Лора Лазар
English
  • Лора
  • Творби
  • Новини
  • Галерия
  • Игри
  • Любопитно
  • Мнения
  • Връзка с Лора и приятели

Читателско ревю за "Чашата на проклятието" в сайта Муза Форум

16/8/2014

0 Comments

 
Picture
Всяка читателско ревю е ценно за автора. Ето едно такова, публикувано наскоро в сайта за книги и филми Муза Форум.

Предпрочитно:

От дълго време се точех на Лора Лазар. Всъщност, тя беше един от първите автори, попаднали в полезрението ми, когато си дадох обета да пробвам да чета повече българска литература. Донякъде заслуга за това имаше и една колежка. Но все ставаше така, че в книжарницата не стигах до нея и си тръгвах с нещо друго. Докато един ден - о, чудо! - при поредната проверка на лавицата под буква “Л” в библиотеката изникна “Чашата на проклятието”.

Историята:

Младата реставраторка Яна се връща у дома, само за да открие, че не може да влезе. Но това, което отначало е взела за не особено уместна шега от страна на приятеля си, бързо прераства в нещо много по-опасно. Започват да се появяват трупове, а уликите сочат към Яна. Междувременно археологът Боян разучава открита наскоро от иманяри древна каменна розета, която също крие тайни. Какви са те и каква е връзката между всичко ще трябва да открие комисарят Михаил Донов…

Следпрочитно:

Нека започна с това, че бях веднага погълната от “Чашата на проклятието” и останах очарована. Всъщност, отначало мислех да оставя това за края на ревюто, но нищо не пречи тогава да го повторя пак :)

“Чашата на проклятието” е класически криминален роман и съвсем заслужено е донесъл награда на авторката си - тя наистина върви смело по стъпките на Агата Кристи, а резултатът ми хареса в пъти повече от творбите на именитата авторка. И преди съм си признавала, че от класиците в криминалния жанр, точно тя успя да ме спечели най-малко. Не никак - просто най-малко.

Цялата книга е осеяна с улики, които читателят в ролята на криминалист може да събира, да разсъждава и да открие коварния убиец. А и тези улики не са оставени самички, а са поднесени на фона на интересни събития, живи герои и диалози, с прабългарски мистерии за вкус.

Героите, местата и ситуациите наистина ме караха да си мисля, че това може да се случи навсякъде, във всеки град - а за хората от един определен град в България това усещане е още по-силно, както потвърди една колежка :). Признавам, от доста време не го бях изпитвала толкова ясно, особено четейки криминален роман -  трескавото усещане за реалност. Беше вълнуващо и може би дори мъничко страшно.

За всички герои мога да кажа, че ми бяха интересни, макар че точно двамата главни, около които се заплиташе мистерията - Яна и Боян - не ме спечелиха особено, а Яна на моменти откровено ме дразнеше. Всяка от чертите на характера й на други места съм била напълно способна не само да толерирам, но и да харесвам, но точно тук, точно тя успя да ми досади. Дори и Мимето на моменти ми беше по-симпатично! Единственото, което ги спаси тях двамата от ямата на читателското ми негодувание, бе че ги сравниха с двойка влюбени пингвини - е, на това вече не мога да устоя.

Затова пък абсолютно всички други герои ме спечелиха. Комисарят беше точно какъвто очаква човек да е - намръщен и проницателен, помощникът му е млад, умен и симпатичен (ще участва ли нататък? Защо го гаджосахте още в първата книга?) Злодеите бяха мистериозни, връзките между тях - заплетени, а в пълна тяхна опозиция имаше герои, които бяха така симпатични, красиви и чисти. Тези второстепенни герои ме накараха така да милея за тях, държаха ме на ръба, надявайки се, че подозренията ми няма да се изпълнят.

Голяма играчка беше наистина с всички тези мои догадки и предположения. Както казах, книгата е изпълнена с улики - има дори и в оформлението. До средата на книгата си бях оформила една теория, но после тя ми се видя твърде очевидна, та почнах да плета нови и нови. В крайна сметка се върнах към първата, но бях под напрежение чак до финалната развръзка.

И накрая, като един финален коментар - мисля, че “Чашата на проклятието” страдаше от синдрома на “Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот”.

За тези, които не са гледали “Теория за големия взрив” (защо?!) пояснявам - с или без Инди, нацистите пак щяха да отворят кивота и да умрат. С или без “чашата на проклятието”, имах чувството, че събитията биха били повече или по-малко същите, защото планът на убиеца датира отпреди появата на чашата на сцената. Но също така факт е и че това не прави филма за Инди по-малко интересен, както и “Чашата на проклятието” по-малко вълнуваща.

Обещах да затворя рамковата композиция като повторя - останах очарована от този роман.  “Чашата на проклятието” беше не просто каквото исках и очаквах, а много повече. Казано съвсем простичко, беше ми много хубаво да прочета тази книга и нямам търпение за нови срещи с Лора Лазар и нейният комисар.

Източник:
http://www.muse-bg.net/t3066-topic

0 Comments

Легендата за чешкия рицар и българската магьосница

10/4/2013

0 Comments

 
Picture
   Преди 18 години покойният проф. Йордан Андреев от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” откри една чешка легенда, в която главни герои са средновековният чешки рицар Милохнев и младата българска магьосница Лада.

  Притчата е изключително драматична и е изцяло в традициите на средновековните трагични любовни истории.

   За пръв път това сказание е публикувано през 1838 г. в Чехия под наслов „Вълшебната лампа”. В нея се разказва за младия чешки рицар Милохнев, който през 1217 г. се включил в един от кръстоносните походи, организирани от унгарския крал Андрей ІІ (известен и като Андраш ІІ). Милохнев бил господар на замъка Дуб, който се намира на левия бряг на р. Сазава, в Коуржинска област на дн. Централна Чехия. По време на военните действия в Близкия изток благородникът се отличил със своята необуздана храброст и голяма честност и заслужил честта да бъде част от личната свита на крал Андрей.

  На връщане от похода обаче, преминавайки през Балканите, кръстоносците били спрени на границите на България от цар Иван Асен ІІ. Както знаем от много хроники, българският владетел поставил ултиматум пред крал Андрей – в замяна на преминаване през царството му той изискал за съпруга дъщерята на краля, унгарската принцеса Ана Мария.
  Докато траели преговорите, кръстоносците и българските аристократи завързали запознанства и ходели заедно на лов. Милохнев особено много се сближил с един от българските дворяни – Богорис, в чието име виждаме старото прабългарско наименование Борис. Като Богорис на два пъти в изворите е назован няколко века по-рано и българският княз Борис-Михаил.

  Веднъж, преследвайки една голяма мечка, Милохнев и Богорис се разделили в гората. Милохнев настигнал звяра, но не успял да го убие с копието си. Мечката обаче успяла да го нападне. В последния момент преди да го убие се появил Богорис и спасил рицаря. Но той бил много тежко наранен. Затова Богорис го отвел в дома си, където го предал на грижите на дъщеря си Ладика. Ладика е умалителният, гальовен вариант на името Лада.
  Младата българка била много веща лечителка. Ден и нощ всеотдайно тя се грижела за Милохнев и накрая двамата се влюбили един в друг. Когато започнал да оздравява, рицарят запитал за един предмет в стаята си, който бил много странен. Това била една метална лампа с формата на чаша.

  На дръжката й, в кръг, били изобразени 12 мъжки фигури, които държели полукълбо със странни знаци. Първият силует бил много красив, вторият бил по-грозен и така до последната фигура, която представлявала някакъв уродлив образ. Милохнев бил много заинтригуван от лампата, понеже докато бил в треска от раните си, постоянно му се струвало, че фигури на нея му шепнат нещо, а веднъж дори видял как се завъртели в някакъв танц. Ладика отговорила, че не може нищо да му каже за лампата, тъй като й било забранено. Тя била най-ценното от наследството на починалата й майка и повече не бива да се говори за този предмет.


Read More
0 Comments

Мнозина изпиват отровата от "Чашата на проклятието" - ревю на Христо Блажев

28/3/2013

0 Comments

 
Picture
 Дълго време по различни причини отлагах четенето на първата книга на Лора Лазар, чиито великолепни кримки “Грешният квартал” и “Убиец назаем” адски харесвам. В последната седмица обаче просто имах нужда да се заровя в нещо леко вечерно време и случих именно на тази книга. “Чашата на проклятието”, спечелила Националния конкурс за криминален роман „По стъпките на Агата Кристи”, е още една доза чудесна кримка, този път оплетена около прабългарски загадки, руни, една каменна розета, иманярство, черепи и чаши, направени от тях и… коварен убиец, който използва най-хубавото вино, за да сее смърт ала средновековен роман за мрачни сатанисти-отровители.

     Първата поява на разследващия полицай Мишената не разочарова – той си е лош, рязък и с ясно подозрение, че младата, красива и много уплашена реставраторка от музея Яна е в дъното на убийствата – тя се оказва “случайно” на всяко от местопрестъпленията, а и си личи, че пази доста тайни в себе си. Нейният любим – археологът Боян – също сякаш има нещо общо с проблема, а определено двамата с един от местните иманяри – Игнат – мътят нещо. Интригата се заплита около тайнствена каменна розета с прабългарски руни по нея, която, разбира се, се оказва както предизвикателство от серийния убиец към разследващите, докато той методично през ден коси своите жертви, така и ключът към разкриването на загадката.

   Бидейки пишман-историк, поне по диплома, много се забавлявах с жлъчта, която Лора Лазар изсипва чрез героите си връз всякаквите шарлатани, които се гаврят с науката и правят непрекъснато всякакви “открития”, които противно склонните към евтини сензации медии безкритично разпространяват. Иманярството е също засегнато, като дори и само злощастната участ на крепостта Рациария до родния ми Видин е свидетелство как човешката алчност може да бъде унищожителна. Разбира се, тези подпластове на книгата придават само допълнителен цвят и дълбина на сложното и и пълно с напрежение действие.

   Мисля, че вече започнах да хващам цаката на кримките, този път се досетих далеч преди края кой е най-вероятният убиец и познах Сега остава да се добера и до “Небеса от грях” на Лазар.


                  Христо Блажев

http://knigolandia.info/book-review/chashata-na-proklyatieto/


0 Comments

    Новини

    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture

    Архив

    All
    05.12.2011 Чашата на проклятието е вече на пазара
    06.12.2011 Откъс от Чашата на проклятието
    10.12.2011 Представяне на Панаира на книгата
    19.01.2012 Интервю с Лора Лазар в Bnews
    20.12.2011 Другите за Чашата на проклятието
    Австралия
    Атанас Далчев
    българска съвременна литература
    българска художествена литература
    Веселото гробище
    "Грешният квартал"
    игра
    интервю
    книга
    конкурс
    Небеса от грях
    Небеса от грях
    пиеса
    премиера
    ревю
    Световен ден на книгата GB
    театър
    Убиец назаем
    фотоконкурс
    Чашата на проклятието

    RSS Feed

    Picture
    Picture
    Picture
Powered by Create your own unique website with customizable templates.