"Тук не се пуши.
Пуши се. Пробвах"
Кралево е в планината. В онази хубавата планина - дето зеленото е наистина зелено, въздухът е кристално чист, пещери очакват авантюристите, а козлите се разхождат с позлатени рога. Сещате се, нали? Мирно, кротко селце с добри люде, подкрепящи се и гледайки под свъсените си вежди всеки новодошъл. Козичките мързелуват на паша, а нощем се наспиваш толкова бързо, че чак започваш да се плашиш. И о, да, труповете започват да никнат в завиден синхрон с чудатостите, които се случват навред.
Като виртуозен пиротехник Лора Лазар внимателно пали фитил подир фитил, докато най-накрая всички отделни фишеци се сливат в запомняща се заря от обрати и разбулени тайни.
Още при първата си среща с Коко, Стела разбира, че любовта й към този мъж е до гроб. Но не беше права - Коко умря, а тя още го обичаше...
Това е трагичното събитие, с което започва "Веселото гробище". Постепенно се срещаме с респектираща компания от колоритни личности - Димо Вълкобореца, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Велизар Вампора... Всички те имат силна връзка помежду си, подплатена и споена здраво от една драматична случка в миналото. Изглежда, че тайните са решили да прекъснат дългия си зимен сън и болезнено да напомнят за себе си.
Страхът полази в душите им. И остана там.
Авторката се държи като университетски преподавател. Задава ни куп въпроси, след което постепенно и с охота ни предоставя верните отговори и проверява дали сме уцелили някои от тях. Аз бях уцелил доста малко от тях и "вината" за това се крие в майсторството на Лора Лазар. Никога не съм криел слабостта си към криминалните романи и за втори път (след "Грешния квартал") получавам изключително качествено четиво. Държа да отбележа, че двете книги са в почти напълно различни стилове, което ми достави още по-голямо удоволствие.
Свежо чувство за хумор, редуване на забавни и интригуващи случки, чудесни живи описания (след като прочетох за едно пийване на ракия с овчарска салата, три дни не мирясах, докато не се отдадох и аз на това изкушение, да...) - това са само част от достойнствата на този роман. Задължителен за крими любителите!
http://avramchika.blogspot.com/2014/02/blog-post.html
Пуши се. Пробвах"
Кралево е в планината. В онази хубавата планина - дето зеленото е наистина зелено, въздухът е кристално чист, пещери очакват авантюристите, а козлите се разхождат с позлатени рога. Сещате се, нали? Мирно, кротко селце с добри люде, подкрепящи се и гледайки под свъсените си вежди всеки новодошъл. Козичките мързелуват на паша, а нощем се наспиваш толкова бързо, че чак започваш да се плашиш. И о, да, труповете започват да никнат в завиден синхрон с чудатостите, които се случват навред.
Като виртуозен пиротехник Лора Лазар внимателно пали фитил подир фитил, докато най-накрая всички отделни фишеци се сливат в запомняща се заря от обрати и разбулени тайни.
Още при първата си среща с Коко, Стела разбира, че любовта й към този мъж е до гроб. Но не беше права - Коко умря, а тя още го обичаше...
Това е трагичното събитие, с което започва "Веселото гробище". Постепенно се срещаме с респектираща компания от колоритни личности - Димо Вълкобореца, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Велизар Вампора... Всички те имат силна връзка помежду си, подплатена и споена здраво от една драматична случка в миналото. Изглежда, че тайните са решили да прекъснат дългия си зимен сън и болезнено да напомнят за себе си.
Страхът полази в душите им. И остана там.
Авторката се държи като университетски преподавател. Задава ни куп въпроси, след което постепенно и с охота ни предоставя верните отговори и проверява дали сме уцелили някои от тях. Аз бях уцелил доста малко от тях и "вината" за това се крие в майсторството на Лора Лазар. Никога не съм криел слабостта си към криминалните романи и за втори път (след "Грешния квартал") получавам изключително качествено четиво. Държа да отбележа, че двете книги са в почти напълно различни стилове, което ми достави още по-голямо удоволствие.
Свежо чувство за хумор, редуване на забавни и интригуващи случки, чудесни живи описания (след като прочетох за едно пийване на ракия с овчарска салата, три дни не мирясах, докато не се отдадох и аз на това изкушение, да...) - това са само част от достойнствата на този роман. Задължителен за крими любителите!
http://avramchika.blogspot.com/2014/02/blog-post.html
RSS Feed
