Изчезналите табели
В един горещ юлски ден Лора и Мишо обядваха в къщата на Мишо, хапвайки пица. В стаята надникна майката на Мишо - госпожа Денева, собственик на агенция за недвижими имоти. Тя изглеждаше разстроена.
- Толкова съм ядосана – каза тя. - Спомняте ли си онази стара къща на ул.”Теменуга”, която обявих за продажба? Сложих нова табела „Продава се” в двора й тази сутрин, а току-що, шофирайки по улицата, забелязах, че е изчезнала. За трети път този месец слагам такава табела и всеки път тя изчезва.
- Но кому е нужна такава табела? – зачуди се Лора. - За какво може да послужи?
- Знам ли – отговори госпожа Денева, наливайки си чаша студена лимонада. – Може би деца са я взели, защото няма какво друго да правят. Предполагам, че могат да използват табелите, за да си направят нещо. Все пак табелите са дървени.
- Искаш ли да се разходим с велосипедите наоколо и да видим какво ще открием? – предложи Мишо на Лора.
- Няма какво толкова да се види – заяви майка му. – Само две къщи на цялата улица. Старата госпожа Капралова живее в съседната къща до тази празната, която се продава.
- Може би тя е видяла нещо – предположи Лора. - Да вървим!
В един горещ юлски ден Лора и Мишо обядваха в къщата на Мишо, хапвайки пица. В стаята надникна майката на Мишо - госпожа Денева, собственик на агенция за недвижими имоти. Тя изглеждаше разстроена.
- Толкова съм ядосана – каза тя. - Спомняте ли си онази стара къща на ул.”Теменуга”, която обявих за продажба? Сложих нова табела „Продава се” в двора й тази сутрин, а току-що, шофирайки по улицата, забелязах, че е изчезнала. За трети път този месец слагам такава табела и всеки път тя изчезва.
- Но кому е нужна такава табела? – зачуди се Лора. - За какво може да послужи?
- Знам ли – отговори госпожа Денева, наливайки си чаша студена лимонада. – Може би деца са я взели, защото няма какво друго да правят. Предполагам, че могат да използват табелите, за да си направят нещо. Все пак табелите са дървени.
- Искаш ли да се разходим с велосипедите наоколо и да видим какво ще открием? – предложи Мишо на Лора.
- Няма какво толкова да се види – заяви майка му. – Само две къщи на цялата улица. Старата госпожа Капралова живее в съседната къща до тази празната, която се продава.
- Може би тя е видяла нещо – предположи Лора. - Да вървим!
След около половин час Лора и Мишо въртяха педалите по улица „Теменуга”. Един пикап бе паркирал пред празната къща. Възрастен човек стоеше на тротоара, оглеждайки се наоколо.
- Здравейте – поздрави ги той. – Знаете ли нещо за това място. Живея извън града и през изминалия месец племенникът ми Филип търсеше подходяща къща за мен. Той смята, че може да ми хареса една къща на улица „Теменуга” и ми даде пикапа си, за да дойда да я видя. Но не знам дали това е къщата, която той има предвид. Няма табела, че тази къща е за продан.
- Да, тази къща се продава - отвърна Мишо. Моята майка е брокер на недвижими имоти и тя е обявила тази къща за продажба.
- Чудесно! – зарадва се мъжът. - Би ли ми казал къде мога да я намеря. Филип ми каза, че в тоя район на града къщите се продават изключително бързо. И че тази била обявена от известно време. Добре че успях да я видя, преди да е продадена. Просто не можах да дойда и да я огледам по-рано.
Веднага след като Мишо му даде нужната информация, мъжът отпътува. Лора гледаше втренчено след пикапа.
- Знаеш ли – каза тя на Мишо – дали не е възможно племенникът на този мъж да е взел табелите? Може би той не е искал да се знае, че тази къща се продава, преди чичо му да има възможност да я види. В пикапа доста неща могат да се сложат.
Мишо кимна. – Все пак да попитаме госпожа Капралова и да видим дали е видяла нещо тази сутрин – предложи той.
Госпожа Капралова се появи на вратата веднага след като те позвъниха. Тя беше белокоса възрастна жена, но все още вървеше изправена.
- О, предполагам кой е взел табелите – заяви госпожа Капралова на Лора и Мишо. - Вероятно Койчо, който живее през две улици, но често се навърта наоколо. А и не се слави с добро име!
Госпожа Капралова държеше отворена вратата, докато разговаряше с тях, поради което Лора успя да надникне вътре. Госпожа Капралова живееше много затворено, не обичаше да общува с никого и Лора не бе влизала досега в дома й. Хареса й уютната дневна стая на госпожа Капралова – диванът и столовете бяха в античен стил, облицовани в кадифе. Масата бе с дантелена покривка. Голяма маслена картина висеше над вградена камина, в която жизнерадостни пламъци хвърляха отблясъци наоколо.
- Зная Койчо, зная и къде живее той – каза Мишо. – Нека да го посетим.
Койчо тъкмо прибираше косачката в гаража, когато Лора и Мишо го посетиха. Те честно му обясниха повода, по който го търсят. Той избърса челото си, докато разговаряше с тях.
- За какво са ми тези тъпи стари табели? - ядоса се той. – Освен това, цяла сутрин косих ливадата.
Лора надникна в гаража. Нейните родители трудно паркираха колата си в техния гараж, защото той бе пълен с какво ли не. Но гаражът на Койчо бе празен. Тогава забеляза грубо построена дървена къща на едно дърво. Дъските бяха сиви и овехтели от времето.
Лора и Мишо обсъждаха случая, докато караха велосипедите си обратно към Мишовия дом. Госпожа Денева миеше чиниите от обяд, когато те влетяха в къщата.
- Знаем кой е взел табелите! – тържествено заяви Лора.
----------------------------------------
Връщайки се назад към проведените разговори с тримата заподозрени, Лора си спомня нещо, което първоначално не й е направило впечатление. Нещо странно, което я насочва към вероятния извършител.
......................................................
Кого подозират Мишо и Лора и защо?
Отговорите очакваме на електронната ни поща loralazar@abv.bg до 22.04.2012 година включително. На 23.04.2012 година ще бъдат публикувани имената на участниците в играта, дали верен отговор на загадката, и името на седмичния победител в нея, определен чрез жребий.
Седмичната награда за разрешаване на загадката – Мини Маус – малка елегантна госпожица, официален продукт на Walt Disney, и роман от поредицата "Детективи с машина на времето" на Фабиан Ленк - "Пиратът на кралицата" - криминална загадка от Англия.
- Здравейте – поздрави ги той. – Знаете ли нещо за това място. Живея извън града и през изминалия месец племенникът ми Филип търсеше подходяща къща за мен. Той смята, че може да ми хареса една къща на улица „Теменуга” и ми даде пикапа си, за да дойда да я видя. Но не знам дали това е къщата, която той има предвид. Няма табела, че тази къща е за продан.
- Да, тази къща се продава - отвърна Мишо. Моята майка е брокер на недвижими имоти и тя е обявила тази къща за продажба.
- Чудесно! – зарадва се мъжът. - Би ли ми казал къде мога да я намеря. Филип ми каза, че в тоя район на града къщите се продават изключително бързо. И че тази била обявена от известно време. Добре че успях да я видя, преди да е продадена. Просто не можах да дойда и да я огледам по-рано.
Веднага след като Мишо му даде нужната информация, мъжът отпътува. Лора гледаше втренчено след пикапа.
- Знаеш ли – каза тя на Мишо – дали не е възможно племенникът на този мъж да е взел табелите? Може би той не е искал да се знае, че тази къща се продава, преди чичо му да има възможност да я види. В пикапа доста неща могат да се сложат.
Мишо кимна. – Все пак да попитаме госпожа Капралова и да видим дали е видяла нещо тази сутрин – предложи той.
Госпожа Капралова се появи на вратата веднага след като те позвъниха. Тя беше белокоса възрастна жена, но все още вървеше изправена.
- О, предполагам кой е взел табелите – заяви госпожа Капралова на Лора и Мишо. - Вероятно Койчо, който живее през две улици, но често се навърта наоколо. А и не се слави с добро име!
Госпожа Капралова държеше отворена вратата, докато разговаряше с тях, поради което Лора успя да надникне вътре. Госпожа Капралова живееше много затворено, не обичаше да общува с никого и Лора не бе влизала досега в дома й. Хареса й уютната дневна стая на госпожа Капралова – диванът и столовете бяха в античен стил, облицовани в кадифе. Масата бе с дантелена покривка. Голяма маслена картина висеше над вградена камина, в която жизнерадостни пламъци хвърляха отблясъци наоколо.
- Зная Койчо, зная и къде живее той – каза Мишо. – Нека да го посетим.
Койчо тъкмо прибираше косачката в гаража, когато Лора и Мишо го посетиха. Те честно му обясниха повода, по който го търсят. Той избърса челото си, докато разговаряше с тях.
- За какво са ми тези тъпи стари табели? - ядоса се той. – Освен това, цяла сутрин косих ливадата.
Лора надникна в гаража. Нейните родители трудно паркираха колата си в техния гараж, защото той бе пълен с какво ли не. Но гаражът на Койчо бе празен. Тогава забеляза грубо построена дървена къща на едно дърво. Дъските бяха сиви и овехтели от времето.
Лора и Мишо обсъждаха случая, докато караха велосипедите си обратно към Мишовия дом. Госпожа Денева миеше чиниите от обяд, когато те влетяха в къщата.
- Знаем кой е взел табелите! – тържествено заяви Лора.
----------------------------------------
Връщайки се назад към проведените разговори с тримата заподозрени, Лора си спомня нещо, което първоначално не й е направило впечатление. Нещо странно, което я насочва към вероятния извършител.
......................................................
Кого подозират Мишо и Лора и защо?
Отговорите очакваме на електронната ни поща loralazar@abv.bg до 22.04.2012 година включително. На 23.04.2012 година ще бъдат публикувани имената на участниците в играта, дали верен отговор на загадката, и името на седмичния победител в нея, определен чрез жребий.
Седмичната награда за разрешаване на загадката – Мини Маус – малка елегантна госпожица, официален продукт на Walt Disney, и роман от поредицата "Детективи с машина на времето" на Фабиан Ленк - "Пиратът на кралицата" - криминална загадка от Англия.
RSS Feed