2-ри ноември, 2013
Кристофър Бъкстън
Дълго време се чудех на липсата на качествена криминална литература в България, още повече, че жълтата преса никога не е пропускала възможността за отразяване на сензационни истории за фигури от подземния свят с цветисти прякори.
През лятото в последното ми "ловуване" из българските книжарници с цел подсигуряване на зимните ми месеци във Великобритания, попаднах случайно на "Грешният квартал" на Лора Лазар. Прочетох анотацията на задната корица. Възможно ли бе това да е книга, предизвикателство към скандинавските писатели ноар, чиито произведения доминират в момента на книжния пазар на англоговорящите държави?
Заглавието трудно се превежда, тъй като "грешният" има две значения на английски - като "греховен" (sinful) и като "грешен" (wrong) в смисъла на "погрешен". Нека да приемем, че става дума за грях и да го преведем като Sinful District, и макар всеки квартал да има своите срамни тайни, опцията за второто значение следва да остане отворена.
Лора Лазар осигурява дълбоко удовлетворяващо четиво. Нейният роман се придържа близо до правилата на жанра за серийния убиец - сприхав и винаги на нож детектив в постоянен конфликт с началниците си, лоялен млад негов помощник, любопитен журналист, който върви по петите им, анонимен убиец, винаги една крачка напред и с истински усет за драматично визуално представяне, серия от маргинализирани и злоупотребили жертви, и най-важното - ярък фон на западащата градска пустош. Лазар успява да поддържа непрекъснато интереса на читателя. Нейният стегнато организиран сюжет разкрива улики и подвеждащи предположения в точния момент.
За разлика обаче от скандинавските автори, Лора Лазар въвежда два елемента, които са уникално български. На първо място, грешният квартал е посткомунистическа смесица от неподдържани стари къщи, панелни блокове, изоставени фабрики и работилници, превърнати в складове, коптори и разрушени бараки, разпилян циганински квартал и железопътна линия, преминаваща през всичко това, плюс типичната българска склонност за клюки. Срамни истини за физическо и сексуално насилие бавно излизат наяве. На второ място, Лора Лазар е вплела умело в повествованието някои от стихотворенията на Атанас Далчев, които допълват настроението, заобикалящата среда и героите перфектно.
Когато за първи път живях в България, а това бе през годините на комунизма, четях много поезия. Едва наскоро по препоръка на един български поет, прочетох Далчев. За мен това беше откровение. Може би не бе изненадващо, че не бях чувал много за Далчев по времето на комунизма. През 60-те години, точно преди смъртта си, Далчев е написал стихотворението "Тишина" за парализиращия страх от онези времена. По-голяма част от неговата поезия е написана между войните, в един не по-малко бурен период. Неговите мрачни стихотворения акцентират върху прости ежедневни изображения - прозорци, врати, тераси със заплашителна символика. Сянка в двора като счупено копие на стълбището напомня за някое неразкрито убийство. Лора Лазар позволява на убиеца да образова полицаите, тъй като той аранжира сцените на убийства съобразно стихотворенията на Далчев. Прозата на Лора Лазар допълва изкусните сенки на Далчев, което превръща четенето на книгата в истинско удоволствие.
Кристофър Бъкстън завършва английска и американска литература в университета в Кент. За пръв път е в България през 1977 г., за да преподава в Английската гимназия в Бургас, където е учител и на Петя Дубарова. За три години овладява езика, чете жадно и започва да се шокира от несправедливостта за незабележимото присъствие на България на европейската културна сцена.
Влюбва се в България и е близък до страната ни и досега, прекарва доста време тук. Публикувал е три романа в България и е написала редица статии за списание Vagabond по съвременни български социални, културни и политически въпроси . Автор е на криминалния роман Svetlana is Dead.
Някои от неговите преводи на български класически литературни текстове могат да бъдат намерени на сайта му: www.christopherbuxton.com . Те включват разкази на Йовков и Елин Пелин, поезията на Кирил Христов, Иван Вазов, Владимир Башев и Христо Фотев. Бъкстън е член на комитета на Британско-българското дружество за приятелство.
http://christopherbuxton.com/index.php/lora-lazars-murderous-homage-to-atanas-dalchev/
Кристофър Бъкстън
Дълго време се чудех на липсата на качествена криминална литература в България, още повече, че жълтата преса никога не е пропускала възможността за отразяване на сензационни истории за фигури от подземния свят с цветисти прякори.
През лятото в последното ми "ловуване" из българските книжарници с цел подсигуряване на зимните ми месеци във Великобритания, попаднах случайно на "Грешният квартал" на Лора Лазар. Прочетох анотацията на задната корица. Възможно ли бе това да е книга, предизвикателство към скандинавските писатели ноар, чиито произведения доминират в момента на книжния пазар на англоговорящите държави?
Заглавието трудно се превежда, тъй като "грешният" има две значения на английски - като "греховен" (sinful) и като "грешен" (wrong) в смисъла на "погрешен". Нека да приемем, че става дума за грях и да го преведем като Sinful District, и макар всеки квартал да има своите срамни тайни, опцията за второто значение следва да остане отворена.
Лора Лазар осигурява дълбоко удовлетворяващо четиво. Нейният роман се придържа близо до правилата на жанра за серийния убиец - сприхав и винаги на нож детектив в постоянен конфликт с началниците си, лоялен млад негов помощник, любопитен журналист, който върви по петите им, анонимен убиец, винаги една крачка напред и с истински усет за драматично визуално представяне, серия от маргинализирани и злоупотребили жертви, и най-важното - ярък фон на западащата градска пустош. Лазар успява да поддържа непрекъснато интереса на читателя. Нейният стегнато организиран сюжет разкрива улики и подвеждащи предположения в точния момент.
За разлика обаче от скандинавските автори, Лора Лазар въвежда два елемента, които са уникално български. На първо място, грешният квартал е посткомунистическа смесица от неподдържани стари къщи, панелни блокове, изоставени фабрики и работилници, превърнати в складове, коптори и разрушени бараки, разпилян циганински квартал и железопътна линия, преминаваща през всичко това, плюс типичната българска склонност за клюки. Срамни истини за физическо и сексуално насилие бавно излизат наяве. На второ място, Лора Лазар е вплела умело в повествованието някои от стихотворенията на Атанас Далчев, които допълват настроението, заобикалящата среда и героите перфектно.
Когато за първи път живях в България, а това бе през годините на комунизма, четях много поезия. Едва наскоро по препоръка на един български поет, прочетох Далчев. За мен това беше откровение. Може би не бе изненадващо, че не бях чувал много за Далчев по времето на комунизма. През 60-те години, точно преди смъртта си, Далчев е написал стихотворението "Тишина" за парализиращия страх от онези времена. По-голяма част от неговата поезия е написана между войните, в един не по-малко бурен период. Неговите мрачни стихотворения акцентират върху прости ежедневни изображения - прозорци, врати, тераси със заплашителна символика. Сянка в двора като счупено копие на стълбището напомня за някое неразкрито убийство. Лора Лазар позволява на убиеца да образова полицаите, тъй като той аранжира сцените на убийства съобразно стихотворенията на Далчев. Прозата на Лора Лазар допълва изкусните сенки на Далчев, което превръща четенето на книгата в истинско удоволствие.
Кристофър Бъкстън завършва английска и американска литература в университета в Кент. За пръв път е в България през 1977 г., за да преподава в Английската гимназия в Бургас, където е учител и на Петя Дубарова. За три години овладява езика, чете жадно и започва да се шокира от несправедливостта за незабележимото присъствие на България на европейската културна сцена.
Влюбва се в България и е близък до страната ни и досега, прекарва доста време тук. Публикувал е три романа в България и е написала редица статии за списание Vagabond по съвременни български социални, културни и политически въпроси . Автор е на криминалния роман Svetlana is Dead.
Някои от неговите преводи на български класически литературни текстове могат да бъдат намерени на сайта му: www.christopherbuxton.com . Те включват разкази на Йовков и Елин Пелин, поезията на Кирил Христов, Иван Вазов, Владимир Башев и Христо Фотев. Бъкстън е член на комитета на Британско-българското дружество за приятелство.
http://christopherbuxton.com/index.php/lora-lazars-murderous-homage-to-atanas-dalchev/
RSS Feed
