Мишената пак е тук! Любимият ми герой на Лора Лазар е решил да си почива (кхм, разбирайте – жена му е решила, че работи твърде много), но това няма как да мине тихо и кротко! А при мен удоволствието бе двойно, защото се получи забавен паралел между “Време за чакали” и “Не заспивай” на Джон Вердън – и в двете сериозните, мрачни полицаи са подкарвани към планината от съпругите си с план за почивка, но се стига до поредния заплетен случай и започват да умират хора. При Лора Лазар това е комплекс “Хубчевата къща” в Еленския Балкан – усойно място, което при силен снеговалеж се изолира от света, а покрититето на мобилните оператори е проблематично. Мишената е както винаги негативно настроен към всичко, което го вади от рутината – и за пореден път подозренията му се оказват повече от основателни. Че той кога е грешал? Още от самото начало запознанството с местните жители ясно сочи, че почивката няма да бъде спокойна. Лудак, който гони да стреля чакали, талантлива пианистка, която бълнува за зли сили, стар генерал и неговата зла съпруга, двойка разпасани млади, разгонен стар коцкар, съсед, който се мрази със собствениците на комплекса… и още, и още странни скици са се събрали на малко място, а идва сериозна буря, която ще ги откъсне от всички. Скоро е открит първият труп, а някой посяга на жената на Мишената – което е най-голямата възможна грешка. Но преди да открие кой се е осмелил да направи това, смъртта започва да вилнее, а подозренията се трупат във всички посоки. В крайна сметка е неизбежно да не се намеси и полицията, но тогава внезапно самият столичен полицай се оказва основен заподозрян. И става наистина забавно. Допадна ми как в края Лора изгражда класическа сцена, в която са събрани всички оцелели герои в една стая и Мишената излага несъкрушимите доказателства за вина.
Лора ми обеща, че няма никакъв шанс да позная кой е убиецът във “Време за чакали”. И беше права. Имах си ясно подозрение – по мотиви от роман на Агата Кристи се бях насочил към един от убитите (мислех, че е имитирал смъртта си, за да може да убива на спокойствие), но краят просто надмина всичките ми очаквания. Което беше най-приятната изненада. Обикновено, когато четеш пореден роман на един автор, очакваш да прозреш познат вече модел – ами няма го, Лора Лазар става все по-добра с всяка книга. След “Чашата на проклятието”, “Небеса от грях”, “Грешният квартал”, “Убиец назаем”, “Веселото гробище” ,“Огненото разпятие” и “Сянката на Мария Магдалина” тя установи ясно водещото си място сред криминалните ни автори – и се надявам да продължава в тоя дух. И да пише още и още романи с Мишената И трябва да си призная, че се смях с глас на най-сетне разкритата тайна как той среща своята малка женичка, много добра сцена. Чакам следващата!
Лора ми обеща, че няма никакъв шанс да позная кой е убиецът във “Време за чакали”. И беше права. Имах си ясно подозрение – по мотиви от роман на Агата Кристи се бях насочил към един от убитите (мислех, че е имитирал смъртта си, за да може да убива на спокойствие), но краят просто надмина всичките ми очаквания. Което беше най-приятната изненада. Обикновено, когато четеш пореден роман на един автор, очакваш да прозреш познат вече модел – ами няма го, Лора Лазар става все по-добра с всяка книга. След “Чашата на проклятието”, “Небеса от грях”, “Грешният квартал”, “Убиец назаем”, “Веселото гробище” ,“Огненото разпятие” и “Сянката на Мария Магдалина” тя установи ясно водещото си място сред криминалните ни автори – и се надявам да продължава в тоя дух. И да пише още и още романи с Мишената И трябва да си призная, че се смях с глас на най-сетне разкритата тайна как той среща своята малка женичка, много добра сцена. Чакам следващата!
RSS Feed
