
Руска Николова от гр. Търговище помоли да споделим нейното, както тя го определя, „непрофесионално мнение, не на литературен критик, а на историк и читател” за романа на Лора Лазар „Време за чакали”.
Ето какво е написала тя:
„Книгата на Лора Лазар „Време за чакали” ми достави изключително удоволствие от четенето й. Благодаря!
И нека да поясня защо.
В този криминален роман открих напрегнато действие, оригинално въображение, ярки и незабравими персонажи, вълнуващ сюжет и развръзка, която ме остави без дъх.
Докато четях романа си мислех, че няма случайни неща в психиката на всички образи. Едва когато стигнах към края, към развръзката, си дадох сметка за някои малки податки, още в началото на текста. Ако читателят не им обърне достатъчно внимание и ги приеме като художествено описание на обстановката /като шишарковата украса, носена и съборена от камериерката/, той не би усетил, че това са важни елементи в цялостния замисъл на романа и героите в него.
Много примери могат да се посочат като горния, за да стане ясно защо романът на Лора Лазар „Време за чакали” е толкова четивен, толкова истински и интересен, с прекрасно и еднакво изградени образи.
Четейки романа, продължавах да си мисля, че в него не трябва да бъдат подминавани и най-дребните факти от поведението на даден човек – както е в нашата професия на историците. Защото именно фактите доказват кога, къде как и защо дадено събитие е станало и ни е променило.
Радвам се, че Лора Лазар остава вярна на себе си и на читателите си – тя е задълбочена, нестандартна, търсеща винаги новото.
С прочита и на тази книга все повече се убеждавам в това, което всъщност знам за авторката – че обича хората, обича истината, обича справедливостта в живота, и чрез книгите си води всички нас към по-доброто!
Благодаря, Лора, и нека перото ти да не спира да твори!
Руска Николова, историк,
Търговище”
Ето какво е написала тя:
„Книгата на Лора Лазар „Време за чакали” ми достави изключително удоволствие от четенето й. Благодаря!
И нека да поясня защо.
В този криминален роман открих напрегнато действие, оригинално въображение, ярки и незабравими персонажи, вълнуващ сюжет и развръзка, която ме остави без дъх.
Докато четях романа си мислех, че няма случайни неща в психиката на всички образи. Едва когато стигнах към края, към развръзката, си дадох сметка за някои малки податки, още в началото на текста. Ако читателят не им обърне достатъчно внимание и ги приеме като художествено описание на обстановката /като шишарковата украса, носена и съборена от камериерката/, той не би усетил, че това са важни елементи в цялостния замисъл на романа и героите в него.
Много примери могат да се посочат като горния, за да стане ясно защо романът на Лора Лазар „Време за чакали” е толкова четивен, толкова истински и интересен, с прекрасно и еднакво изградени образи.
Четейки романа, продължавах да си мисля, че в него не трябва да бъдат подминавани и най-дребните факти от поведението на даден човек – както е в нашата професия на историците. Защото именно фактите доказват кога, къде как и защо дадено събитие е станало и ни е променило.
Радвам се, че Лора Лазар остава вярна на себе си и на читателите си – тя е задълбочена, нестандартна, търсеща винаги новото.
С прочита и на тази книга все повече се убеждавам в това, което всъщност знам за авторката – че обича хората, обича истината, обича справедливостта в живота, и чрез книгите си води всички нас към по-доброто!
Благодаря, Лора, и нека перото ти да не спира да твори!
Руска Николова, историк,
Търговище”