Всяка читателско ревю е ценно за автора. Ето едно такова, публикувано наскоро в сайта за книги и филми Муза Форум.

Предпрочитно:

От дълго време се точех на Лора Лазар. Всъщност, тя беше един от първите автори, попаднали в полезрението ми, когато си дадох обета да пробвам да чета повече българска литература. Донякъде заслуга за това имаше и една колежка. Но все ставаше така, че в книжарницата не стигах до нея и си тръгвах с нещо друго. Докато един ден - о, чудо! - при поредната проверка на лавицата под буква “Л” в библиотеката изникна “Чашата на проклятието”.

Историята:

Младата реставраторка Яна се връща у дома, само за да открие, че не може да влезе. Но това, което отначало е взела за не особено уместна шега от страна на приятеля си, бързо прераства в нещо много по-опасно. Започват да се появяват трупове, а уликите сочат към Яна. Междувременно археологът Боян разучава открита наскоро от иманяри древна каменна розета, която също крие тайни. Какви са те и каква е връзката между всичко ще трябва да открие комисарят Михаил Донов…

Следпрочитно:

Нека започна с това, че бях веднага погълната от “Чашата на проклятието” и останах очарована. Всъщност, отначало мислех да оставя това за края на ревюто, но нищо не пречи тогава да го повторя пак :)

“Чашата на проклятието” е класически криминален роман и съвсем заслужено е донесъл награда на авторката си - тя наистина върви смело по стъпките на Агата Кристи, а резултатът ми хареса в пъти повече от творбите на именитата авторка. И преди съм си признавала, че от класиците в криминалния жанр, точно тя успя да ме спечели най-малко. Не никак - просто най-малко.

Цялата книга е осеяна с улики, които читателят в ролята на криминалист може да събира, да разсъждава и да открие коварния убиец. А и тези улики не са оставени самички, а са поднесени на фона на интересни събития, живи герои и диалози, с прабългарски мистерии за вкус.

Героите, местата и ситуациите наистина ме караха да си мисля, че това може да се случи навсякъде, във всеки град - а за хората от един определен град в България това усещане е още по-силно, както потвърди една колежка :). Признавам, от доста време не го бях изпитвала толкова ясно, особено четейки криминален роман -  трескавото усещане за реалност. Беше вълнуващо и може би дори мъничко страшно.

За всички герои мога да кажа, че ми бяха интересни, макар че точно двамата главни, около които се заплиташе мистерията - Яна и Боян - не ме спечелиха особено, а Яна на моменти откровено ме дразнеше. Всяка от чертите на характера й на други места съм била напълно способна не само да толерирам, но и да харесвам, но точно тук, точно тя успя да ми досади. Дори и Мимето на моменти ми беше по-симпатично! Единственото, което ги спаси тях двамата от ямата на читателското ми негодувание, бе че ги сравниха с двойка влюбени пингвини - е, на това вече не мога да устоя.

Затова пък абсолютно всички други герои ме спечелиха. Комисарят беше точно какъвто очаква човек да е - намръщен и проницателен, помощникът му е млад, умен и симпатичен (ще участва ли нататък? Защо го гаджосахте още в първата книга?) Злодеите бяха мистериозни, връзките между тях - заплетени, а в пълна тяхна опозиция имаше герои, които бяха така симпатични, красиви и чисти. Тези второстепенни герои ме накараха така да милея за тях, държаха ме на ръба, надявайки се, че подозренията ми няма да се изпълнят.

Голяма играчка беше наистина с всички тези мои догадки и предположения. Както казах, книгата е изпълнена с улики - има дори и в оформлението. До средата на книгата си бях оформила една теория, но после тя ми се видя твърде очевидна, та почнах да плета нови и нови. В крайна сметка се върнах към първата, но бях под напрежение чак до финалната развръзка.

И накрая, като един финален коментар - мисля, че “Чашата на проклятието” страдаше от синдрома на “Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот”.

За тези, които не са гледали “Теория за големия взрив” (защо?!) пояснявам - с или без Инди, нацистите пак щяха да отворят кивота и да умрат. С или без “чашата на проклятието”, имах чувството, че събитията биха били повече или по-малко същите, защото планът на убиеца датира отпреди появата на чашата на сцената. Но също така факт е и че това не прави филма за Инди по-малко интересен, както и “Чашата на проклятието” по-малко вълнуваща.

Обещах да затворя рамковата композиция като повторя - останах очарована от този роман.  “Чашата на проклятието” беше не просто каквото исках и очаквах, а много повече. Казано съвсем простичко, беше ми много хубаво да прочета тази книга и нямам търпение за нови срещи с Лора Лазар и нейният комисар.

Източник:
http://www.muse-bg.net/t3066-topic

 
 
     Третият ученически театрален фестивал "Арлекин" Нова Загора 2014 приключи.
     Голямо въздействие върху публиката оказаха две от пиесите на Лора Лазар.
    Учениците от театралния състав "Ядреналин"  на  ПГЯЕ "М.С. Кюри" - град Белене с ръководител Лена Драшанска  и под режисурата на Митко Рупов представиха пиесата на Лора Лазар „Дом за Коледа”. В главните роли: Михаела Петрова, Йоана Тодорова,  Преслав Ганков и Стефан Чапанов.
Picture
Кадри от постановката "Дом за Коледа"
   Театралите от ИИД “Хомо луденс” при Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов” – гр.Сливен с ръководител Маргарита Маркова и под режисурата на Росен Узунов за пореден път представиха  пиесата “Час на класа” на Лора Лазар.
     В пиесата участват: Ивета Стоянова, Калина Митева, Тони Тенева, Радина Бомбова, Йоана Баджева, Иван Илиев, Александър Раденовски, Стефан Марков, Станимира Желева, Мануел Консехо, Кристин Баджева, Димчо Мадамлиев, Калояна Георгиева, Денислава Стойчева.

Picture
Кадри от постановката "Час на класа"
      Нека магията на театъра винаги да съпътства живота на тези млади хора! Успех в бъдещите им начинания!
 
 
Picture
        На 17.06.2014 година възпитаниците на театрален клуб „Сълза и смях” при ПМГ „Акад. Проф. Д-р Асен Златаров” в град Ботевград с ръководител Дивна Николова представиха спектакъла „С любов и доброта заедно ще променим света”.

        На сцената в големия салон на читалище „Христо Ботев” младите таланти се превъплътиха в ролите на всички чувства, които обземат един млад човек – вяра, щастие, любов, омраза, завист, свобода, ентусиазъм и др.

       Част от спектакъла бе пиесата „Час на класа” на Лора Лазар, чието послание е в унисон с темата на спектакъла – с любов и доброта светът може да бъде променен.


 
 
Picture
   
   На 22.06.2014 година от 14.30 часа в рамките на Третия ученически театрален фестивал „Арлекин”, Нова Загора 2014 г., театрално студио
„ЯДРЕНАЛИН” при  ПГЯЕ „Мария Кюри” - гр. Белене ще представи пиесата на Лора Лазар „Дом за Коледа”.
      Режисьор и  сценограф на постановката е  Митко Рупов.
    Ученическият театрален фестивал „Арлекин”, Нова Загора,  има за цел да стимулира  творческите заложби на ученици от всички училищни степени и техните театрални изяви, като по този начин популяризира и съхранява театралното изкуство. Организатори на събитието са Община Нова Загора, СОУ ”Христо Ботев”- гр. Нова Загора и НЧ „Д.П. Сивков – 1870”, под патронажа на министъра на образованието и науката.
    Фестивалът няма  конкурсен характер. Всеки театрален състав, участвал във фестивала, получава грамота за участие.


 
 
  На 07.05.2014 година студио "Театрални стъпки" към Професионалната гимназия по икономика, търговия и услуги (ПГИТУ) в гр. Ловеч с ръководител Първолета Христова представи на сцената на Ловчанското читалище ”НАУКА - 1870 г.” пиесата на Лора Лазар „Час на класа”.

   Постановката и играта на младите таланти са с чудесни отзиви от публиката.


 
 
Picture
     Тази година Младежкият театрален фестивал „Бургаски изгреви” отпразнува своя 10-годишен юбилей.

     „Бургаски изгреви” е най-големият детски и младежки театрален фестивал в България. Започнал с участието на 4 града с 5 постановки при първото си издание през 2005 г. до 22 града с 45 постановки при деветото си издание през 2013 г. Фестивалът дава възможност на децата и младежите да се запознаят с високо стойностни театрални спектакли и с постиженията на своите връстници, развива духовното им развитие и стимулира интереса им към магията, наречена „театър”.
     Тази година в четирите дни на конкурсна програма (22 – 27 април), след много стриктен подбор, бяха представени 28 спектакъла.
     Театралната трупа при Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов” – Сливен заложи на Лора Лазар и нейният „Час на класа”. Една пиеса, която представя разнообразието от тийнейджъри с характер, които въпреки различията си имат нещо общо. Часът на класа е времето, когато всички стени около учениците падат и те разкриват истинската си същност.
     Младите сливенски театрали явно впечатлиха журито и публиката на юбилейното десето издание на „Бургаски изгреви”, 2014.

     Награди – училищни състави - Група „Б” - 14 - 18 год.

     I място - Театрална трупа при Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов” – Сливен, Ръководител Маргарита Маркова, за постановката „Час на класа”, режисьори Росен Узунов и Маргарита Маркова. В същата група първо място заема и Театър „Класика” при ГПЗЕ „Захарий Стоянов”- Сливен, за постановката „Последното лято на Индже”, автор и режисьор Соня Келеведжиева.

    Награда и „За високи постижения като постановъчен екип”- Маргарита Маркова и Росен Узунов – Театрална трупа към Хуманитарна гимназия „Д.Дамянов” – Сливен.


 
 
Picture
 
  Театралната група при Хуманитарна гимназия "Дамян Дамянов" - гр.Сливен ще представи пиесата на Лора Лазар „Час на класа” на 10.04.2014 година от 19.00 часа в зала "Зора". Режисьор на постановката е Росен Узунов, а ръководител и инициатор на събитието е Маргарита Маркова – главен учител в гимназията. Постановката се осъществява по проект УСПЕХ - „Да направим училището привлекателно за младите хора.”
   Театралната група при гимназията има редица успехи като участник в ученически театрални фестивали. През 2013 година печели голямата награда на международния фестивал за младежко театрално изкуство „БУРГАСКИ ИЗГРЕВИ 2013“.

 
 
Picture
     Лора Лазар е мистерия, загадка, енигма. Никой не знае точно коя е. Тя се крие, и хубаво прави, защото така възбужда още повече интереса ни. Знаете ли какво определения чух за нея? "Тя е българската Агата Кристи". Това беше казано на шега, но тъй като така или иначе не съм чел Агата Кристи, реших да прочета направо Лора Лазар. Ето и официалната анотация:

    Кралево е селце като всяко друго... или не. Чепатите му жители носят звучни имена като Велизар Вампоров, Коко Хлопката, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Глухата Марина, Димо Вълкобореца, а местният пръч е с гордото прозвище Краля. Инцидент с един от селяните отключва серия от мистериозни събития, които разбунват духовете, а напрежението се покачва, когато смъртта започва начесто да навестява къща след къща. Скоро става ясно, че в миналото на Кралево се спотайва зловеща тайна, която е излязла от отдавна утъпкания си гроб – и  сега търси отмъщение. 

     Главите са кратки - по страничка-две, което е хитър номер за запазване на интереса и... мамка му, работи всеки път! В началото се издразних малко, защото авторката ни засипва с множество персонажи. Всяка глава започва с отделна история, сякаш сме отворили сборник с разкази, но постепенно нещата се свързват и след 20-30 страници всичко си идва на мястото. Опознавате странните герои и дори ви стават симпатични, пука ви за тях, а това е толкова важно и рядко напоследък.

     Българското село е необичайно място за тези мистериозни случки и това е нещо оригинално, което ме зарадва. Всички си спомняме някоя тайнствена вечер, когато сме били при баба и дядо, сгушени край огъня, заслушани в някоя страшна история, която години наред след това ни е карала да потръпваме в студените вечери. Е, Лора Лазар черпи от този кладенец на народния ни мистицизъм и ни поднася една съвременна, интригуваща история, която ще се услади на всички възрасти. Вярно, стилът е малко простичък и хуморът на места не е кой знае колко оригинален, но като цяло това чувство на непретенциозност и лекота е съвсем приятно и увличащо. 

Препоръчвам!

Издателство: Изток-Запад 

Други ревюта:

Книголандия

Книгозавър

http://izumen.blogspot.com/2014/03/blog-post_5.html


 
 
Picture
                                                                   "Тук не се пуши.
                                                                 Пуши се. Пробвах"


 
    Кралево е в планината. В онази хубавата планина - дето зеленото е наистина зелено, въздухът е кристално чист, пещери очакват авантюристите, а козлите се разхождат с позлатени рога. Сещате се, нали? Мирно, кротко селце с добри люде, подкрепящи се и гледайки под свъсените си вежди всеки новодошъл. Козичките мързелуват на паша, а нощем се наспиваш толкова бързо, че чак започваш да се плашиш. И о, да, труповете започват да никнат в завиден синхрон с чудатостите, които се случват навред.

   Като виртуозен пиротехник Лора Лазар внимателно пали фитил подир фитил, докато най-накрая всички отделни фишеци се сливат в запомняща се заря от обрати и разбулени тайни.

    Още при първата си среща с Коко, Стела разбира, че любовта й към този мъж е до гроб. Но не беше права - Коко умря, а тя още го обичаше...

  Това е трагичното събитие, с което започва "Веселото гробище". Постепенно се срещаме с респектираща компания от колоритни личности - Димо Вълкобореца, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Велизар Вампора... Всички те имат силна връзка помежду си, подплатена и споена здраво от една драматична случка в миналото. Изглежда, че тайните са решили да прекъснат дългия си зимен сън и болезнено да напомнят за себе си.

                  Страхът полази в душите им. И остана там.

  Авторката се държи като университетски преподавател. Задава ни куп въпроси, след което постепенно и с охота ни предоставя верните отговори и проверява дали сме уцелили някои от тях. Аз бях уцелил доста малко от тях и "вината" за това се крие в майсторството на Лора Лазар. Никога не съм криел слабостта си към криминалните романи и за втори път (след "Грешния квартал") получавам изключително качествено четиво. Държа да отбележа, че двете книги са в почти напълно различни стилове, което ми достави още по-голямо удоволствие.

   Свежо чувство за хумор, редуване на забавни и интригуващи случки, чудесни живи описания (след като прочетох за едно пийване на ракия с овчарска салата, три дни не мирясах, докато не се отдадох и аз на това изкушение, да...) - това са само част от достойнствата на този роман. Задължителен за крими любителите!

http://avramchika.blogspot.com/2014/02/blog-post.html



 
 
Picture
     Ревю в сайта http://thecrazyadmins.info/

   "Веселото гробище” е първата книга, която чета на родната ни авторка. Преди години съм попадала на статии, свързани с други нейни творби, но така и не прочетох нещо нейно, докато не попаднах на тази книга. И след като с трескава бързина приключих четенето, отчетох голямата си грешка, че едва сега се запознавам с творчеството на Лора.
    Историята проследява странни събития в планинското село Кралево, случващи се на група приятели, верни един на друг от деца. Събитията се нижат едно след друго, комични и трагични, а старт на вихъра им дават смъртта и погребението на най-веселия чешит на селото – Коко Хлопката.
   Трагичните случаи се нижат един след друг и приятелите започват да се страхуват от сенките в общото им минало. Една тайна ги преследва вече 30 години, а всеки посветен в нея не е в безопасност. Отричането на очевидното не помага на никой от тях да се предпази от на пръв поглед, случайните инциденти.
   В  заплетените ситуации попадат и случайни странични герои, които могат да се окажат неволни свидетели, а в последствие и непредвидени жертви на злопаметния отмъстител. Но кой е той? Оглеждайки се около себе си, всеки съселянин вижда до досада познатите му от десетилетия лица. Странни предмети се появяват на още по-странни от тях места, други предмети изчезват... Дали внукът на баба Бенда, дипломантът по история Траян ще успее да разчете символиката на събитията и предметите? Дали любопитството му да разбере грижливо пазената от шепа хора тайна ще му помогне заедно с полицията да докажат вината на убиеца? Колко убити ще са нужни, за да съберат кураж верните приятели, да признаят за деянието си, което измъчва съзнанието им от толкова години, и вечният въпрос, който всеки от тях си задава – „Нали постъпихме правилно?”.
   Не бях изпитвала такава лекота при четенето на книга от доста време и в един момент осъзнах, че това се дължи не само на стила на писане, но и на това, че имената на героите и местата на събитията в повествованието са български. Почувствах прилив на гордост докато погледът ми пробягваше по традиционните български имена, правейки връзката между името на героя и това на мой познат.
   Допадна ми как авторката е вплела умело в историята древни легенди и символи, криминалните деяния на един коварен ум и типичното ежедневие на едно планинско селце, което хем се променя с всеки изминал ден, хем оставя закотвено в свое собствено време.
    Една творба, която без да се замисля бих наредила до най-добрите примери за криминални сюжети. Когато оставих прочетената книга на масата, първата ми мисъл бе: Имаме си наша, родна, българска авторка, която достойно да се нареди до име като Агата Кристи.

http://thecrazyadmins.info/index.php/revyuta/763-revyu-ot-n-r-veseloto-grobishte-lora-lazar