Димо Вълкобореца, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Велизар Вампора... Всички те имат силна връзка помежду си, подплатена и споена здраво от една драматична случка в миналото. Изглежда, че тайните са решили да прекъснат дългия си зимен сън и болезнено да напомнят за себе си.

                  Страхът полази в душите им. И остана там.

  Авторката се държи като университетски преподавател. Задава ни куп въпроси, след което постепенно и с охота ни предоставя верните отговори и проверява дали сме уцелили някои от тях. Аз бях уцелил доста малко от тях и "вината" за това се крие в майсторството на Лора Лазар. Никога не съм криел слабостта си към криминалните романи и за втори път (след "Грешния квартал") получавам изключително качествено четиво. Държа да отбележа, че двете книги са в почти напълно различни стилове, което ми достави още по-голямо удоволствие.

   Свежо чувство за хумор, редуване на забавни и интригуващи случки, чудесни живи описания (след като прочетох за едно пийване на ракия с овчарска салата, три дни не мирясах, докато не се отдадох и аз на това изкушение, да...) - това са само част от достойнствата на този роман. Задължителен за крими любителите!

http://avramchika.blogspot.com/2014/02/blog-post.html



 
 
Picture
     Ревю в сайта http://thecrazyadmins.info/

   "Веселото гробище” е първата книга, която чета на родната ни авторка. Преди години съм попадала на статии, свързани с други нейни творби, но така и не прочетох нещо нейно, докато не попаднах на тази книга. И след като с трескава бързина приключих четенето, отчетох голямата си грешка, че едва сега се запознавам с творчеството на Лора.
    Историята проследява странни събития в планинското село Кралево, случващи се на група приятели, верни един на друг от деца. Събитията се нижат едно след друго, комични и трагични, а старт на вихъра им дават смъртта и погребението на най-веселия чешит на селото – Коко Хлопката.
   Трагичните случаи се нижат един след друг и приятелите започват да се страхуват от сенките в общото им минало. Една тайна ги преследва вече 30 години, а всеки посветен в нея не е в безопасност. Отричането на очевидното не помага на никой от тях да се предпази от на пръв поглед, случайните инциденти.
   В  заплетените ситуации попадат и случайни странични герои, които могат да се окажат неволни свидетели, а в последствие и непредвидени жертви на злопаметния отмъстител. Но кой е той? Оглеждайки се около себе си, всеки съселянин вижда до досада познатите му от десетилетия лица. Странни предмети се появяват на още по-странни от тях места, други предмети изчезват... Дали внукът на баба Бенда, дипломантът по история Траян ще успее да разчете символиката на събитията и предметите? Дали любопитството му да разбере грижливо пазената от шепа хора тайна ще му помогне заедно с полицията да докажат вината на убиеца? Колко убити ще са нужни, за да съберат кураж верните приятели, да признаят за деянието си, което измъчва съзнанието им от толкова години, и вечният въпрос, който всеки от тях си задава – „Нали постъпихме правилно?”.
   Не бях изпитвала такава лекота при четенето на книга от доста време и в един момент осъзнах, че това се дължи не само на стила на писане, но и на това, че имената на героите и местата на събитията в повествованието са български. Почувствах прилив на гордост докато погледът ми пробягваше по традиционните български имена, правейки връзката между името на героя и това на мой познат.
   Допадна ми как авторката е вплела умело в историята древни легенди и символи, криминалните деяния на един коварен ум и типичното ежедневие на едно планинско селце, което хем се променя с всеки изминал ден, хем оставя закотвено в свое собствено време.
    Една творба, която без да се замисля бих наредила до най-добрите примери за криминални сюжети. Когато оставих прочетената книга на масата, първата ми мисъл бе: Имаме си наша, родна, българска авторка, която достойно да се нареди до име като Агата Кристи.

http://thecrazyadmins.info/index.php/revyuta/763-revyu-ot-n-r-veseloto-grobishte-lora-lazar



 
 
Picture

        Днес в Артцентър Плевен бяха връчени наградите от ІV-то издание на националния литературен конкурс „Петър Ковачев”. Председател на журито е проф. дфн Светлозар Игов, а членове са поетът Марин Георгиев и преподавателят в НБУ Йордан Евтимов. Конкурсът се организира от Община Плевен за пореден път  и в последните години събира все повече творби, които се състезават в три категории: драма, проза и поезия.

       В категория „Драма” с голямата награда бе отличена Лора Лазар за пиесата й „Островът на съкровищата”.
     В категория „Проза“ награди печелят Савина Петкова и Валентин Калинов, а в категория "Поезия" - Габриела Русева от Ямбол.
       Според статута на конкурса произведенията на словото се оценяват без журито да знае имената на авторите им. Председателят на комисията проф. д-р Светлозар Игов посочи като свой фаворит сред всички текстове наградената творба в категория “Драма” – “Островът на съкровищата” на Лора Лазар.

 
 
  Днес в камерната зала на НЧ „Напредък” – гр.Търговище сборна младежка театрална  формация представи пиесата на Лора Лазар „Роза върху лед”.  Пиесата получи отличие в миналогодишното издание на националния литературен конкурс „Петър Ковачев” на Община Плевен в категория „Драма”.
Коледната тематика на пиесата, съчетана с нейната социална ангажираност, развълнува първата й публика.
В пиесата участват: Моника Стоянова, Кристина Маринова, Валентин Радев, Радостин Радев, Цветелин Цветков, Ростислав Христов, Мирослава Пламенова, Лора Николаева, Михаил Георгиев.
Пиесата е режисирана  от 17-годишният Боян Попянев.
Предстоят нови представления н
а 16 и 17 декември (понеделник и вторник) от 18.30 ч.
 
 
Веселото гробище е петият роман на Лора Лазар. Интересното около писателката е, че тя пише с псевдоним и не се появява в публичното пространство. От една страна този факт (тази интересна стратегия) създава определена аура около нея. Както при случая с Наталия Солнцева и тук читателят е оставен сам пред текста. Авторът и неговата фигура са вън от полето на интерпретация. А Веселото гробище е роман, изпълнен с много чувство за хумор, богато съдържание на интриги и в центъра му се намира една мистерия.

Изпратени сме не на друга планета или на екзотичен и вълшебен остров, а в малко българско селце, наречено Кралево. То ще се превърне в арена за бъдещи убийства, извършени с голяма прецизност и замисъл. Жителите на Кралево не са лоши хора, те с нищо не заслужават съдбата, която ще ги сполети. Дали обаче това е така? Всяко място крие своите малки (или по-големи) тайни, които рядко стават достояние за останалите.

В селцето действието се развива основно около гробището. На неговата територия, преди години, се е случило събитие, чиито последствия ще бъдат в основата на романа. Някак и самият живот на героите – Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Коко Хлопката, Велизар Вампоров, Траян, Адриан Мазачо, Димо Вълкобореца, баба Бенда и Бончо Гладиатора се движи около и в гробището. Обръщам внимание на леко причудливите имена, които Лора Лазар е избрала за своя роман. Със сигурност това ще ви предразположи да почувствате Кралево и обитателите му някак по-близки.

Всичко започва с една новина – един от местните жители, Коко Хлопката, е починал в катастрофа. Неговият труп ще бъде докаран в Кралево, за да го погребат съселяните му. Покрай погребението започват да се случват множество причудливи събития – върху гробовете изникват яйца, козелът на Коко Хлопката се появява с боядисани в златно рога, някой окача звънчета по едно от дърветата в гробището… Жителите на Кралево са озадачени, тъй като някой повтаря номерата на починалия Коко. Но кой? Това е първата въпросителна за тях.

Малко след погребението започват да откриват и още трупове на свои съселяни. Някаква сила се е отприщила в Кралево и е решила да изтреби по странен начин хората, живущи в него. Но защо?

Както споменах, малкото селце е обвито в тайни. Една от тях е свързана с мистериозен прокълнат гроб и прокълнат имот. В последния се нанася мистериозен и непознат мъж. В близост до прокълнатия имот тихо и спокойно си живее баба Бенда и нейният внук, дошъл й на гости от София, Траян. Освен в любовна афера с дъщерята на селския кръчмар, Адриан Мазачо, Траян ще се окаже и в основата на една загадка, тази на село Кралево. Ще успее ли той да я разреши? И по какъв начин тя е свързана с дипломната работа, която той пише. Младият Траян се интересува от орфизма и траките. Село Кралево е място с история и богато минало. Иманяри често намират тракийски предмети из неговите околности.

Мотивът за орфизма е гениалната нишка, около която Лора Лазар успява да вплете толкова различни герои и приключения. Отначало ще си извадите коренно различни хипотези за мистериите и убийствата, но от един момент нататък бавно ще навързвате нишката и детайлите в едно. Спокойно бих казал, че нещата са изпипани майсторски до последния детайл. Лора Лазар се е постарала не само да използва мотива за орфизма за сюжет на Веселото гробище, но и да го изпипа до последния негов детайл. Именно този писателски майсторлък – способността да се изграждат живи и колоритни герои, чувството за хумор и употребата на исторически мотиви, превръщат романа в невероятно изживяване.

От гледна точка на убийствата романът спокойно може да премери сили с въображението на Агата Кристи. Не искам само да хваля Лора Лазар (към която, признавам си, бях леко скептичен), но определено я бива и в тази част. Убийствата, които описва, са някак странни, дори в известна степен и малко нелогични. Как се е случило така, че липсват доказателства? Кой е успял да бъде толкова потаен, че да убие друг човек и да успее да избяга за части от секундата?

Няма да издавам загадката около Веселото гробище – оставям на читателите му сами да се впуснат в това приключение и да разберат, заедно с младия Траян, кои са убийците под прикритие в село Кралево. Дори да не сте охитвали досега книгите на Лора Лазар, то това е добро начало да откриете за себе си стилът и идеите на авторката. Мога да ви гарантирам, че ще останете очаровани от лекотата, с която сюжетът ще ви погълне. Единственото за което аз мога да съжалявам, е, че едва сега откривам за себе си Лора Лазар!

  Ханс Касторп за българското СайФай списание

scifi.bg е българското онлайн списание за научна фантастика. Неговата цел е да популяризира жанра в България и да обедини феновете в сплотена група. Списанието е насочено към хората с въображение, които не признават пределите на ежедневието.

http://scifi.bg/statii/%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE/

 
 
Интервю на Васил Василев с Лора Лазар, публикувано във вестник "Галерия" на 28.11.2013 година
Заглавието към интервюто е на редакцията и не отразява думи на Лора Лазар.

- Госпожо Лазар, как стигнахте до прозрението за начина, по който ще загине Варненският митрополит Кирил?


Ако някой внимателно прочете написаното по медиите за дядо Кирил, неминуемо ще стигне до същите заключения за неговата кончина. Що се отнася до мястото на смъртта му, смятам, че е резултат на случайно съвпадение.
Не мисля, че имам пророчески дарби, въпреки че се опитват да ме убедят в противното хора, които не ме познават. Наскоро една възрастна жена ме помоли да й гледам, за да реша неин сериозен проблем. Разбира се, че отказах.

- Бил ли е убит владиката според вас, като човек, който следи новините и чете какви са коментарите около скандала в Църквата?

Преди десетина дни една дама сподели с мен, че е влязла в „контакт” с духа на варненския митрополит. Тя уверено каза, че дядо Кирил е убит и описаното от мен не е съвпадение.
Въпреки че не й повярвах, допускам мисълта, че дядо Кирил не си е отишъл от този свят по естествени причини. В моя роман „Небеса от грях” варненският митрополит е убит, защото не е изпълнил обещанията си пред руски мафиоти.

- Предричате ли нови мистериозни случаи в църквата и дори в политиката?

Те просто се случват и не се нуждаят от нарочно предсказване.

- Кои са престъпленията, които най-бързо ви стимулират да хванете перото?

Никога не пиша по случаи, отразени в медиите. Мисля, че журналистите се справят по-бързо и по-качествено от мен.
В моите романи героите са обикновени хора, попаднали в необичайни ситуации.

- Има ли мафия в България и изкушавате ли се да станете новият Христо Калчев?

В класическия смисъл на понятието у нас няма мафия.
В България организираната престъпност, която е обвързана с политиката, често мени не само насочеността на престъпните намерения, но и лицата, които да ги осъществят. В същото време не вярвам в съществуването на един всемогъщ кръг от кукловоди, а на променливи групи по интереси.
Нямам интерес към престъпните групировки – те не са оригинални – и като поведение, и като типажи. Засега не бих сътворила сюжет с подобна тематика.

 - Мислили ли сте да излезете от жанра си и накъде бихте се ориентирали?

Имам идеи, различни от криминалните сюжети, но засега не се изкушавам да пиша по тях. Моите романи са насочени към уморените, работещи хора, които в прочита на една криминална загадка, могат да се отпуснат и да забравят за ежедневните си проблеми.

- Може ли у нас да се оцелява само с писане на книги?

Не вярвам, че някой в България може да се издържа единствено от продажбата на своите произведения. Книжният пазар е наситен с хиляди издания, а кръгът от четящи хора става все по-малък, за жалост.

- Има ли сюжет, който никога не бихте описали?

Отвращавам се от книги, в които подробно се описват зловещите действия на някой сериен убиец.

- Станахте известна като българската Агата Кристи. След новия ви роман, имате ли вече идеи за следващ сюжет?

Имам много идеи за романи, но нямам достатъчно време. Ще споделя с вас сюжета на замисления роман, когато го напиша.

- Какво се случва  в последната ви книга?

Романът се нарича „Веселото гробище” и е част от поредицата „Маgica” на издателство „Изток-Запад” . Той излезе от печат на 10 октомври 2013 г., а вече е изчерпан първият тираж. Действието се развива в село Кралево и се разплита една загадка с давност от тридесет години. Моите герои, между които са Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Димо Вълкобореца, са толкова истински, че ми беше трудно да ги убия.

 
 
Picture
2-ри ноември, 2013

Кристофър Бъкстън

Дълго време се чудех на липсата на качествена криминална литература в България, още повече, че жълтата преса никога не е пропускала възможността за отразяване на сензационни истории за фигури от подземния свят с цветисти прякори.

През лятото в последното ми "ловуване" из българските книжарници с цел подсигуряване на зимните ми месеци във Великобритания, попаднах случайно на "Грешният квартал" на Лора Лазар. Прочетох анотацията на задната корица. Възможно ли бе това да е книга, предизвикателство към скандинавските писатели ноар, чиито произведения доминират в момента на книжния пазар на англоговорящите държави?
Заглавието трудно се превежда, тъй като "грешният" има две значения на английски -  като "греховен" (sinful) и като "грешен" (wrong) в смисъла на "погрешен". Нека да приемем, че става дума за грях и да го преведем като Sinful District, и макар всеки квартал да има своите срамни тайни, опцията за второто значение следва да остане отворена.
Лора Лазар осигурява дълбоко удовлетворяващо четиво. Нейният роман се придържа близо до правилата на жанра за серийния убиец - сприхав и винаги на нож детектив в постоянен конфликт с началниците си, лоялен млад негов помощник, любопитен журналист, който върви по петите им, анонимен убиец, винаги една крачка напред и с истински усет за драматично визуално представяне, серия от маргинализирани и злоупотребили жертви, и най-важното - ярък фон на западащата градска пустош. Лазар успява да поддържа непрекъснато интереса на читателя.  Нейният стегнато организиран сюжет разкрива улики и подвеждащи предположения в точния момент.
За разлика обаче от скандинавските автори, Лора  Лазар въвежда два елемента, които са уникално български. На първо място, грешният квартал е посткомунистическа смесица от неподдържани стари къщи, панелни блокове, изоставени фабрики и работилници, превърнати в складове, коптори и разрушени бараки, разпилян циганински квартал и железопътна линия, преминаваща през всичко това, плюс типичната българска склонност за клюки. Срамни истини за физическо и сексуално насилие бавно излизат наяве. На второ място, Лора Лазар е вплела умело в повествованието някои от стихотворенията на Атанас Далчев, които допълват настроението, заобикалящата среда и героите перфектно.
Когато за първи път живях в България, а това бе през годините на комунизма, четях много поезия. Едва наскоро по препоръка на един български поет, прочетох Далчев. За мен това  беше откровение. Може би не бе изненадващо, че не бях чувал много за Далчев по времето на комунизма. През 60-те години, точно преди смъртта си, Далчев е написал стихотворението "Тишина" за парализиращия страх от онези времена. По-голяма част от неговата поезия е написана между войните, в един не по-малко бурен период. Неговите мрачни стихотворения акцентират върху прости ежедневни изображения - прозорци, врати, тераси със заплашителна символика. Сянка в двора като счупено копие на стълбището напомня за някое неразкрито убийство. Лора Лазар позволява на убиеца да образова  полицаите, тъй като той аранжира сцените на убийства съобразно стихотворенията на Далчев. Прозата на Лора Лазар допълва изкусните сенки на Далчев, което превръща четенето на книгата в истинско удоволствие.

Кристофър Бъкстън завършва английска и американска литература в университета в Кент. За пръв път е в България през 1977 г., за да  преподава в Английската гимназия в Бургас, където е учител и на Петя Дубарова. За три години  овладява езика, чете жадно и започва да се шокира от несправедливостта за незабележимото присъствие на България на европейската културна сцена.
Влюбва се в България и е близък до страната ни и досега, прекарва доста време тук. Публикувал е три романа в България и е написала редица статии за списание Vagabond по съвременни български социални, културни и политически въпроси . Автор е на криминалния роман Svetlana is Dead.

Някои от неговите преводи на български класически литературни текстове могат да бъдат намерени на сайта му: www.christopherbuxton.com . Те включват разкази на Йовков и Елин Пелин, поезията на Кирил Христов, Иван Вазов, Владимир Башев и Христо Фотев. Бъкстън е член на комитета на Британско-българското дружество за приятелство.

http://christopherbuxton.com/index.php/lora-lazars-murderous-homage-to-atanas-dalchev/


 
 
Picture
Христо Блажев от "Книголандия" за най-новия роман на Лора Лазар "Веселото гробище"

  Вече се отказах да засаждам и поливам очаквания, когато ми предстои да чета ръкопис на нова книга на Лора Лазар. От “Грешният квартал” ми е тръгнало да ме изненадва приятно, после в “Убиец назаем” пое в съвсем друга посока, а пътем, прочитайки “Чашата на проклятието” и “Небеса от грях”, се получи идентично положение – мисля, че ще чета едно, а тя го завърта в съвсем друга, и все хубава посока. Когато по време на Алеята на книгата във Варна получих файла на “Веселото гробище”, се позачудих каква ли ще е тематиката, но най-малко съм очаквал шантаво село, населено от абсурдни скици. И то не просто село, а колоритен отломък от някаква друга вселена, в която реалността сякаш не важи, тя е отвъд планината и следователно съществуването й е под подозрение.

   Всъщност романът, независимо от криминалната си окраска, е гротеска, подобно на други чудесни книги, които прочетох в последно време – “Рицарите на празната чаша” на Костадин Костадинов,  “Кокошият рай” на Дан Лунгу и “Какво е мъж без мустаци” на Анте Томич. “Веселото гробище” е най-малкото общо кратно на всяко едно българско село, умиращо и изчезващо, а жителите воюват неспирно с живота според възможностите си.

   Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Коко Хлопката, Глухата Марина, Велизар Вампора, Димо Вълкобореца… Лора Лазар ги е наредила едни имена, зад които стоят някои от най-пъстрите герои, които съм срещал. Всеки от тях уникален характер, с куп чепати черти, а като се обединят, стават страшилище за всеки новодошъл в Кралево. Разбира се, в миналото на селото стоят мрачни тайни, и всички тези хора са носители на продължило твърде много години и гнетящо отвътре мълчание. Това време обаче свършва, когато смъртта идва, а някой, сякаш невидим, започва да си прави зловещи шеги – всичко това омешано с любовна история на наглия софиянец и опърничавата селска мома, на която се смях с глас.

    Лора Лазар си го може и това не може да бъде отречено. И най-важното – умее да бъде безукорно разнообразна, за което свидетелства и шантавата реалност на “Веселото гробище”. Честно казано, още дори не съм виждал книгата на хартия, но се надявам да е станала чудна с чалнатата си корица и тия греещи рога на козела с прозвището Краля. Той е важен.


http://knigolandia.info/book-review/veseloto-grobishte/


 
 
Picture

  На 10 октомври 2013 година излезе новият роман на Лора Лазар, наречен „Веселото гробище“.

   Авторката на пет романа Лора Лазар, е готова с най-новото си предложение към все по-многобройните си почитатели. Във „Веселото гробище“ се преплитат зловещи тайни, мистериозни инциденти и диви български селяни.

   Кралево е селце като всяко друго... или не. Зловеща тайна излиза от отдавна утъпкания си гроб и тръгва да търси отмъщение, сеейки смърт от къща на къща в китното село. Това, съчетано с мистериозни инциденти, докарва до ръба на лудостта неговите жители, главни персонажи в новия роман на нашумялата напоследък българска авторка Лора Лазар „Веселото гробище“.


   Бончо Гладиатора, Щурата Стела, която изпитва близост само към единствената й любов Коко Хлопката, баба, известна под името Глухата Марина, кметът Велизар Вампора, овчарят Димо Вълкобореца: това са само част от героите с цветущи прозвища, обитаващи на пръв поглед обикновеното селце Кралево – топосът в новия роман на Лора Лазар „Веселото гробище“.

  Освен с чепатите си жители обаче, Кралево интригува и с още нещо... Транспортно произшествие с един от селяните повлича крак, отключвайки поредица мистериозни събития, които разбунват духовете в селцето. Напрежението във „Веселото гробище“ се покачва още повече, след като смъртта оставя своя отпечатък от къща в къща.

  Не след дълго се оказва, че преди време Кралево се е опитало да заличи зловеща тайна... тя се е спотайвала години наред и сега е излязла от отдавна утъпкания си гроб, за да търси сладко отмъщение. На фона на тази мрачна картина допълнителен колорит на романа придава местният пръч с гръмкото име Краля – обикновен брадат козел или пък нещо друго...

  Книгата е част от поредица Magica на ИК „Изток-Запад“ за романи от света на фантастичното или свръхестественото. Приносът на Лора Лазар към тази поредица е вторият български такъв след „Ернам“ на Анатоли Кръстев и Тодор Касабов.

  Дълбочината на образите в книгата утвърждава Лора Лазар като един от най-добрите криминални автори у нас, отбелязват издателите.