Събто, 20 юли 2013 г.
В книгата ви „Небеса от грях“ има поразителни съвпадения със смъртта на дядо Кирил. Как се чувствате в ролята на лош пророк?
„Небеса от грях” все пак е роман. В него наистина има действителни исторически събития, но те са свързани с митрополит Андрей – една изключителна личност от новата българска история.
Убийството на моя герой – митрополит Теофил, е логично в сюжетния ход на романа. Наистина има съвпадения, но ми се струва, че те се преувеличават. И в двата случая действието се развива във Варна, удавянето в морето не е прецедент, така че… Дори не знаех, че в тази местност има резиденция на митрополита.
Но бях потресена, когато разбрах за кончината на дядо Кирил.
Не искам да приема тезата, че това, което пиша, се превръща в реалност. Ако е така, бих предпочела да съм автор на любовни романи…
Познавахте ли покойния митрополит Кирил?
На църковни празници съм виждала митрополит Кирил отдалеч. Познавам само медийния му образ.
Преди две години се запознах с майката на митрополита – игуменка на Златаревския манастир. Тя е достойна жена, отдадена на своето призвание. През тези дни мислех за нейната скръб и искрено й съчувствам.
Вярвате ли, че удавянето му е убийство? Говори се, че и Кирил, подобно на героя от книгата ви, е имал руски бизнес приятели, които вероятно не са останали доволни от него...
Не мога да подлагам на съмнение работата на полицията. При неочакваната смърт на публична личност винаги се появяват конспиративни теории.
В „Небеса от грях” митрополит Теофил наистина загива, защото е подвел руската мафия, но все пак описаното е художествена измислица.
Много се говори и за съкровището на дядо Кирил. Като човек, който може да се похвали с верни прозрения, смятате ли, че то съществува и къде трябва да се търси?
Няма духовно лице с толкова висок ранг, което да не притежава значително имущество. Светците изчезнаха още през Средновековието.
В „Небеса от грях” един от главните герои – митрополит Леонтий, пише завещание. Някой търсил ли е завещанието на митрополит Кирил?
Читателите ви вече се вълнуват дали ще се сбъдне и написаното в друга ваша книга - „Убиец назаем“. В нея има опит за убийство на министър-председателя. За кого става въпрос? Романът е писан по време на мандата на Бойко Борисов. Той ли е прототипът?
Министър-председателят е епизодичен герой в романа, за когото са написани само няколко реда. Описаният от мен опит за покушение е подготвен от хора на НСО и наистина препраща към управлението на Бойко Борисов. Но не мисля, че това е съществен елемент от разказа. „Убиец назаем” е динамичен трилър, чието действие започва в провинцията със смъртта на невинни хора. А за осъществяване на шокиращия престъпен замисъл ченгетата са готови да жертват едно дете…
Проявявала ли сте друг път такива пророчески способности?
Нямам пророческа дарба. Отговорите за едно или друго събитие са резултат от логически анализ на съществуващи факти. Вероятно и малко интуиция…
А ако трябва да ви отговоря шеговито, прочетете следната обява: „Гледам на бира, вино и ракия с матриали на клиента… Може да ме откриете на бюфета на гарата (ако работи)…
Разкажете нещо повече за себе си ...
Винаги съм отговаряла – не желая публичност. Какво значение има коя съм? Не желая хората да говорят за моята личност, предпочитам да четат книгите ми. Псевдонимът бе единственият начин да се скрия, макар и за кратко.
Как се насочихте да пишете криминални романи?
Единствено загадките в добър криминален роман могат да изчистят съзнанието ни от ежедневните битовизми. Не е толкова важен фактът на убийството, а въпросите, които го съпътстват. При динамичен сюжет, при търсене на отговори, човек наистина забравя за действителността, макар и за няколко часа.
В едно интервю споменавате, че сте говорили с човек от службите, когато сте писали „Убиец назаем“. Имате ли връзки в тези среди?
Категорично заявявам, че не познавам хора от службите и не съм цитирана правилно. Ако имах подобни контакти, може би щях да пиша само политически трилъри. И щеше да ми бъде много по-лесно…
Какво мислите за конспиративните теории за българския преход?
Доскоро упорито отказвах да приема подобен подход към българския преход. Но нека ви отговоря с размислите на моя герой от романа „Убиец назаем”: „Каракоров (депутат – б.а.) бе убеден привърженик на теорията за световната конспирация. Рядко споделяше с някого своите хипотези в тази насока, но различни събития от националната политика го убеждаваха, че е на пръв път. Тъкмо се постигаше позитивен резултат в дадена насока и веднага се случваше нещо, което теглеше рязко назад страната. Големите играчи зад граница никога не допускаха загуба. Събитията от последните дни само потвърждаваха и най-безумните му идеи. Сега и той самият стана жертва на заговор с неясни последици.”
Работите ли върху нова книга? За какво ще се разказва в нея?
Преди седмица завърших романа „Веселото гробище” и все още съзнанието ми е обсебено от историите и героите в него. Казват ми, че и четирите романа, които съм написала, са различни един от друг. Мога да твърдя, че това се отнася и за „Веселото гробище”. Героите от село Кралево, където се развива действието на романа, са толкова истински, че ми беше трудно да ги убия. В Кралево се случват странни събития – не всичките са зловещи, много от тях напомнят за детски щуротии. В основата на сюжета е тайната за Прокълнатия гроб, а всичко е обвързано с мистериите при траките.
Сега започвам нов роман с работно заглавие „Сезонът на хиените”. Ще се разказва за убийства на журналисти, но повече няма да ви разкрия.
RSS Feed
