Грехът трябва да се изкупи,
знам, този квартал заслужава
от небето огън и жупел;
но, боже, спомни си тогава...
Аз и криминалета? Да бе, да, изключая може би трилогията “Милениум”. От български автор? О, не, благодаря. Но един откъс, дошъл по странни пътища в офиса, грабна вниманието ми, после пожелах цялата книга и накрая държах твърдо тя да бъде издадена. Последните дни работих по нея и на практика я прочетох още веднъж, убеждавайки се отново, че никак не съм сбъркал в решението си. Великолепно четиво, с рядко срещан черен хумор и страхотни герои, никой от които не е ни най-малко идеализиран, тъкмо напротив – живи, дишащи, вплетени в зловеща игра на смърт.
“Грешният квартал” на Лора Лазар е в плен на страха – в плен е на потаен убиец, който нанася удари ту тук, ту там, а извратената му логика е известна само на инспектора Мишената и неговите помощници, които редовно получават листчета с откъси от стихове на Атанас Далчев. Всеки стих указва информация за следващото убийство, но това далеч не е достатъчно, за да бъде спрян ненормалникът и на полицията й остава само да гради хипотези и да оглежда сцените, на които убиецът поставя своите мрачни композиции с човешки трупове. Мишената определено не е типичен добър герой – огромен, мрачен и гръмогласен, цапнат в устата, той вижда заплаха за семейството си, след като още в началото на романа убиецът връзва мъртъв гарван с разперени криле пред апартамента му, а едно невинно кутре, вързано за колата, го изтипосва като садист пред целия град. В разследването се забърква и местен журналист, готов да направи всичко в името на кариерата си, наистина всичко… което в един момент видимо започва да става подозрително. Но няма да ви разкривам нищичко повече!
Вратите, вашите врати
напразно вие ги заключвате.
Вий няма никога, уви,
да бъдете зад тях спокойни
Жертва след жертва след жертва. Убиецът си има план, а всяко тяло е част от композиция, която увековечава във фотографии. Всяка негова цел е прегрешила и заслужава да умре в името на неговото изкуство, неподражаемо и съвършено. Играта с полицията е наслада, но те са неспособни наистина да я оценят, лутайки се в погрешни посоки. Още едно стихотворение, още една жертва, още една съвършена творба… миналото трябва да бъде изкупено и никой няма да се измъкне…
Лора Лазар е псевдоним на дама, която желае да остане анонимна. Първият й роман – “Чашата на проклятието” – е спечелил националния конкурс “По стъпките на Агата Кристи” и лично аз вече чакам с нетърпение да го прочета.
За мен няма по-голямо удоволствие от това да намирам нови и нови наши автори, които пишат леко и завладяващо, чиито книги не можеш да оставиш, а и не искаш, поне докато вихреният край не разкрие всичко… а при Лазар сякаш винаги остава място за още.
Източник: Ревюто за новия роман на Лора Лазар в Книголандия
За автора
знам, този квартал заслужава
от небето огън и жупел;
но, боже, спомни си тогава...
Аз и криминалета? Да бе, да, изключая може би трилогията “Милениум”. От български автор? О, не, благодаря. Но един откъс, дошъл по странни пътища в офиса, грабна вниманието ми, после пожелах цялата книга и накрая държах твърдо тя да бъде издадена. Последните дни работих по нея и на практика я прочетох още веднъж, убеждавайки се отново, че никак не съм сбъркал в решението си. Великолепно четиво, с рядко срещан черен хумор и страхотни герои, никой от които не е ни най-малко идеализиран, тъкмо напротив – живи, дишащи, вплетени в зловеща игра на смърт.
“Грешният квартал” на Лора Лазар е в плен на страха – в плен е на потаен убиец, който нанася удари ту тук, ту там, а извратената му логика е известна само на инспектора Мишената и неговите помощници, които редовно получават листчета с откъси от стихове на Атанас Далчев. Всеки стих указва информация за следващото убийство, но това далеч не е достатъчно, за да бъде спрян ненормалникът и на полицията й остава само да гради хипотези и да оглежда сцените, на които убиецът поставя своите мрачни композиции с човешки трупове. Мишената определено не е типичен добър герой – огромен, мрачен и гръмогласен, цапнат в устата, той вижда заплаха за семейството си, след като още в началото на романа убиецът връзва мъртъв гарван с разперени криле пред апартамента му, а едно невинно кутре, вързано за колата, го изтипосва като садист пред целия град. В разследването се забърква и местен журналист, готов да направи всичко в името на кариерата си, наистина всичко… което в един момент видимо започва да става подозрително. Но няма да ви разкривам нищичко повече!
Вратите, вашите врати
напразно вие ги заключвате.
Вий няма никога, уви,
да бъдете зад тях спокойни
Жертва след жертва след жертва. Убиецът си има план, а всяко тяло е част от композиция, която увековечава във фотографии. Всяка негова цел е прегрешила и заслужава да умре в името на неговото изкуство, неподражаемо и съвършено. Играта с полицията е наслада, но те са неспособни наистина да я оценят, лутайки се в погрешни посоки. Още едно стихотворение, още една жертва, още една съвършена творба… миналото трябва да бъде изкупено и никой няма да се измъкне…
Лора Лазар е псевдоним на дама, която желае да остане анонимна. Първият й роман – “Чашата на проклятието” – е спечелил националния конкурс “По стъпките на Агата Кристи” и лично аз вече чакам с нетърпение да го прочета.
За мен няма по-голямо удоволствие от това да намирам нови и нови наши автори, които пишат леко и завладяващо, чиито книги не можеш да оставиш, а и не искаш, поне докато вихреният край не разкрие всичко… а при Лазар сякаш винаги остава място за още.
Източник: Ревюто за новия роман на Лора Лазар в Книголандия
За автора
RSS Feed
