Дълго време по различни причини отлагах четенето на първата книга на Лора Лазар, чиито великолепни кримки “Грешният квартал” и “Убиец назаем” адски харесвам. В последната седмица обаче просто имах нужда да се заровя в нещо леко вечерно време и случих именно на тази книга. “Чашата на проклятието”, спечелила Националния конкурс за криминален роман „По стъпките на Агата Кристи”, е още една доза чудесна кримка, този път оплетена около прабългарски загадки, руни, една каменна розета, иманярство, черепи и чаши, направени от тях и… коварен убиец, който използва най-хубавото вино, за да сее смърт ала средновековен роман за мрачни сатанисти-отровители.
Първата поява на разследващия полицай Мишената не разочарова – той си е лош, рязък и с ясно подозрение, че младата, красива и много уплашена реставраторка от музея Яна е в дъното на убийствата – тя се оказва “случайно” на всяко от местопрестъпленията, а и си личи, че пази доста тайни в себе си. Нейният любим – археологът Боян – също сякаш има нещо общо с проблема, а определено двамата с един от местните иманяри – Игнат – мътят нещо. Интригата се заплита около тайнствена каменна розета с прабългарски руни по нея, която, разбира се, се оказва както предизвикателство от серийния убиец към разследващите, докато той методично през ден коси своите жертви, така и ключът към разкриването на загадката.
Бидейки пишман-историк, поне по диплома, много се забавлявах с жлъчта, която Лора Лазар изсипва чрез героите си връз всякаквите шарлатани, които се гаврят с науката и правят непрекъснато всякакви “открития”, които противно склонните към евтини сензации медии безкритично разпространяват. Иманярството е също засегнато, като дори и само злощастната участ на крепостта Рациария до родния ми Видин е свидетелство как човешката алчност може да бъде унищожителна. Разбира се, тези подпластове на книгата придават само допълнителен цвят и дълбина на сложното и и пълно с напрежение действие.
Мисля, че вече започнах да хващам цаката на кримките, този път се досетих далеч преди края кой е най-вероятният убиец и познах Сега остава да се добера и до “Небеса от грях” на Лазар.
Христо Блажев
http://knigolandia.info/book-review/chashata-na-proklyatieto/
Първата поява на разследващия полицай Мишената не разочарова – той си е лош, рязък и с ясно подозрение, че младата, красива и много уплашена реставраторка от музея Яна е в дъното на убийствата – тя се оказва “случайно” на всяко от местопрестъпленията, а и си личи, че пази доста тайни в себе си. Нейният любим – археологът Боян – също сякаш има нещо общо с проблема, а определено двамата с един от местните иманяри – Игнат – мътят нещо. Интригата се заплита около тайнствена каменна розета с прабългарски руни по нея, която, разбира се, се оказва както предизвикателство от серийния убиец към разследващите, докато той методично през ден коси своите жертви, така и ключът към разкриването на загадката.
Бидейки пишман-историк, поне по диплома, много се забавлявах с жлъчта, която Лора Лазар изсипва чрез героите си връз всякаквите шарлатани, които се гаврят с науката и правят непрекъснато всякакви “открития”, които противно склонните към евтини сензации медии безкритично разпространяват. Иманярството е също засегнато, като дори и само злощастната участ на крепостта Рациария до родния ми Видин е свидетелство как човешката алчност може да бъде унищожителна. Разбира се, тези подпластове на книгата придават само допълнителен цвят и дълбина на сложното и и пълно с напрежение действие.
Мисля, че вече започнах да хващам цаката на кримките, този път се досетих далеч преди края кой е най-вероятният убиец и познах Сега остава да се добера и до “Небеса от грях” на Лазар.
Христо Блажев
http://knigolandia.info/book-review/chashata-na-proklyatieto/
RSS Feed
