Лора Лазар
English
  • Лора
  • Творби
  • Новини
  • Галерия
  • Игри
  • Любопитно
  • Мнения
  • Връзка с Лора и приятели

Интервю на Лора Лазар за вестник "Галерия"

28/11/2013

0 Comments

 
Picture
Интервю на Васил Василев с Лора Лазар, публикувано във вестник "Галерия" на 28.11.2013 година
Заглавието към интервюто е на редакцията и не отразява думи на Лора Лазар.

- Госпожо Лазар, как стигнахте до прозрението за начина, по който ще загине Варненският митрополит Кирил?


Ако някой внимателно прочете написаното по медиите за дядо Кирил, неминуемо ще стигне до същите заключения за неговата кончина. Що се отнася до мястото на смъртта му, смятам, че е резултат на случайно съвпадение.
Не мисля, че имам пророчески дарби, въпреки че се опитват да ме убедят в противното хора, които не ме познават. Наскоро една възрастна жена ме помоли да й гледам, за да реша неин сериозен проблем. Разбира се, че отказах.

- Бил ли е убит владиката според вас, като човек, който следи новините и чете какви са коментарите около скандала в Църквата?

Преди десетина дни една дама сподели с мен, че е влязла в „контакт” с духа на варненския митрополит. Тя уверено каза, че дядо Кирил е убит и описаното от мен не е съвпадение.
Въпреки че не й повярвах, допускам мисълта, че дядо Кирил не си е отишъл от този свят по естествени причини. В моя роман „Небеса от грях” варненският митрополит е убит, защото не е изпълнил обещанията си пред руски мафиоти.

- Предричате ли нови мистериозни случаи в църквата и дори в политиката?

Те просто се случват и не се нуждаят от нарочно предсказване.

- Кои са престъпленията, които най-бързо ви стимулират да хванете перото?

Никога не пиша по случаи, отразени в медиите. Мисля, че журналистите се справят по-бързо и по-качествено от мен.
В моите романи героите са обикновени хора, попаднали в необичайни ситуации.

- Има ли мафия в България и изкушавате ли се да станете новият Христо Калчев?

В класическия смисъл на понятието у нас няма мафия.
В България организираната престъпност, която е обвързана с политиката, често мени не само насочеността на престъпните намерения, но и лицата, които да ги осъществят. В същото време не вярвам в съществуването на един всемогъщ кръг от кукловоди, а на променливи групи по интереси.
Нямам интерес към престъпните групировки – те не са оригинални – и като поведение, и като типажи. Засега не бих сътворила сюжет с подобна тематика.

 - Мислили ли сте да излезете от жанра си и накъде бихте се ориентирали?

Имам идеи, различни от криминалните сюжети, но засега не се изкушавам да пиша по тях. Моите романи са насочени към уморените, работещи хора, които в прочита на една криминална загадка, могат да се отпуснат и да забравят за ежедневните си проблеми.

- Може ли у нас да се оцелява само с писане на книги?

Не вярвам, че някой в България може да се издържа единствено от продажбата на своите произведения. Книжният пазар е наситен с хиляди издания, а кръгът от четящи хора става все по-малък, за жалост.

- Има ли сюжет, който никога не бихте описали?

Отвращавам се от книги, в които подробно се описват зловещите действия на някой сериен убиец.

- Станахте известна като българската Агата Кристи. След новия ви роман, имате ли вече идеи за следващ сюжет?

Имам много идеи за романи, но нямам достатъчно време. Ще споделя с вас сюжета на замисления роман, когато го напиша.

- Какво се случва  в последната ви книга?

Романът се нарича „Веселото гробище” и е част от поредицата „Маgica” на издателство „Изток-Запад” . Той излезе от печат на 10 октомври 2013 г., а вече е изчерпан първият тираж. Действието се развива в село Кралево и се разплита една загадка с давност от тридесет години. Моите герои, между които са Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Димо Вълкобореца, са толкова истински, че ми беше трудно да ги убия.

0 Comments

"Всички сме грешници, оправдано убийство няма" - интервю на Лора Лазар за "Културни новини"

17/6/2012

0 Comments

 
Picture
  Разговаряме с Лора Лазар за втори път. Първото си интервю за „Културни новини” тя даде преди четири месеца след излизането на романа й „Чашата на проклятието”, победител в националния конкурс „По стъпките на Агата Кристи” на издателство „Ера” и сайта „Аз чета”. Повод за втората ни среща е новият роман на талантливата писателка – „Грешният квартал”, публикуван от издателство „Изток-Запад”. Макар и в разпространение само от месец, романът вече получи великолепни отзиви от професионалисти в бранша и от много читатели.

  Първият ти роман „Чашата на проклятието” получи положителни отзиви от читателите. Издателство „Ера” отпечата допълнителен тираж на книгата. Как един автор посреща успеха на първия си роман? Променя ли това  неговото отношение към писането?

   Не мисля, че публикуването на моите романи може да промени по някакъв начин нагласата ми към писане.

   Лора, новият ти роман „Грешният квартал” бе анонсиран за първи път така: „Атанас Далчев вдъхновява сериен убиец в “Грешният квартал” на Лора Лазар”. Какво те подтикна да напишеш тази книга? Какво е за теб поезията на Атанас Далчев? Какви бяха първите образи, които изникнаха пред теб, когато замисли този роман?

   Поезията на Далчев е омагьосваща. Поклон пред таланта му! Сюжетът на романа се роди за няколко часа в един жарък следобед. А първите образи бяха свързани със смъртта, мрака, зимата, студа…

  Жертвите на серийния убиец в твоя роман са хора, които са извършили сериозен грях, нарушавайки моралните норми. Има ли оправдано убийство?

   Не мога да оправдая убийството. И все пак, ние, хората сме грешници… Струва ми се, че в един криминален роман не е толкова важен актът на самото убийство, а по-скоро загадката, свързана с разкриването на убиеца.

   Ако трябва да запомним само едно нещо от книгата, какво би било то?

  Ако трябва да се запомни само един момент от книгата, то не си заслужава да се чете тогава… По-важното е читателите да усетят атмосферата на „Грешният квартал”, да съчувстват на героите, да разберат убиеца, но без да го оправдават…


Read More
0 Comments

Лора Лазар: Творя, защото изпитвам потребност да го правя

19/2/2012

1 Comment

 
Интервю на Лора Лазар за електронното издание Културни новини 
(www.kulturni-novini.info)

Picture

- Лора, как самата Вие бихте описали своя роман на тези, които все още не са го прочели?

 - На фона на мелодия, предизвикваща усещане за мистерия, си представете прабългарските символи на планетите от Космоса, образ на жена, чаша червено вино, и дикторски текст: “Обичате българските книги? Обичате криминалния жанр? Желаете да се потопите в света на загадките, в които доброто и злото си дават среща?… Тогава? – Прочетете „Чашата на проклятието” на Лора Лазар…”
Прилича на реклама, нали? Това, разбира се, е на шега. Считам, че романът ще допадне на всеки един любител на криминалния жанр, който желае да прекара няколко приятни часа в света на криминалните загадки с български произход.

  - В романа „Чашата на проклятието” са вложени факти от българската история? Достоверни ли са те, или част от тях са интерпретирани от Вас?

- Историческите факти, изложени в романа, са достоверни. Те не отразяват безумни хипотези, които се разпространяват масово през последните години и объркват историческото познание на читателите. А и никой не чува трезвия глас на истинските учени, защото псевдопатриотизмът е завладял медийното пространство и книжния пазар.

  - Имат ли героите ви прототипи?

- Всеки автор изгражда образите на своите герои на базата на житейския си опит и социални контакти, като въображението оказва значително влияние при сътворяване характерите на героите. Всеки от моите герои е събирателен образ на моето виждане за ролята на един или друг персонаж в развитието на действието.
Знам, че има читатели, които разпознават в някои от героите ми реални личности. Това само показва, че съм успяла да създам един житейски обоснован образ на един или друг герой, а не някаква бегла представа за него, откъсната от действителността. Не, героите ми нямат прототипи. С изключение на котарака Джо, когото честичко срещам по пътя си.

  - Обмисляли ли сте възможността „Чашата на проклятието” да постави началото на една поредица от Ваши романи със сходен сюжет или общи герои?

- Без да съм си поставяла предварително такава цел, след „Чашата на проклятието” написах романите „Маце назаем” и „Грешният квартал”, като част от поредица със заглавие „Провинциални убийства”. Главен герой и в тях отново е комисарят Михаил Донов-Мишената, който трябва да разреши поредната загадка.

 - Романът „Чашата на проклятието” се продава и като електронна книга. Какво е мнението Ви за електронните книги? Считате ли, че българският читател вече има готовност да чете книги в такъв вариант?

- Ще призная, че съм привърженик на книгите „на хартия”. Но не мога да не отчитам новите реалности, наложени с развитието на технологиите през 21-ви век. Мисля, че електронните книги имат своето бъдеще и ще навлизат все повече в България, задоволявайки потребностите най-вече на младото поколение. Независимо от формàта, в който се разпространява една книга, важното е тя да се чете.

  - Какво обичате да четете за забавление? Има ли автор, който е оказал влияние върху живота или творчеството Ви?

- Ценя всяка една книга, която ми доставя удоволствие.  Харесвам Агата Кристи, Ремънд Чандлър, Мери Хигинс Кларк, Татяна Полякова, Пол Ливайн, Пол Зюсман и др.

 - Какво бихте искали читателите Ви да знаят за Вас?

- Искам да четат и коментират книгите ми, а не да обсъждат личността ми. Творя, защото изпитвам потребност да го правя. Живея като всеки човек, имам и своите радости, и своите проблеми.


                                                                                                                                         Автор: Ивелин Иванов

Източник: Интервю на Ивелин Иванов с писателката Лора Лазар за електронното издание Културни новини                                                                                      

1 Comment

НАЙ-ТАЙНСТВЕНАТА БЪЛГАРСКА ПИСАТЕЛКА ЛОРА ЛАЗАР ПРЕД КНИГИ NEWS

4/2/2012

0 Comments

 
Picture


- Лора Лазар е добре звучащ псевдоним. Защо се скрихте зад него?

- Защото мразя публичността. Когато живееш в малко блато, в което всички жаби се познават, винаги си на показ. Псевдонимът е единственият начин да се скриеш, макар и за кратко.


- „Чашата на проклятието” е първият Ви роман, изцяло и недвусмислено вписващ се в криминалния жанр. Откъде този порив към криминалния роман?


- Заради загадките, на които всеки читател бърза да отговори, преди да е стигнал до последната страница.


- От години твърдя, че нашенската сегашна действителност поне от двайсетина години може да се пресъздаде най-адекватно чрез криминалния жанр. Защото няма нито едно кътче от живота, което да не е пронизано от престъпност. Съгласна ли сте?


- Съгласна съм, че престъпността е навсякъде около нас. Но не съм убедена, че от българската действителност би излязъл добър криминален роман. Много скука, повторяемост на образи и действия, без особени интелектуални напъни. Може романът да бъде правдив, но няма да е интересен. А ако е така, по-добре четете вестници!


- Опитвате се да бъдете драматург. Но, мила, с това понятие – „български драматург” се воюва, не трябвало да съществува! Нима не забелязвате доминиращото, смазващото количество пиеси от чужди автори, които се поставят?! Всъщност, на практика, български пиеси по сцените на театрите в България няма! Тогава на склонност към мазохизъм ли се дължат опитите Ви да пишете пиеси?


- Не пиша пиеси, самобичувайки душата си. Напротив – изпитвам невероятно чувство, когато слушам героите, които ми шепнат или крещят думите. Може да звучи налудничаво, но е искрено.

А ако чуждите пиеси са по-добри от българските, защо трябва да се сърдим някому?

-Не мога да си представя у нас да бъде поставена пиеса с криминален сюжет, даже и да се случи чудото да е на нивото на „Мишеловката” на Агата Кристи... У нас криминалните сюжети са табу за театралната сцена... На какво се дължи този добре премерен, даже бих казал логичен, страх? Да не се обидят крадливите ни бизнесмени или не по-малко крадливите политици на национално и градско ниво?


- Не знам дали някой политик би се припознал като герой в подобна пиеса, но при всички случаи ще посочи с пръст конкурента си от противниковия отбор. Все пак ми се струва, че ще бъде скучен сюжетът...

И съм сигурна, че ако има българска пиеса на нивото на „Капан за мишки”, тя ще се постави. Наивно ли Ви се струва?

- Следите ли тази част от съвременната българска проза, причислявана твърде лекомислено, към криминалния жанр?


- За съжаление, нямам нито време, нито възможности... От това, което съм чела, мога да направя беглия извод, че писателите прекалено много се влияят от действителните факти, за които пишат. Сюжетите им твърде много напомнят за по-близки или по-далечни събития от съвременната действителност, образите са лесно разпознаваеми, а това лишава повествованието от най-важната характеристика на криминалния жанр – загадката.


- Криминалната проза, мисля аз, е най-лесно преводима, защото убийството винаги си е убийство, независимо от географските ширини, където е извършено, шантажът си е шантаж, но ето че, това не се случва... Българската криминална проза не намира отзвук в чужбина, защо?


- Както казва една издателка: „Българските автори не могат да пишат.” Вероятно това е основната причина. А може би е по-важно да се намери издателство, което да се справи с популяризирането на дадена творба зад граница.


- Откъде извира тази неприязън у нас към българската криминална проза? Или ще кажете – в дома на обесения не се говори за въже?


- Криминалният жанр винаги е смятан за второ качество от литературната критика. Но дори и литературните сноби, които се прекланят пред някое модно литературно величие, тайно прочитат по някое криминале, озъртайки се скришом, за да не ги види някой какво четат.


- Как се живее в едно провинциално градче?


- Самотно. Освен ако не си в общия хор на жабите от местното блато.


- Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?


- Сивите букви.


Допада ми искреността на публикациите.



Интервю на Стоян Вълев с дама, за която се предполага, че е Лора Лазар


0 Comments

    Новини

    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture

    Архив

    All
    05.12.2011 Чашата на проклятието е вече на пазара
    06.12.2011 Откъс от Чашата на проклятието
    10.12.2011 Представяне на Панаира на книгата
    19.01.2012 Интервю с Лора Лазар в Bnews
    20.12.2011 Другите за Чашата на проклятието
    Австралия
    Атанас Далчев
    българска съвременна литература
    българска художествена литература
    Веселото гробище
    "Грешният квартал"
    игра
    интервю
    книга
    конкурс
    Небеса от грях
    Небеса от грях
    пиеса
    премиера
    ревю
    Световен ден на книгата GB
    театър
    Убиец назаем
    фотоконкурс
    Чашата на проклятието

    RSS Feed

    Picture
    Picture
    Picture
Powered by Create your own unique website with customizable templates.