Интервю на Лора Лазар за електронното издание Културни новини
(www.kulturni-novini.info)
(www.kulturni-novini.info)
- Лора, как самата Вие бихте описали своя роман на тези, които все още не са го прочели?
- На фона на мелодия, предизвикваща усещане за мистерия, си представете прабългарските символи на планетите от Космоса, образ на жена, чаша червено вино, и дикторски текст: “Обичате българските книги? Обичате криминалния жанр? Желаете да се потопите в света на загадките, в които доброто и злото си дават среща?… Тогава? – Прочетете „Чашата на проклятието” на Лора Лазар…”
Прилича на реклама, нали? Това, разбира се, е на шега. Считам, че романът ще допадне на всеки един любител на криминалния жанр, който желае да прекара няколко приятни часа в света на криминалните загадки с български произход.
- В романа „Чашата на проклятието” са вложени факти от българската история? Достоверни ли са те, или част от тях са интерпретирани от Вас?
- Историческите факти, изложени в романа, са достоверни. Те не отразяват безумни хипотези, които се разпространяват масово през последните години и объркват историческото познание на читателите. А и никой не чува трезвия глас на истинските учени, защото псевдопатриотизмът е завладял медийното пространство и книжния пазар.
- Имат ли героите ви прототипи?
- Всеки автор изгражда образите на своите герои на базата на житейския си опит и социални контакти, като въображението оказва значително влияние при сътворяване характерите на героите. Всеки от моите герои е събирателен образ на моето виждане за ролята на един или друг персонаж в развитието на действието.
Знам, че има читатели, които разпознават в някои от героите ми реални личности. Това само показва, че съм успяла да създам един житейски обоснован образ на един или друг герой, а не някаква бегла представа за него, откъсната от действителността. Не, героите ми нямат прототипи. С изключение на котарака Джо, когото честичко срещам по пътя си.
- Обмисляли ли сте възможността „Чашата на проклятието” да постави началото на една поредица от Ваши романи със сходен сюжет или общи герои?
- Без да съм си поставяла предварително такава цел, след „Чашата на проклятието” написах романите „Маце назаем” и „Грешният квартал”, като част от поредица със заглавие „Провинциални убийства”. Главен герой и в тях отново е комисарят Михаил Донов-Мишената, който трябва да разреши поредната загадка.
- Романът „Чашата на проклятието” се продава и като електронна книга. Какво е мнението Ви за електронните книги? Считате ли, че българският читател вече има готовност да чете книги в такъв вариант?
- Ще призная, че съм привърженик на книгите „на хартия”. Но не мога да не отчитам новите реалности, наложени с развитието на технологиите през 21-ви век. Мисля, че електронните книги имат своето бъдеще и ще навлизат все повече в България, задоволявайки потребностите най-вече на младото поколение. Независимо от формàта, в който се разпространява една книга, важното е тя да се чете.
- Какво обичате да четете за забавление? Има ли автор, който е оказал влияние върху живота или творчеството Ви?
- Ценя всяка една книга, която ми доставя удоволствие. Харесвам Агата Кристи, Ремънд Чандлър, Мери Хигинс Кларк, Татяна Полякова, Пол Ливайн, Пол Зюсман и др.
- Какво бихте искали читателите Ви да знаят за Вас?
- Искам да четат и коментират книгите ми, а не да обсъждат личността ми. Творя, защото изпитвам потребност да го правя. Живея като всеки човек, имам и своите радости, и своите проблеми.
Автор: Ивелин Иванов
Източник: Интервю на Ивелин Иванов с писателката Лора Лазар за електронното издание Културни новини
RSS Feed
