Blog Posts - Лора Лазар

"Сянката на Мария Магдалена" - поредният роман на Лора Лазар е вече факт

30/11/2016

Втори сезон на археологическите разкопки в манастира „Св. Мария Магдалина” край град Бухово. Но никой от археолозите не е подготвен за странните събития, които ги очакват.

Кой саботира работата на обекта? Дали пазачът на манастира, или общият работник, който всяка нощ изчезва?

Някой дебне в мрака, за да убива…

Дори археологическите находки се оказват свързани със зловещата история на манастира.

А над всички необичайни събития тегне сянката на Мария Магдалина.

Лора Лазар дари свои романи на Болградската гимназия

27/12/2014

    По повод коледните и новогодишните празници Лора Лазар дари по един екземпляр от своите романи на Болградската гимназия.

Болградската гимназия е първата българска гимназия. Създадена през Възраждането, тя се намира извън географските граници на България – в украинския град Болград, в областта Бесарабия. Гимназията е открита през 1858 година с решаващото съдействие на Георги Сава Раковски и именно затова носи неговото име. Раковски използва личното си познанство с молдовския княз Никола Богориди (в тези времена Болград е на молдовска територия) и князът издава Хрисовул за откриването на училището. Волята за създаването на учебното заведение е на бесарабските българи, населили тези места в предишните десетилетия.

Бесарабските българи са съхранили българската си национална идентичност и самосъзнание, многобройни са структурите на българската общност в Украйна и Молдова – дружества, общини, училища, читалища.

     Болградската гимназия е възрожденска образователна, културна и обществена институция, записана със златни букви в българската история. Сред възпитаници на Болградската гимназия са видни политици и военни дейци, като: Александър Малинов (1867-1938 г.) - български политик, премиер на България, Ангел Кънчев (1850-1872 г.) - български революционер и национален герой, Данаил Николаев (1852-1942 г.) - български генерал, Олимпий Панов (1852-1887 г.) - български военен деец, както и членове на Българската академия на науките: Александър Теодоров-Балан - академик, първи ректор на Софийски университет Св. Климент Охридски и Димитър Агура (1843-1911 г.) - историк, академик, три пъти ректор на СУ Св. Климент Охридски.

    Историята на училището е сложна и превратна. То престава да бъде българска гимназия през 1876 г., променя статута си на руска гимназия, на румънски лицей, на съветско средно училище... През 1993 година, след като Украйна се отделя от Съветския съюз, отново надделява стремежът на тукашните българи и училището се възобновява като българско. От 1996-та година и досега в учебното заведение работят делегирани от МОН български учители, които преподават българска народна музика, български народни танци, български език, литература и история. През 2001 г. е подписан протокол между България и Украйна, съгласно който преподаването в гимназията преминава и на български език. Вече седмо поколение българи изучават майчиния си език в гимназията от първи до единадесети клас. В девети клас учат за традициите и обичаите на българския народ, а в следващите две години се запознават с българската литература и история. Всички те се стремят да съхранят славните традиции на тази гимназия, играла голяма роля в различните исторически времена. Не случайно Христо Ботев определя гимназията като „свято за целия български народ училище“.

    Голям брой от випускниците на Болградската гимназия продължават обучението си във висши учебни заведения като не малка част правят това в България.

    Директорът на гимназията Снежана Скорич благодари на Лора Лазар за нейния жест.

Гимназия "Г.С.Раковски" в град Болград

Романът на Лора Лазар "Огненото разпятие" е посветен на светлата памет на художника Йордан Парушев

4/12/2014

Йордан Парушев е един от значимите съвременни български художници.

Роден в гр. Сливен на 30 юни 1958 г. Завършва живопис във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” през 1983 в класа на проф. Станислав Памукчиев. Работи като учител в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович” – Сливен, а от 2005 г. – като преподавател във Великотърновския университет. Доцент по изкуствознание и живопис и ръководител на Катедра „Живопис”.

Член на Съюза на българските художници.

Работи предимно в областта на живописта. През 80-те години на миналия век, след завършването на художественото си образование, Парушев работи с маслени бои. Характерни за него са абстрактните композиции, носещи метафизична дълбочина и вглъбеност. Включва се активно в процесите, свързани с търсене на ново визуално мислене, характерни за периода на 80-те. След 2000 година се посвещава на колажа като успява чрез оригиналната си техника да доближи живописта дотолкова до колажа, че неговата работа в тази област изкуствоведите определят като "живописване с хартия".

Йордан Парушев има 48 самостоятелни изложби и над 500 участия в колективни национални и международни представителни изложби на съвременното българско изкуство. Участва в множество симпозиуми и пленери. Носител на 14 награди за изобразително изкуство.

Картини на Йордан Парушев са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Сливен, Русе, Шумен, Плевен, Разград, Смолян, Добрич, Музей за съвременно изкуство в Сеул, Южна Корея, Център за документация на колажа в Сержин, Франция, Колекция на НДК - София, Международна фондация „Св.Св.Кирил и Методий” – София, Център „Отворено общество” – Сливен, частни колекции в България, САЩ, Русия, Великобритания, Германия, Франция, Турция, Норвегия, Финландия, Гърция, Беларус, Белгия, Холандия, Словакия, Полша, Люксембург, Португалия.

   На 15 декември 2011 година Йордан Парушев загива при автомобилна катастрофа.

През 2012 година синът на художника Деян Парушев основава Фондация „Йордан Парушев”, чиято основната цел е популяризирането на живота, творчеството и обществената дейност на художника Йордан Парушев, организация и участие в различни изложби, фестивали и културни форуми, организирането на национален конкурс за млади автори с връчване на награда на името на Йордан Парушев.

Творчеството на Йордан Парушев ще остане в историята на българското изобразително изкуство с експериментирането с материалите, оригиналната композиция и деликатността на цветните съчетания.

   http://yordan-parushev.org/

   http://yordan-parushev.org/galleries-bg/

Новият роман на Лора Лазар "Огненото разпятие" е вече на книжния пазар

27/11/2014

    Лора Лазар отново е тук с още един мъчен за разрешаване случай за цапнатия в устата полицай Мишената. След като в “Грешният квартал” той трябваше да се бори с психопат, който използва поезията на Атанас Далчев, тук пазителят на реда е изправен пред поредица от престъпления, свързани с огън – тайнствен пироман пали нощем пожари, като първият е особено  впечатляващ. В планински проход запламтява огромно разпятие, а на него изгаря тяло на човек – а в следващите седмици някой пали още хора из града. Мишената е с вързани ръце поради липса на доказателства, но на всяко местопрестъпление се оказва завеян художник и учител по изобразително изкуство, около чиито картини се завърта интригата. Евлоги Аладжов е симпатичен и наивен младок, който се чувства притиснат от загрижеността на всички хора, които милеят за него – от приятелите му, през пряката му шефка, която го сваля, та до красива ученичка, хлътнала в младия си учител по най-чаровен начин. Художникът обаче е обладан от огъня от нощта, в която пред него пламва огненото разпятие – опитва се да нарисува пламъците по различен начин, а неведоми сили правят така, че картините му стават истина в реалността. Лора Лазар вкарва комичния персонаж на Еми Месиянска, журналистка, която се опитва едновременно да е сериозна, но и пише за езотерични сайтове – чалнатата мадама вярва, че Аладжов умее да пали огън с мисълта си и го преследва неуморно. Не стига това, а полицаите се опитват да го притиснат, а в ателието му се нанася странен бездомник, който сипе мъдрости на кило. А пък наоколо постоянно нещо пламва…

    Няма да ви разтягам локуми, който е чел някоя от книгите на Лора Лазар – освен гореспоменатата, другите са “Чашата на проклятието”, “Небеса от грях”, “Убиец назаем” и “Веселото гробище”, - знае какъв чудесен стил може да очаква, остри диалози и запазване на тайната до последните страници, като подозренията водят ту в една, ту в друга посока (шести пореден роман не успявам да позная кой е убиецът, на седмия ще успея!). Много ми допадна, че Лора с лекота използва изразните средства на професионалните художници, жонглира с колоритни имена на цветове, наистина почти описва с думи пламъците – това, което на Аладжов не му се отдава в картините му. Добре е прокарана езотерично-религиозна линия, в която символиката на огъня и разпятието е разгледана като същностна за случващите се престъпления. Но както винаги, истината е по-различна от очакваното.

   Христо Блажев

Читателско ревю за "Небеса от грях" в сайта Goodreads

2/9/2014

Goodreads е водеща световна платформа за любители на книгите, чрез която потребителите оценяват и споделят препоръки за литературни произведения. Goodreads, който стартира през януари 2007 г., предлага ревюта на книги, изготвени директно от потребителите. Платформата има елемент на социална мрежа и предлага на посетителите списъци със заглавия, базирани на предпочитанията на техните приятели в сайта. От Goodreads твърдят, че имат 16 млн. потребители и 23 млн. рецензии.

Ето какво е написала на 27.03.2014 година в сайта Goodreads Radostina за романа на Лора Лазар "Небеса от грях":

"Небеса от грях е третата ми книга на Лора Лазар и по мое мнение, най-силната измежду тези, които съм чела досега. И друг път съм казвала, че авторката има страшен нюх и усет за измисляне на добри криминални истории, които се поглъщат на един дъх и винаги предлагат нещо неочаквано за финал. Небеса от грях обаче има и още нещо, което досега не съм срещала в нейните творби--мащабност. А с мащабността идва и голямата и обществена значимост.

Много се изговори за тази книга. Аз закъснях с прочитането и, въпреки, че книгите на Лора Лазар имат особен чар за мен -- най-малкото поради факта, че често сред персонажите попадам на познати физиономии, които после дълго одумваме с приятели /предимството да си от същия малък град като авторката на книгата/. Поради една или друга причина обаче, докато се сетя да си я купя, тя взе, че изчезна от книжарниците. Защо? Защото взела, че "предсказала" кончината на варненския Митрополит Кирил. Така или иначе, бях я позабравила, докато в разговор с колежки миналата седмица не стана дума за това, как след прочитането на Небеса от грях вече не стъпвали в църква--последвано от звучен кикот и недвусмислени намеци за "джоджена" на небезизвестен местен свещеник, подвизаващ се в книгата като поп Продан. Предложиха да ми услужат с копие и към днешна дата аз също гордо се мъдря в графата на прочелите я.

Небеса от грях е феноменална книга. Невероятно добра симбиоза между криминале, историческа драма, политически трилър и още куп жанрове. Авторката пише със замах, елегантно вплитайки в разказа си за днешния ден исторически факти и събития, пренасяйки действието напред-назад през няколко поколения. И някакси, от Октомврийската революция, през тъмните години на Втората Световна Война и депортирането на българските евреи от "новите територии" /за което неотдавна също се разшумя/, идването на болшевиките на власт в Русия и България, и последвалите събития, превърнали родината ни в кошмарен тоталитарен вертеп, тази плетеница от известни и не толкова известни исторически събития разказва история, която хем е лична, хем не е. Защото касае не само главната героиня Дара, а и града ни--даже и държавата ни. Превежда ни по следите на Митрополит Андрей--наречен в книгата Леонтий--и ни показва как в нещо наглед дребно като преследването на неговото имагинерно богатство е впрегната цялата държавна комунистическа машина. И как с лека ръка се е минавало--и вероятно все още се минава--през хора и съдби. Заради пари и влияние. Или просто за спорта.

Тази книга ми подейства на много нива. Първо, тотално срина и малкото ми останала вяра в БПЦ. Да не говорим, че от напомнянето колко вездесъща е била ДС и как днешните и производни продължават да дърпат конците задкулисно ми загорча доста. Тъжно е, даже направо трагично, че толкова години си тъпчем на едно и също място. В по-личен план, напълно успях да разбера и съчувствам на Дара--млада, красива, способна и амбициозна жена, задушаваща се в малък еснафски град без дори да го осъзнава. Книгата е силно въздействаща пред вид естеството на сюжета, героите са доста добре изградени и този път звучат достоверно. Не мисля, че Небеса от грях наистина е пророческа. Самата Лора Лазар го отрича, а и за човек, следящ събитията, няма да е трудно да събере две и две. Въпреки това, да отдадем заслуженото на авторката, че е успяла да изплете толкова истинска и интригуваща история от гадостите, с които ни подхранват всеки ден в новините. Добра книга, много добра. Ако още не сте я прочели, непременно поправете този пропуск."
https://www.goodreads.com/book/show/17191010?from_search=true

Читателско ревю за "Чашата на проклятието" в сайта Муза Форум

16/8/2014

Всяка читателско ревю е ценно за автора. Ето едно такова, публикувано наскоро в сайта за книги и филми Муза Форум.

Предпрочитно:

От дълго време се точех на Лора Лазар. Всъщност, тя беше един от първите автори, попаднали в полезрението ми, когато си дадох обета да пробвам да чета повече българска литература. Донякъде заслуга за това имаше и една колежка. Но все ставаше така, че в книжарницата не стигах до нея и си тръгвах с нещо друго. Докато един ден - о, чудо! - при поредната проверка на лавицата под буква “Л” в библиотеката изникна “Чашата на проклятието”.

Историята:

Младата реставраторка Яна се връща у дома, само за да открие, че не може да влезе. Но това, което отначало е взела за не особено уместна шега от страна на приятеля си, бързо прераства в нещо много по-опасно. Започват да се появяват трупове, а уликите сочат към Яна. Междувременно археологът Боян разучава открита наскоро от иманяри древна каменна розета, която също крие тайни. Какви са те и каква е връзката между всичко ще трябва да открие комисарят Михаил Донов…

Следпрочитно:

Нека започна с това, че бях веднага погълната от “Чашата на проклятието” и останах очарована. Всъщност, отначало мислех да оставя това за края на ревюто, но нищо не пречи тогава да го повторя пак :)

“Чашата на проклятието” е класически криминален роман и съвсем заслужено е донесъл награда на авторката си - тя наистина върви смело по стъпките на Агата Кристи, а резултатът ми хареса в пъти повече от творбите на именитата авторка. И преди съм си признавала, че от класиците в криминалния жанр, точно тя успя да ме спечели най-малко. Не никак - просто най-малко.

Цялата книга е осеяна с улики, които читателят в ролята на криминалист може да събира, да разсъждава и да открие коварния убиец. А и тези улики не са оставени самички, а са поднесени на фона на интересни събития, живи герои и диалози, с прабългарски мистерии за вкус.

Героите, местата и ситуациите наистина ме караха да си мисля, че това може да се случи навсякъде, във всеки град - а за хората от един определен град в България това усещане е още по-силно, както потвърди една колежка :). Признавам, от доста време не го бях изпитвала толкова ясно, особено четейки криминален роман - трескавото усещане за реалност. Беше вълнуващо и може би дори мъничко страшно.

За всички герои мога да кажа, че ми бяха интересни, макар че точно двамата главни, около които се заплиташе мистерията - Яна и Боян - не ме спечелиха особено, а Яна на моменти откровено ме дразнеше. Всяка от чертите на характера й на други места съм била напълно способна не само да толерирам, но и да харесвам, но точно тук, точно тя успя да ми досади. Дори и Мимето на моменти ми беше по-симпатично! Единственото, което ги спаси тях двамата от ямата на читателското ми негодувание, бе че ги сравниха с двойка влюбени пингвини - е, на това вече не мога да устоя.

Затова пък абсолютно всички други герои ме спечелиха. Комисарят беше точно какъвто очаква човек да е - намръщен и проницателен, помощникът му е млад, умен и симпатичен (ще участва ли нататък? Защо го гаджосахте още в първата книга?) Злодеите бяха мистериозни, връзките между тях - заплетени, а в пълна тяхна опозиция имаше герои, които бяха така симпатични, красиви и чисти. Тези второстепенни герои ме накараха така да милея за тях, държаха ме на ръба, надявайки се, че подозренията ми няма да се изпълнят.

Голяма играчка беше наистина с всички тези мои догадки и предположения. Както казах, книгата е изпълнена с улики - има дори и в оформлението. До средата на книгата си бях оформила една теория, но после тя ми се видя твърде очевидна, та почнах да плета нови и нови. В крайна сметка се върнах към първата, но бях под напрежение чак до финалната развръзка.

И накрая, като един финален коментар - мисля, че “Чашата на проклятието” страдаше от синдрома на “Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот”.

За тези, които не са гледали “Теория за големия взрив” (защо?!) пояснявам - с или без Инди, нацистите пак щяха да отворят кивота и да умрат. С или без “чашата на проклятието”, имах чувството, че събитията биха били повече или по-малко същите, защото планът на убиеца датира отпреди появата на чашата на сцената. Но също така факт е и че това не прави филма за Инди по-малко интересен, както и “Чашата на проклятието” по-малко вълнуваща.

Обещах да затворя рамковата композиция като повторя - останах очарована от този роман. “Чашата на проклятието” беше не просто каквото исках и очаквах, а много повече. Казано съвсем простичко, беше ми много хубаво да прочета тази книга и нямам търпение за нови срещи с Лора Лазар и нейният комисар.

Източник:
http://www.muse-bg.net/t3066-topic

Две пиеси на Лора Лазар в третия ученически фестивал "Арлекин" Нова Загора 2014

24/6/2014

     Третият ученически театрален фестивал "Арлекин" Нова Загора 2014 приключи.
   Голямо въздействие върху публиката оказаха две от пиесите на Лора Лазар.
    Учениците от театралния състав "Ядреналин" на ПГЯЕ "М.С. Кюри" - град Белене с ръководител Лена Драшанска и под режисурата на Митко Рупов представиха пиесата на Лора Лазар „Дом за Коледа”. В главните роли: Михаела Петрова, Йоана Тодорова, Преслав Ганков и Стефан Чапанов.

Кадри от постановката "Дом за Коледа"

Театралите от ИИД “Хомо луденс” при Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов” – гр.Сливен с ръководител Маргарита Маркова и под режисурата на Росен Узунов за пореден път представиха пиесата “Час на класа” на Лора Лазар.
В пиесата участват: Ивета Стоянова, Калина Митева, Тони Тенева, Радина Бомбова, Йоана Баджева, Иван Илиев, Александър Раденовски, Стефан Марков, Станимира Желева, Мануел Консехо, Кристин Баджева, Димчо Мадамлиев, Калояна Георгиева, Денислава Стойчева.

Кадри от постановката "Час на класа"

Нека магията на театъра винаги да съпътства живота на тези млади хора! Успех в бъдещите им начинания!

Пиесата на Лора Лазар "Час на класа" - част от спектакъл за добротата в Ботевград

18/6/2014

        На 17.06.2014 година възпитаниците на театрален клуб „Сълза и смях” при ПМГ „Акад. Проф. Д-р Асен Златаров” в град Ботевград с ръководител Дивна Николова представиха спектакъла „С любов и доброта заедно ще променим света”.

        На сцената в големия салон на читалище „Христо Ботев” младите таланти се превъплътиха в ролите на всички чувства, които обземат един млад човек – вяра, щастие, любов, омраза, завист, свобода, ентусиазъм и др.

       Част от спектакъла бе пиесата „Час на класа” на Лора Лазар, чието послание е в унисон с темата на спектакъла – с любов и доброта светът може да бъде променен.

Пиесата на Лора Лазар "Дом за Коледа" ще бъде представена в театрален фестивал

11/6/2014

   На 22.06.2014 година от 14.30 часа в рамките на Третия ученически театрален фестивал „Арлекин”, Нова Загора 2014 г., театрално студио „ЯДРЕНАЛИН” при ПГЯЕ „Мария Кюри” - гр. Белене ще представи пиесата на Лора Лазар „Дом за Коледа”.
      Режисьор и сценограф на постановката е Митко Рупов.
    Ученическият театрален фестивал „Арлекин”, Нова Загора, има за цел да стимулира творческите заложби на ученици от всички училищни степени и техните театрални изяви, като по този начин популяризира и съхранява театралното изкуство. Организатори на събитието са Община Нова Загора, СОУ ”Христо Ботев”- гр. Нова Загора и НЧ „Д.П. Сивков – 1870”, под патронажа на министъра на образованието и науката.
    Фестивалът няма конкурсен характер. Всеки театрален състав, участвал във фестивала, получава грамота за участие.

Пиеса на Лора Лазар представена в град Ловеч

9/5/2014

На 07.05.2014 година студио "Театрални стъпки" към Професионалната гимназия по икономика, търговия и услуги (ПГИТУ) в гр. Ловеч с ръководител Първолета Христова представи на сцената на Ловчанското читалище ”НАУКА - 1870 г.” пиесата на Лора Лазар „Час на класа”.

Постановката и играта на младите таланти са с чудесни отзиви от публиката.