Лора Лазар
English
  • Лора
  • Творби
  • Новини
  • Галерия
  • Игри
  • Любопитно
  • Мнения
  • Връзка с Лора и приятели

Време за чакали, време за убийства - едно ревю на Христо Блажев

21/7/2017

0 Comments

 
Picture
Мишената пак е тук! Любимият ми герой на Лора Лазар е решил да си почива (кхм, разбирайте – жена му е решила, че работи твърде много), но това няма как да мине тихо и кротко! А при мен удоволствието бе двойно, защото се получи забавен паралел между “Време за чакали” и “Не заспивай” на Джон Вердън – и в двете сериозните, мрачни полицаи са подкарвани към планината от съпругите си с план за почивка, но се стига до поредния заплетен случай и започват да умират хора. При Лора Лазар това е комплекс “Хубчевата къща” в Еленския Балкан – усойно място, което при силен снеговалеж се изолира от света, а покрититето на мобилните оператори е проблематично. Мишената е както винаги негативно настроен към всичко, което го вади от рутината – и за пореден път подозренията му се оказват повече от основателни. Че той кога е грешал?   Още от самото начало запознанството с местните жители ясно сочи, че почивката няма да бъде спокойна. Лудак, който гони да стреля чакали, талантлива пианистка, която бълнува за зли сили, стар генерал и неговата зла съпруга, двойка разпасани млади, разгонен стар коцкар, съсед, който се мрази със собствениците на комплекса… и още, и още странни скици са се събрали на малко място, а идва сериозна буря, която ще ги откъсне от всички. Скоро е открит първият труп, а някой посяга на жената на Мишената – което е най-голямата възможна грешка. Но преди да открие кой се е осмелил да направи това, смъртта започва да вилнее, а подозренията се трупат във всички посоки. В крайна сметка е неизбежно да не се намеси и полицията, но тогава внезапно самият столичен полицай се оказва основен заподозрян. И става наистина забавно. Допадна ми как в края Лора изгражда класическа сцена, в която са събрани всички оцелели герои в една стая и Мишената излага несъкрушимите доказателства за вина.

  Лора ми обеща, че няма никакъв шанс да позная кой е убиецът във “Време за чакали”. И беше права. Имах си ясно подозрение – по мотиви от роман на Агата Кристи се бях насочил към един от убитите (мислех, че е имитирал смъртта си, за да може да убива на спокойствие), но краят просто надмина всичките ми очаквания. Което беше най-приятната изненада. Обикновено, когато четеш пореден роман на един автор, очакваш да прозреш познат вече модел – ами няма го, Лора Лазар става все по-добра с всяка книга. След “Чашата на проклятието”, “Небеса от грях”, “Грешният квартал”, “Убиец назаем”, “Веселото гробище” ,“Огненото разпятие” и “Сянката на Мария Магдалина” тя установи ясно водещото си място сред криминалните ни автори – и се надявам да продължава в тоя дух. И да пише още и още романи с Мишената И трябва да си призная, че се смях с глас на най-сетне разкритата тайна как той среща своята малка женичка, много добра сцена. Чакам следващата!


0 Comments



Leave a Reply.

    Новини

    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture

    Архив

    All
    05.12.2011 Чашата на проклятието е вече на пазара
    06.12.2011 Откъс от Чашата на проклятието
    10.12.2011 Представяне на Панаира на книгата
    19.01.2012 Интервю с Лора Лазар в Bnews
    20.12.2011 Другите за Чашата на проклятието
    Австралия
    Атанас Далчев
    българска съвременна литература
    българска художествена литература
    Веселото гробище
    "Грешният квартал"
    игра
    интервю
    книга
    конкурс
    Небеса от грях
    Небеса от грях
    пиеса
    премиера
    ревю
    Световен ден на книгата GB
    театър
    Убиец назаем
    фотоконкурс
    Чашата на проклятието

    RSS Feed

    Picture
    Picture
    Picture
Powered by Create your own unique website with customizable templates.