Ревю на Христо Блажев в сайта Книголандия по повод новия роман на Лора Лазар "Сянката на Мария Магдалина"
Лора Лазар се завръща със седми криминален роман след “Чашата на проклятието”, “Небеса от грях”, “Грешният квартал”, “Убиец назаем”, “Веселото гробище” и “Огненото разпятие” – и фактът, че съм чел и писал за всеки един от тях при все принципното ми нехаресване на кримките, говори сам по себе си. Не се подлъгвайте по тази кротка и дори смирена корица, да не кажа, че има дори силен намек за религиозност в нея – “Сянката на Мария Магдалина” е в типичния остросюжетен стил, който феновете на Лазар харесват и очакват. Сюжетът се върти около археологическа експедиция до манастира “Св. Мария Магдалина” край град Бухово. Добре подготвените търсения скоро дават резултат и от земята излиза мистериозен гроб – костите обаче изчезват още същата нощ. И това е само началото на поредица от зловещи събития, които оставят откритията в земята на заден план. Отдадеността на науката отстъпва място на страха – старо зло подава озъбената си муцуна от миналото, а подозренията кой какъв е и каква е мотивацията му са прекалено много. Малко по малко напрежението се натрупва, а и първите жертви не закъсняват – героите на Лора Лазар се оказват на прицел.
Именно те са това, което отличава книгата от повечето възскучни кримки. Живи и дишащи, героите си имат собствени проблеми и планове, които се натрупват и развиват успоредно с основната интрига. Техните страхове и слабости ги правят идеалните мишени за тези, които искат да им навредят, но и да опазят тайните си от натрапниците-археолози. Трагикомичните елементи са отново налице, Лазар не е от тези автори, които са смъртоносно сериозни в книгите си, с което ги правят смъртоносно скучни – има си достатъчно скици, които да разсейват напрежението и да правят четенето по-забавно и приятно. Разбира се, веселото е до време, по обичаен маниер в един момент залозите скачат до небесата и само бързи и решителни действия могат да спасят поредната набелязана жертва.
“Сянката на Мария Магдалина” се заиграва с реални християнски и тракийски мотиви, Лора е писател, който съвестно си “пише домашното” и играе честно с реалните исторически факти и теории. Хареса ми силната антицърковна критика, разкриването на лицемерието на клира и злините, които с лекота се случват под проклетото було, което църквовните паразите хвърлят върху дейността си и черните овци, които неминуемо се пръкват сред тази ретроградна институция. Сектите са винаги интересна област за изследване, колкото и официалните религиозници да се опитват да ги замитат под килима и да водят постоянна война с тях, оправдана или не. Мисля си, че Лора пародира и толкова сериозните религиозни трилъри, които твърде леконравно си играят с този и онзи исторически факт или спекулация, но за това ще я питам лично, надявам се книгата да има премиера и в София.
Засега книгата може да се поръчва само пряко от страницата на Лора Лазар във “Фейсбук”.
http://knigolandia.info/book-review/syankata-na-maria-magdalina/
Лора Лазар се завръща със седми криминален роман след “Чашата на проклятието”, “Небеса от грях”, “Грешният квартал”, “Убиец назаем”, “Веселото гробище” и “Огненото разпятие” – и фактът, че съм чел и писал за всеки един от тях при все принципното ми нехаресване на кримките, говори сам по себе си. Не се подлъгвайте по тази кротка и дори смирена корица, да не кажа, че има дори силен намек за религиозност в нея – “Сянката на Мария Магдалина” е в типичния остросюжетен стил, който феновете на Лазар харесват и очакват. Сюжетът се върти около археологическа експедиция до манастира “Св. Мария Магдалина” край град Бухово. Добре подготвените търсения скоро дават резултат и от земята излиза мистериозен гроб – костите обаче изчезват още същата нощ. И това е само началото на поредица от зловещи събития, които оставят откритията в земята на заден план. Отдадеността на науката отстъпва място на страха – старо зло подава озъбената си муцуна от миналото, а подозренията кой какъв е и каква е мотивацията му са прекалено много. Малко по малко напрежението се натрупва, а и първите жертви не закъсняват – героите на Лора Лазар се оказват на прицел.
Именно те са това, което отличава книгата от повечето възскучни кримки. Живи и дишащи, героите си имат собствени проблеми и планове, които се натрупват и развиват успоредно с основната интрига. Техните страхове и слабости ги правят идеалните мишени за тези, които искат да им навредят, но и да опазят тайните си от натрапниците-археолози. Трагикомичните елементи са отново налице, Лазар не е от тези автори, които са смъртоносно сериозни в книгите си, с което ги правят смъртоносно скучни – има си достатъчно скици, които да разсейват напрежението и да правят четенето по-забавно и приятно. Разбира се, веселото е до време, по обичаен маниер в един момент залозите скачат до небесата и само бързи и решителни действия могат да спасят поредната набелязана жертва.
“Сянката на Мария Магдалина” се заиграва с реални християнски и тракийски мотиви, Лора е писател, който съвестно си “пише домашното” и играе честно с реалните исторически факти и теории. Хареса ми силната антицърковна критика, разкриването на лицемерието на клира и злините, които с лекота се случват под проклетото було, което църквовните паразите хвърлят върху дейността си и черните овци, които неминуемо се пръкват сред тази ретроградна институция. Сектите са винаги интересна област за изследване, колкото и официалните религиозници да се опитват да ги замитат под килима и да водят постоянна война с тях, оправдана или не. Мисля си, че Лора пародира и толкова сериозните религиозни трилъри, които твърде леконравно си играят с този и онзи исторически факт или спекулация, но за това ще я питам лично, надявам се книгата да има премиера и в София.
Засега книгата може да се поръчва само пряко от страницата на Лора Лазар във “Фейсбук”.
http://knigolandia.info/book-review/syankata-na-maria-magdalina/
RSS Feed
