♦ ♦ ♦
Бих желал да пиша всеки път така, като че започвам за първи път.
♦ ♦ ♦
Не е важно дали романистът е взел или не своите герои от живота, важно е дали ги е създал живи.
♦ ♦ ♦
Посредственият художник предава по-точно действителността, отколкото даровитият - тъкмо защото му липсва въображение.
♦ ♦ ♦
Не може да уважава собствеността на чуждите мисли оня, който няма собствени.
♦ ♦ ♦
Песимизмът у някои е извинение за мързела им.
♦ ♦ ♦
Искаш ли да не завиждаш, създавай сам.
♦ ♦ ♦
Мнозина наричат чувство за справедливост своята завист.
♦ ♦ ♦
Влиянието на един даровит човек е такова, че предизвиква дори и у бездарните му противници талантливи нападки.
♦ ♦ ♦
Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.
♦ ♦ ♦
Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои от тях е важно и това - кой ги харесва.
♦ ♦ ♦
Всеки писател, който търси успех, пише не това, което иска, а това, което искат от него. И напразно тълкува успеха си като влияние: той е тук повлияният.
♦ ♦ ♦
Пред начеващите писатели трябва да се набляга повече върху културата и дисциплината, отколкото върху таланта, защото културата и дисциплината се придобиват, а талантът, макар и да е най-важното нещо в изкуството, е дар от природата, човек го има или го няма, и затова е излишно да се говори за него.
♦ ♦ ♦
Чарът на едно художествено произведение, особено на едно хубаво стихотворение, не се изчерпва с едно четене. И аз мисля, че за стойността му би трябвало да се съди по това - колко четения може да издържи то.
♦ ♦ ♦
Който търси съвършенство, осъден е да създава само фрагменти.
♦ ♦ ♦
Аз бягам от успеха не заради него, а заради ония, които го имат: срамувам се да приличам на тях.
♦ ♦ ♦
Някои наши писатели биха могли да оставят име в литературата ни - ако пишеха по-малко
♦ ♦ ♦
Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.
♦ ♦ ♦
Хората биват наказвани по-често за това, което биха извършили, отколкото за това, което са извършили – заради бъдещето си, отколкото заради миналото си.
♦ ♦ ♦
Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.
♦ ♦ ♦
Ужасното е не че се мениш, а че въпреки всички преживелици и нещастия оставаш все същият.
♦ ♦ ♦
Всяка извратеност почива върху една немощ.
♦ ♦ ♦
Снизхождението е белег и на лоша съвест.
♦ ♦ ♦
Страхувай се от глупака не когато те напада, а когато намисли да те похвали.
♦ ♦ ♦
Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него.
♦ ♦ ♦
Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.
♦ ♦ ♦
Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.
♦ ♦ ♦
Огънят може да угасне понякога и от много гориво.
♦ ♦ ♦
Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.
♦ ♦ ♦
Най-хубавият момент от пътуването е завръщането.
Така е за мен.
За други, обратно, най-хубавият момент може да бъде заминаването.
♦ ♦ ♦
Мисълта ми е плаха птичка: чуждото присъствие я пропъжда.
♦ ♦ ♦
Колко далечни изглеждат светлините в нощта!
Когато стигнем до тях, виждаме, че са били съвсем близо.
♦ ♦ ♦
Лято.
Минал е сенокосът.
Купите сено стоят като копчета по жълтозелената дреха на ливадата.
♦ ♦ ♦
Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.
♦ ♦ ♦
Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите.
Светлините на града ни пречат да ги виждаме.
♦ ♦ ♦
Като пенсионер, сложил ръце отзад, по празния площад се разхождаше с криле на гърба си един гълъб.
Бих желал да пиша всеки път така, като че започвам за първи път.
♦ ♦ ♦
Не е важно дали романистът е взел или не своите герои от живота, важно е дали ги е създал живи.
♦ ♦ ♦
Посредственият художник предава по-точно действителността, отколкото даровитият - тъкмо защото му липсва въображение.
♦ ♦ ♦
Не може да уважава собствеността на чуждите мисли оня, който няма собствени.
♦ ♦ ♦
Песимизмът у някои е извинение за мързела им.
♦ ♦ ♦
Искаш ли да не завиждаш, създавай сам.
♦ ♦ ♦
Мнозина наричат чувство за справедливост своята завист.
♦ ♦ ♦
Влиянието на един даровит човек е такова, че предизвиква дори и у бездарните му противници талантливи нападки.
♦ ♦ ♦
Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.
♦ ♦ ♦
Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои от тях е важно и това - кой ги харесва.
♦ ♦ ♦
Всеки писател, който търси успех, пише не това, което иска, а това, което искат от него. И напразно тълкува успеха си като влияние: той е тук повлияният.
♦ ♦ ♦
Пред начеващите писатели трябва да се набляга повече върху културата и дисциплината, отколкото върху таланта, защото културата и дисциплината се придобиват, а талантът, макар и да е най-важното нещо в изкуството, е дар от природата, човек го има или го няма, и затова е излишно да се говори за него.
♦ ♦ ♦
Чарът на едно художествено произведение, особено на едно хубаво стихотворение, не се изчерпва с едно четене. И аз мисля, че за стойността му би трябвало да се съди по това - колко четения може да издържи то.
♦ ♦ ♦
Който търси съвършенство, осъден е да създава само фрагменти.
♦ ♦ ♦
Аз бягам от успеха не заради него, а заради ония, които го имат: срамувам се да приличам на тях.
♦ ♦ ♦
Някои наши писатели биха могли да оставят име в литературата ни - ако пишеха по-малко
♦ ♦ ♦
Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.
♦ ♦ ♦
Хората биват наказвани по-често за това, което биха извършили, отколкото за това, което са извършили – заради бъдещето си, отколкото заради миналото си.
♦ ♦ ♦
Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.
♦ ♦ ♦
Ужасното е не че се мениш, а че въпреки всички преживелици и нещастия оставаш все същият.
♦ ♦ ♦
Всяка извратеност почива върху една немощ.
♦ ♦ ♦
Снизхождението е белег и на лоша съвест.
♦ ♦ ♦
Страхувай се от глупака не когато те напада, а когато намисли да те похвали.
♦ ♦ ♦
Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него.
♦ ♦ ♦
Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.
♦ ♦ ♦
Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.
♦ ♦ ♦
Огънят може да угасне понякога и от много гориво.
♦ ♦ ♦
Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.
♦ ♦ ♦
Най-хубавият момент от пътуването е завръщането.
Така е за мен.
За други, обратно, най-хубавият момент може да бъде заминаването.
♦ ♦ ♦
Мисълта ми е плаха птичка: чуждото присъствие я пропъжда.
♦ ♦ ♦
Колко далечни изглеждат светлините в нощта!
Когато стигнем до тях, виждаме, че са били съвсем близо.
♦ ♦ ♦
Лято.
Минал е сенокосът.
Купите сено стоят като копчета по жълтозелената дреха на ливадата.
♦ ♦ ♦
Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.
♦ ♦ ♦
Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите.
Светлините на града ни пречат да ги виждаме.
♦ ♦ ♦
Като пенсионер, сложил ръце отзад, по празния площад се разхождаше с криле на гърба си един гълъб.
RSS Feed
