По повод коледните и новогодишните празници Лора Лазар дари по един екземпляр от своите романи на Болградската гимназия.
Болградската гимназия е първата българска гимназия. Създадена през Възраждането, тя се намира извън географските граници на България – в украинския град Болград, в областта Бесарабия. Гимназията е открита през 1858 година с решаващото съдействие на Георги Сава Раковски и именно затова носи неговото име. Раковски използва личното си познанство с молдовския княз Никола Богориди (в тези времена Болград е на молдовска територия) и князът издава Хрисовул за откриването на училището. Волята за създаването на учебното заведение е на бесарабските българи, населили тези места в предишните десетилетия.
Бесарабските българи са съхранили българската си национална идентичност и самосъзнание, многобройни са структурите на българската общност в Украйна и Молдова – дружества, общини, училища, читалища.
Болградската гимназия е възрожденска образователна, културна и обществена институция, записана със златни букви в българската история. Сред възпитаници на Болградската гимназия са видни политици и военни дейци, като: Александър Малинов (1867-1938 г.) - български политик, премиер на България, Ангел Кънчев (1850-1872 г.) - български революционер и национален герой, Данаил Николаев (1852-1942 г.) - български генерал, Олимпий Панов (1852-1887 г.) - български военен деец, както и членове на Българската академия на науките: Александър Теодоров-Балан - академик, първи ректор на Софийски университет Св. Климент Охридски и Димитър Агура (1843-1911 г.) - историк, академик, три пъти ректор на СУ Св. Климент Охридски.
Историята на училището е сложна и превратна. То престава да бъде българска гимназия през 1876 г., променя статута си на руска гимназия, на румънски лицей, на съветско средно училище... През 1993 година, след като Украйна се отделя от Съветския съюз, отново надделява стремежът на тукашните българи и училището се възобновява като българско. От 1996-та година и досега в учебното заведение работят делегирани от МОН български учители, които преподават българска народна музика, български народни танци, български език, литература и история. През 2001 г. е подписан протокол между България и Украйна, съгласно който преподаването в гимназията преминава и на български език. Вече седмо поколение българи изучават майчиния си език в гимназията от първи до единадесети клас. В девети клас учат за традициите и обичаите на българския народ, а в следващите две години се запознават с българската литература и история. Всички те се стремят да съхранят славните традиции на тази гимназия, играла голяма роля в различните исторически времена. Не случайно Христо Ботев определя гимназията като „свято за целия български народ училище“.
Голям брой от випускниците на Болградската гимназия продължават обучението си във висши учебни заведения като не малка част правят това в България.
Директорът на гимназията Снежана Скорич благодари на Лора Лазар за нейния жест.
Болградската гимназия е първата българска гимназия. Създадена през Възраждането, тя се намира извън географските граници на България – в украинския град Болград, в областта Бесарабия. Гимназията е открита през 1858 година с решаващото съдействие на Георги Сава Раковски и именно затова носи неговото име. Раковски използва личното си познанство с молдовския княз Никола Богориди (в тези времена Болград е на молдовска територия) и князът издава Хрисовул за откриването на училището. Волята за създаването на учебното заведение е на бесарабските българи, населили тези места в предишните десетилетия.
Бесарабските българи са съхранили българската си национална идентичност и самосъзнание, многобройни са структурите на българската общност в Украйна и Молдова – дружества, общини, училища, читалища.
Болградската гимназия е възрожденска образователна, културна и обществена институция, записана със златни букви в българската история. Сред възпитаници на Болградската гимназия са видни политици и военни дейци, като: Александър Малинов (1867-1938 г.) - български политик, премиер на България, Ангел Кънчев (1850-1872 г.) - български революционер и национален герой, Данаил Николаев (1852-1942 г.) - български генерал, Олимпий Панов (1852-1887 г.) - български военен деец, както и членове на Българската академия на науките: Александър Теодоров-Балан - академик, първи ректор на Софийски университет Св. Климент Охридски и Димитър Агура (1843-1911 г.) - историк, академик, три пъти ректор на СУ Св. Климент Охридски.
Историята на училището е сложна и превратна. То престава да бъде българска гимназия през 1876 г., променя статута си на руска гимназия, на румънски лицей, на съветско средно училище... През 1993 година, след като Украйна се отделя от Съветския съюз, отново надделява стремежът на тукашните българи и училището се възобновява като българско. От 1996-та година и досега в учебното заведение работят делегирани от МОН български учители, които преподават българска народна музика, български народни танци, български език, литература и история. През 2001 г. е подписан протокол между България и Украйна, съгласно който преподаването в гимназията преминава и на български език. Вече седмо поколение българи изучават майчиния си език в гимназията от първи до единадесети клас. В девети клас учат за традициите и обичаите на българския народ, а в следващите две години се запознават с българската литература и история. Всички те се стремят да съхранят славните традиции на тази гимназия, играла голяма роля в различните исторически времена. Не случайно Христо Ботев определя гимназията като „свято за целия български народ училище“.
Голям брой от випускниците на Болградската гимназия продължават обучението си във висши учебни заведения като не малка част правят това в България.
Директорът на гимназията Снежана Скорич благодари на Лора Лазар за нейния жест.