Ревю в сайта http://thecrazyadmins.info/
"Веселото гробище” е първата книга, която чета на родната ни авторка. Преди години съм попадала на статии, свързани с други нейни творби, но така и не прочетох нещо нейно, докато не попаднах на тази книга. И след като с трескава бързина приключих четенето, отчетох голямата си грешка, че едва сега се запознавам с творчеството на Лора.
Историята проследява странни събития в планинското село Кралево, случващи се на група приятели, верни един на друг от деца. Събитията се нижат едно след друго, комични и трагични, а старт на вихъра им дават смъртта и погребението на най-веселия чешит на селото – Коко Хлопката.
Трагичните случаи се нижат един след друг и приятелите започват да се страхуват от сенките в общото им минало. Една тайна ги преследва вече 30 години, а всеки посветен в нея не е в безопасност. Отричането на очевидното не помага на никой от тях да се предпази от на пръв поглед, случайните инциденти.
В заплетените ситуации попадат и случайни странични герои, които могат да се окажат неволни свидетели, а в последствие и непредвидени жертви на злопаметния отмъстител. Но кой е той? Оглеждайки се около себе си, всеки съселянин вижда до досада познатите му от десетилетия лица. Странни предмети се появяват на още по-странни от тях места, други предмети изчезват... Дали внукът на баба Бенда, дипломантът по история Траян ще успее да разчете символиката на събитията и предметите? Дали любопитството му да разбере грижливо пазената от шепа хора тайна ще му помогне заедно с полицията да докажат вината на убиеца? Колко убити ще са нужни, за да съберат кураж верните приятели, да признаят за деянието си, което измъчва съзнанието им от толкова години, и вечният въпрос, който всеки от тях си задава – „Нали постъпихме правилно?”.
Не бях изпитвала такава лекота при четенето на книга от доста време и в един момент осъзнах, че това се дължи не само на стила на писане, но и на това, че имената на героите и местата на събитията в повествованието са български. Почувствах прилив на гордост докато погледът ми пробягваше по традиционните български имена, правейки връзката между името на героя и това на мой познат.
Допадна ми как авторката е вплела умело в историята древни легенди и символи, криминалните деяния на един коварен ум и типичното ежедневие на едно планинско селце, което хем се променя с всеки изминал ден, хем оставя закотвено в свое собствено време.
Една творба, която без да се замисля бих наредила до най-добрите примери за криминални сюжети. Когато оставих прочетената книга на масата, първата ми мисъл бе: Имаме си наша, родна, българска авторка, която достойно да се нареди до име като Агата Кристи.
http://thecrazyadmins.info/index.php/revyuta/763-revyu-ot-n-r-veseloto-grobishte-lora-lazar
"Веселото гробище” е първата книга, която чета на родната ни авторка. Преди години съм попадала на статии, свързани с други нейни творби, но така и не прочетох нещо нейно, докато не попаднах на тази книга. И след като с трескава бързина приключих четенето, отчетох голямата си грешка, че едва сега се запознавам с творчеството на Лора.
Историята проследява странни събития в планинското село Кралево, случващи се на група приятели, верни един на друг от деца. Събитията се нижат едно след друго, комични и трагични, а старт на вихъра им дават смъртта и погребението на най-веселия чешит на селото – Коко Хлопката.
Трагичните случаи се нижат един след друг и приятелите започват да се страхуват от сенките в общото им минало. Една тайна ги преследва вече 30 години, а всеки посветен в нея не е в безопасност. Отричането на очевидното не помага на никой от тях да се предпази от на пръв поглед, случайните инциденти.
В заплетените ситуации попадат и случайни странични герои, които могат да се окажат неволни свидетели, а в последствие и непредвидени жертви на злопаметния отмъстител. Но кой е той? Оглеждайки се около себе си, всеки съселянин вижда до досада познатите му от десетилетия лица. Странни предмети се появяват на още по-странни от тях места, други предмети изчезват... Дали внукът на баба Бенда, дипломантът по история Траян ще успее да разчете символиката на събитията и предметите? Дали любопитството му да разбере грижливо пазената от шепа хора тайна ще му помогне заедно с полицията да докажат вината на убиеца? Колко убити ще са нужни, за да съберат кураж верните приятели, да признаят за деянието си, което измъчва съзнанието им от толкова години, и вечният въпрос, който всеки от тях си задава – „Нали постъпихме правилно?”.
Не бях изпитвала такава лекота при четенето на книга от доста време и в един момент осъзнах, че това се дължи не само на стила на писане, но и на това, че имената на героите и местата на събитията в повествованието са български. Почувствах прилив на гордост докато погледът ми пробягваше по традиционните български имена, правейки връзката между името на героя и това на мой познат.
Допадна ми как авторката е вплела умело в историята древни легенди и символи, криминалните деяния на един коварен ум и типичното ежедневие на едно планинско селце, което хем се променя с всеки изминал ден, хем оставя закотвено в свое собствено време.
Една творба, която без да се замисля бих наредила до най-добрите примери за криминални сюжети. Когато оставих прочетената книга на масата, първата ми мисъл бе: Имаме си наша, родна, българска авторка, която достойно да се нареди до име като Агата Кристи.
http://thecrazyadmins.info/index.php/revyuta/763-revyu-ot-n-r-veseloto-grobishte-lora-lazar
RSS Feed
