Лора Лазар
English
  • Лора
  • Творби
  • Новини
  • Галерия
  • Игри
  • Любопитно
  • Мнения
  • Връзка с Лора и приятели

Читателско ревю за "Чашата на проклятието" в сайта Муза Форум

16/8/2014

0 Comments

 
Picture
Всяка читателско ревю е ценно за автора. Ето едно такова, публикувано наскоро в сайта за книги и филми Муза Форум.

Предпрочитно:

От дълго време се точех на Лора Лазар. Всъщност, тя беше един от първите автори, попаднали в полезрението ми, когато си дадох обета да пробвам да чета повече българска литература. Донякъде заслуга за това имаше и една колежка. Но все ставаше така, че в книжарницата не стигах до нея и си тръгвах с нещо друго. Докато един ден - о, чудо! - при поредната проверка на лавицата под буква “Л” в библиотеката изникна “Чашата на проклятието”.

Историята:

Младата реставраторка Яна се връща у дома, само за да открие, че не може да влезе. Но това, което отначало е взела за не особено уместна шега от страна на приятеля си, бързо прераства в нещо много по-опасно. Започват да се появяват трупове, а уликите сочат към Яна. Междувременно археологът Боян разучава открита наскоро от иманяри древна каменна розета, която също крие тайни. Какви са те и каква е връзката между всичко ще трябва да открие комисарят Михаил Донов…

Следпрочитно:

Нека започна с това, че бях веднага погълната от “Чашата на проклятието” и останах очарована. Всъщност, отначало мислех да оставя това за края на ревюто, но нищо не пречи тогава да го повторя пак :)

“Чашата на проклятието” е класически криминален роман и съвсем заслужено е донесъл награда на авторката си - тя наистина върви смело по стъпките на Агата Кристи, а резултатът ми хареса в пъти повече от творбите на именитата авторка. И преди съм си признавала, че от класиците в криминалния жанр, точно тя успя да ме спечели най-малко. Не никак - просто най-малко.

Цялата книга е осеяна с улики, които читателят в ролята на криминалист може да събира, да разсъждава и да открие коварния убиец. А и тези улики не са оставени самички, а са поднесени на фона на интересни събития, живи герои и диалози, с прабългарски мистерии за вкус.

Героите, местата и ситуациите наистина ме караха да си мисля, че това може да се случи навсякъде, във всеки град - а за хората от един определен град в България това усещане е още по-силно, както потвърди една колежка :). Признавам, от доста време не го бях изпитвала толкова ясно, особено четейки криминален роман -  трескавото усещане за реалност. Беше вълнуващо и може би дори мъничко страшно.

За всички герои мога да кажа, че ми бяха интересни, макар че точно двамата главни, около които се заплиташе мистерията - Яна и Боян - не ме спечелиха особено, а Яна на моменти откровено ме дразнеше. Всяка от чертите на характера й на други места съм била напълно способна не само да толерирам, но и да харесвам, но точно тук, точно тя успя да ми досади. Дори и Мимето на моменти ми беше по-симпатично! Единственото, което ги спаси тях двамата от ямата на читателското ми негодувание, бе че ги сравниха с двойка влюбени пингвини - е, на това вече не мога да устоя.

Затова пък абсолютно всички други герои ме спечелиха. Комисарят беше точно какъвто очаква човек да е - намръщен и проницателен, помощникът му е млад, умен и симпатичен (ще участва ли нататък? Защо го гаджосахте още в първата книга?) Злодеите бяха мистериозни, връзките между тях - заплетени, а в пълна тяхна опозиция имаше герои, които бяха така симпатични, красиви и чисти. Тези второстепенни герои ме накараха така да милея за тях, държаха ме на ръба, надявайки се, че подозренията ми няма да се изпълнят.

Голяма играчка беше наистина с всички тези мои догадки и предположения. Както казах, книгата е изпълнена с улики - има дори и в оформлението. До средата на книгата си бях оформила една теория, но после тя ми се видя твърде очевидна, та почнах да плета нови и нови. В крайна сметка се върнах към първата, но бях под напрежение чак до финалната развръзка.

И накрая, като един финален коментар - мисля, че “Чашата на проклятието” страдаше от синдрома на “Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот”.

За тези, които не са гледали “Теория за големия взрив” (защо?!) пояснявам - с или без Инди, нацистите пак щяха да отворят кивота и да умрат. С или без “чашата на проклятието”, имах чувството, че събитията биха били повече или по-малко същите, защото планът на убиеца датира отпреди появата на чашата на сцената. Но също така факт е и че това не прави филма за Инди по-малко интересен, както и “Чашата на проклятието” по-малко вълнуваща.

Обещах да затворя рамковата композиция като повторя - останах очарована от този роман.  “Чашата на проклятието” беше не просто каквото исках и очаквах, а много повече. Казано съвсем простичко, беше ми много хубаво да прочета тази книга и нямам търпение за нови срещи с Лора Лазар и нейният комисар.

Източник:
http://www.muse-bg.net/t3066-topic

0 Comments

Весело и тъжно е във "Веселото гробище" - ревю на avramchika

17/2/2014

 
Picture
                                                                   "Тук не се пуши.
                                                                 Пуши се. Пробвах"


 
    Кралево е в планината. В онази хубавата планина - дето зеленото е наистина зелено, въздухът е кристално чист, пещери очакват авантюристите, а козлите се разхождат с позлатени рога. Сещате се, нали? Мирно, кротко селце с добри люде, подкрепящи се и гледайки под свъсените си вежди всеки новодошъл. Козичките мързелуват на паша, а нощем се наспиваш толкова бързо, че чак започваш да се плашиш. И о, да, труповете започват да никнат в завиден синхрон с чудатостите, които се случват навред.

   Като виртуозен пиротехник Лора Лазар внимателно пали фитил подир фитил, докато най-накрая всички отделни фишеци се сливат в запомняща се заря от обрати и разбулени тайни.

    Още при първата си среща с Коко, Стела разбира, че любовта й към този мъж е до гроб. Но не беше права - Коко умря, а тя още го обичаше...

  Това е трагичното събитие, с което започва "Веселото гробище". Постепенно се срещаме с респектираща компания от колоритни личности - Димо Вълкобореца, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Велизар Вампора... Всички те имат силна връзка помежду си, подплатена и споена здраво от една драматична случка в миналото. Изглежда, че тайните са решили да прекъснат дългия си зимен сън и болезнено да напомнят за себе си.

                  Страхът полази в душите им. И остана там.

  Авторката се държи като университетски преподавател. Задава ни куп въпроси, след което постепенно и с охота ни предоставя верните отговори и проверява дали сме уцелили някои от тях. Аз бях уцелил доста малко от тях и "вината" за това се крие в майсторството на Лора Лазар. Никога не съм криел слабостта си към криминалните романи и за втори път (след "Грешния квартал") получавам изключително качествено четиво. Държа да отбележа, че двете книги са в почти напълно различни стилове, което ми достави още по-голямо удоволствие.

   Свежо чувство за хумор, редуване на забавни и интригуващи случки, чудесни живи описания (след като прочетох за едно пийване на ракия с овчарска салата, три дни не мирясах, докато не се отдадох и аз на това изкушение, да...) - това са само част от достойнствата на този роман. Задължителен за крими любителите!

http://avramchika.blogspot.com/2014/02/blog-post.html



Ново ревю за "Веселото гробище" на Лора Лазар в книжната блогосфера

15/2/2014

 
Picture
     Ревю в сайта http://thecrazyadmins.info/

   "Веселото гробище” е първата книга, която чета на родната ни авторка. Преди години съм попадала на статии, свързани с други нейни творби, но така и не прочетох нещо нейно, докато не попаднах на тази книга. И след като с трескава бързина приключих четенето, отчетох голямата си грешка, че едва сега се запознавам с творчеството на Лора.
    Историята проследява странни събития в планинското село Кралево, случващи се на група приятели, верни един на друг от деца. Събитията се нижат едно след друго, комични и трагични, а старт на вихъра им дават смъртта и погребението на най-веселия чешит на селото – Коко Хлопката.
   Трагичните случаи се нижат един след друг и приятелите започват да се страхуват от сенките в общото им минало. Една тайна ги преследва вече 30 години, а всеки посветен в нея не е в безопасност. Отричането на очевидното не помага на никой от тях да се предпази от на пръв поглед, случайните инциденти.
   В  заплетените ситуации попадат и случайни странични герои, които могат да се окажат неволни свидетели, а в последствие и непредвидени жертви на злопаметния отмъстител. Но кой е той? Оглеждайки се около себе си, всеки съселянин вижда до досада познатите му от десетилетия лица. Странни предмети се появяват на още по-странни от тях места, други предмети изчезват... Дали внукът на баба Бенда, дипломантът по история Траян ще успее да разчете символиката на събитията и предметите? Дали любопитството му да разбере грижливо пазената от шепа хора тайна ще му помогне заедно с полицията да докажат вината на убиеца? Колко убити ще са нужни, за да съберат кураж верните приятели, да признаят за деянието си, което измъчва съзнанието им от толкова години, и вечният въпрос, който всеки от тях си задава – „Нали постъпихме правилно?”.
   Не бях изпитвала такава лекота при четенето на книга от доста време и в един момент осъзнах, че това се дължи не само на стила на писане, но и на това, че имената на героите и местата на събитията в повествованието са български. Почувствах прилив на гордост докато погледът ми пробягваше по традиционните български имена, правейки връзката между името на героя и това на мой познат.
   Допадна ми как авторката е вплела умело в историята древни легенди и символи, криминалните деяния на един коварен ум и типичното ежедневие на едно планинско селце, което хем се променя с всеки изминал ден, хем оставя закотвено в свое собствено време.
    Една творба, която без да се замисля бих наредила до най-добрите примери за криминални сюжети. Когато оставих прочетената книга на масата, първата ми мисъл бе: Имаме си наша, родна, българска авторка, която достойно да се нареди до име като Агата Кристи.

http://thecrazyadmins.info/index.php/revyuta/763-revyu-ot-n-r-veseloto-grobishte-lora-lazar



Може ли едно гробище да бъде весело? - ревю за "Веселото гробище" на Лора Лазар

8/12/2013

0 Comments

 
Picture
Веселото гробище е петият роман на Лора Лазар. Интересното около писателката е, че тя пише с псевдоним и не се появява в публичното пространство. От една страна този факт (тази интересна стратегия) създава определена аура около нея. Както при случая с Наталия Солнцева и тук читателят е оставен сам пред текста. Авторът и неговата фигура са вън от полето на интерпретация. А Веселото гробище е роман, изпълнен с много чувство за хумор, богато съдържание на интриги и в центъра му се намира една мистерия.

Изпратени сме не на друга планета или на екзотичен и вълшебен остров, а в малко българско селце, наречено Кралево. То ще се превърне в арена за бъдещи убийства, извършени с голяма прецизност и замисъл. Жителите на Кралево не са лоши хора, те с нищо не заслужават съдбата, която ще ги сполети. Дали обаче това е така? Всяко място крие своите малки (или по-големи) тайни, които рядко стават достояние за останалите.

В селцето действието се развива основно около гробището. На неговата територия, преди години, се е случило събитие, чиито последствия ще бъдат в основата на романа. Някак и самият живот на героите – Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Коко Хлопката, Велизар Вампоров, Траян, Адриан Мазачо, Димо Вълкобореца, баба Бенда и Бончо Гладиатора се движи около и в гробището. Обръщам внимание на леко причудливите имена, които Лора Лазар е избрала за своя роман. Със сигурност това ще ви предразположи да почувствате Кралево и обитателите му някак по-близки.

Всичко започва с една новина – един от местните жители, Коко Хлопката, е починал в катастрофа. Неговият труп ще бъде докаран в Кралево, за да го погребат съселяните му. Покрай погребението започват да се случват множество причудливи събития – върху гробовете изникват яйца, козелът на Коко Хлопката се появява с боядисани в златно рога, някой окача звънчета по едно от дърветата в гробището… Жителите на Кралево са озадачени, тъй като някой повтаря номерата на починалия Коко. Но кой? Това е първата въпросителна за тях.

Малко след погребението започват да откриват и още трупове на свои съселяни. Някаква сила се е отприщила в Кралево и е решила да изтреби по странен начин хората, живущи в него. Но защо?

Както споменах, малкото селце е обвито в тайни. Една от тях е свързана с мистериозен прокълнат гроб и прокълнат имот. В последния се нанася мистериозен и непознат мъж. В близост до прокълнатия имот тихо и спокойно си живее баба Бенда и нейният внук, дошъл й на гости от София, Траян. Освен в любовна афера с дъщерята на селския кръчмар, Адриан Мазачо, Траян ще се окаже и в основата на една загадка, тази на село Кралево. Ще успее ли той да я разреши? И по какъв начин тя е свързана с дипломната работа, която той пише. Младият Траян се интересува от орфизма и траките. Село Кралево е място с история и богато минало. Иманяри често намират тракийски предмети из неговите околности.

Мотивът за орфизма е гениалната нишка, около която Лора Лазар успява да вплете толкова различни герои и приключения. Отначало ще си извадите коренно различни хипотези за мистериите и убийствата, но от един момент нататък бавно ще навързвате нишката и детайлите в едно. Спокойно бих казал, че нещата са изпипани майсторски до последния детайл. Лора Лазар се е постарала не само да използва мотива за орфизма за сюжет на Веселото гробище, но и да го изпипа до последния негов детайл. Именно този писателски майсторлък – способността да се изграждат живи и колоритни герои, чувството за хумор и употребата на исторически мотиви, превръщат романа в невероятно изживяване.

От гледна точка на убийствата романът спокойно може да премери сили с въображението на Агата Кристи. Не искам само да хваля Лора Лазар (към която, признавам си, бях леко скептичен), но определено я бива и в тази част. Убийствата, които описва, са някак странни, дори в известна степен и малко нелогични. Как се е случило така, че липсват доказателства? Кой е успял да бъде толкова потаен, че да убие друг човек и да успее да избяга за части от секундата?

Няма да издавам загадката около Веселото гробище – оставям на читателите му сами да се впуснат в това приключение и да разберат, заедно с младия Траян, кои са убийците под прикритие в село Кралево. Дори да не сте охитвали досега книгите на Лора Лазар, то това е добро начало да откриете за себе си стилът и идеите на авторката. Мога да ви гарантирам, че ще останете очаровани от лекотата, с която сюжетът ще ви погълне. Единственото за което аз мога да съжалявам, е, че едва сега откривам за себе си Лора Лазар!

  Ханс Касторп за българското СайФай списание

scifi.bg е българското онлайн списание за научна фантастика. Неговата цел е да популяризира жанра в България и да обедини феновете в сплотена група. Списанието е насочено към хората с въображение, които не признават пределите на ежедневието.

http://scifi.bg/statii/%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE/

0 Comments

Във "Веселото гробище" на Лора Лазар се смесват смях и сълзи 

15/10/2013

0 Comments

 
Picture
Христо Блажев от "Книголандия" за най-новия роман на Лора Лазар "Веселото гробище"

  Вече се отказах да засаждам и поливам очаквания, когато ми предстои да чета ръкопис на нова книга на Лора Лазар. От “Грешният квартал” ми е тръгнало да ме изненадва приятно, после в “Убиец назаем” пое в съвсем друга посока, а пътем, прочитайки “Чашата на проклятието” и “Небеса от грях”, се получи идентично положение – мисля, че ще чета едно, а тя го завърта в съвсем друга, и все хубава посока. Когато по време на Алеята на книгата във Варна получих файла на “Веселото гробище”, се позачудих каква ли ще е тематиката, но най-малко съм очаквал шантаво село, населено от абсурдни скици. И то не просто село, а колоритен отломък от някаква друга вселена, в която реалността сякаш не важи, тя е отвъд планината и следователно съществуването й е под подозрение.

   Всъщност романът, независимо от криминалната си окраска, е гротеска, подобно на други чудесни книги, които прочетох в последно време – “Рицарите на празната чаша” на Костадин Костадинов,  “Кокошият рай” на Дан Лунгу и “Какво е мъж без мустаци” на Анте Томич. “Веселото гробище” е най-малкото общо кратно на всяко едно българско село, умиращо и изчезващо, а жителите воюват неспирно с живота според възможностите си.

   Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Коко Хлопката, Глухата Марина, Велизар Вампора, Димо Вълкобореца… Лора Лазар ги е наредила едни имена, зад които стоят някои от най-пъстрите герои, които съм срещал. Всеки от тях уникален характер, с куп чепати черти, а като се обединят, стават страшилище за всеки новодошъл в Кралево. Разбира се, в миналото на селото стоят мрачни тайни, и всички тези хора са носители на продължило твърде много години и гнетящо отвътре мълчание. Това време обаче свършва, когато смъртта идва, а някой, сякаш невидим, започва да си прави зловещи шеги – всичко това омешано с любовна история на наглия софиянец и опърничавата селска мома, на която се смях с глас.

    Лора Лазар си го може и това не може да бъде отречено. И най-важното – умее да бъде безукорно разнообразна, за което свидетелства и шантавата реалност на “Веселото гробище”. Честно казано, още дори не съм виждал книгата на хартия, но се надявам да е станала чудна с чалнатата си корица и тия греещи рога на козела с прозвището Краля. Той е важен.


http://knigolandia.info/book-review/veseloto-grobishte/


0 Comments

Мнозина изпиват отровата от "Чашата на проклятието" - ревю на Христо Блажев

28/3/2013

0 Comments

 
Picture
 Дълго време по различни причини отлагах четенето на първата книга на Лора Лазар, чиито великолепни кримки “Грешният квартал” и “Убиец назаем” адски харесвам. В последната седмица обаче просто имах нужда да се заровя в нещо леко вечерно време и случих именно на тази книга. “Чашата на проклятието”, спечелила Националния конкурс за криминален роман „По стъпките на Агата Кристи”, е още една доза чудесна кримка, този път оплетена около прабългарски загадки, руни, една каменна розета, иманярство, черепи и чаши, направени от тях и… коварен убиец, който използва най-хубавото вино, за да сее смърт ала средновековен роман за мрачни сатанисти-отровители.

     Първата поява на разследващия полицай Мишената не разочарова – той си е лош, рязък и с ясно подозрение, че младата, красива и много уплашена реставраторка от музея Яна е в дъното на убийствата – тя се оказва “случайно” на всяко от местопрестъпленията, а и си личи, че пази доста тайни в себе си. Нейният любим – археологът Боян – също сякаш има нещо общо с проблема, а определено двамата с един от местните иманяри – Игнат – мътят нещо. Интригата се заплита около тайнствена каменна розета с прабългарски руни по нея, която, разбира се, се оказва както предизвикателство от серийния убиец към разследващите, докато той методично през ден коси своите жертви, така и ключът към разкриването на загадката.

   Бидейки пишман-историк, поне по диплома, много се забавлявах с жлъчта, която Лора Лазар изсипва чрез героите си връз всякаквите шарлатани, които се гаврят с науката и правят непрекъснато всякакви “открития”, които противно склонните към евтини сензации медии безкритично разпространяват. Иманярството е също засегнато, като дори и само злощастната участ на крепостта Рациария до родния ми Видин е свидетелство как човешката алчност може да бъде унищожителна. Разбира се, тези подпластове на книгата придават само допълнителен цвят и дълбина на сложното и и пълно с напрежение действие.

   Мисля, че вече започнах да хващам цаката на кримките, този път се досетих далеч преди края кой е най-вероятният убиец и познах Сега остава да се добера и до “Небеса от грях” на Лазар.


                  Христо Блажев

http://knigolandia.info/book-review/chashata-na-proklyatieto/


0 Comments

    Новини

    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture

    Архив

    All
    05.12.2011 Чашата на проклятието е вече на пазара
    06.12.2011 Откъс от Чашата на проклятието
    10.12.2011 Представяне на Панаира на книгата
    19.01.2012 Интервю с Лора Лазар в Bnews
    20.12.2011 Другите за Чашата на проклятието
    Австралия
    Атанас Далчев
    българска съвременна литература
    българска художествена литература
    Веселото гробище
    "Грешният квартал"
    игра
    интервю
    книга
    конкурс
    Небеса от грях
    Небеса от грях
    пиеса
    премиера
    ревю
    Световен ден на книгата GB
    театър
    Убиец назаем
    фотоконкурс
    Чашата на проклятието

    RSS Feed

    Picture
    Picture
    Picture
Powered by Create your own unique website with customizable templates.