През 2010 година се получиха твърде ясни сигнали за края на стария модел на книгоиздаването. Конвенционалните издатели преживяха и провокации, и паника, и намеци за апокалиптичност. Най-широк отзвук получиха два случая. Един от най-известните в света литературни агенти Андрю Уайли (Andrew Wylie) с прякор „Чакала“ (известен още и като агент на апокалипсиса) през юли скандализира издателите-гиганти с издателска къща от ново поколение – Odyssey Editions. Започна да продава електронни книги на свои автори евтино и ексклузивно чрез Amazon’s Kindle store, заобикаляйки традиционните издателства. Директното послание на Уайли „Чакала“ беше, че авторът има нужда само от агент, че авторите имат шанс за хонорар от 75-80%, че имат право да търгуват с правата на своите е-книги самостоятелно и че бъдещето е на свят без посредници. Втората провокация дойде отново през лятото с послание за непотребност от „хартиено“ книгоиздаване. След популярния японски писател Риу Мураками и световноизвестният автор на бестселъри по маркетинг Сет Годин заяви, че традиционните издатели повече няма да участват в пътя на произведенията му до читателите.
Недостатъци на традиционното книгоиздаване
Издателите по света още работят по наложилия се от времето на Гутенберг модел: издателят пуска книга, критиците я рецензират в медиите, книготърговски и литературни класации определят фаворитите за сезона.
Недостатъци на традиционното книгоиздаване
Издателите по света още работят по наложилия се от времето на Гутенберг модел: издателят пуска книга, критиците я рецензират в медиите, книготърговски и литературни класации определят фаворитите за сезона.
Всъщност, традиционното книгоиздаване не е негодно и неефективно от комерсиална гледна точка. Просто системата е остаряла. Познатите практики, носещи приход, натрупаха сериозни недостатъци:
1. Традиционни книгоиздатели използват техники, перфектни, но за преди 100 години, когато е трябвало да помагат на автора да достигне неизвестни читатели с помощта на стабилни технологии (книги), както и антични и скъпи системи за разпространение.
2. Дефакто клиентът на автора не е читателят на книгата или купувачът, а е издателят. Ако редакторът не си „купи“ книгата от автора, тя не се публикува.
3. Читателите са отделени от автора чрез много нива – магазини, дистрибутори, печатници, издателства.
4. „Хартиените“ книгоиздатели, както и самите хартиени издания вече не отговарят на стандартите за комуникация, познание и информиране, които наложи интернет: оперативност, обновяемост, интерактивност и мултимедийност.
5. Традиционните книгоиздатели не поддържат обратна връзка: авторът не познава читателите си, не знае кой купува книгата му, кой се интересува от него, не може да състави адекватен портрет на аудиторията си.
6. Традиционните книгоиздатели не дават прозрачност и не правят отчет пред клиентите си – нито за собствеността си, нито за договорните си отношения, нито за технологичните стандарти на книгите си (официални и професионално-етични), нито за количествените показатели на продукцията си (тиражи и продажби).
7. Традиционните книгоиздатели не отговарят на стереотипите на съвременните читателски и фен общности, които са готови да купят 5 или 10 книги, за да ги раздадат на приятели и колеги, да си обменят линкове, постове и PDF-файлове, да се присъединят към онлайн дискусионни форуми. Нито едно от тези неща не се поддържа от ядрото на текущите корпоративни модели на книгоиздаване.
8. Цялостният инструментариум в творческите индустрии се изменя, а мнозинството издатели са се оттеглили в глуха отбрана. И продължават да обитават поле с 5 заблуждения относно новата медиасреда:
а) че пътят на книгата е по обикновената книготърговска мрежа и в неотменен Гутенбергов формат – само че книгите отдавна усвоиха и не-физическата интернет среда, в която пътят им вече е по лицензионна мрежа от разрешения за достъп до книгите, за правото да четеш, и в тази среда различното е в плурализма на форматите;
б) че ако изчакат да се стабилизира пазарът на електронни книги, пак ще могат да си възвърнат предишните позиции в печатното книгоиздаване – само че тази тактика на „снишаване“ ще им попречи за адаптирането към изцяло новия медиа контекст и възпитаните от него нови рецептивни навици, при което старите издателства рискуват да отпаднат от бизнеса и да се закрият;
в) че електронните книги ще струват колкото печатните – само че изобилието от информация закономерно води и до нейното поевтиняване, операцията продажба е към залез, измествана от операциите поръчка, абонамент, подарък/дарение и др.;
г) че книгите винаги ще се купуват – само че „културата на складирането“ напуска стратегиите на читателите, те все по-рядко купуват книги, за да се запасяват, а само по необходимост, при това самата съдба на платените (комерсиалните) книги е под въпрос – безплатността на четенето вече прекрачи отвъд стените на библиотеките;
д) че книгоиздателствата имат непоклатимо бъдеще – само че технологиите еманципираха процеса на създаване на книга и свидетелстват, че може и без институционален издател; книгата вече е „медийно неутрално съдържание“, което означава, че не форматите, а самото съдържание придобива самостоен статут; онова, без което отново няма да може, е носителят на отговорността за крайния продукт, но това не са непременно издателствата, а създателят творец и мениджърът на медийния му продукт.
Възможен ли е издател 2.0?
Наблюденията на световната конюнктура при книгите през 2010 г. водят към три извода:
(1) важно е да преоткрием забравените издателски практики за близост с читателя, а не постоянно да търсим техни алтернативи;
(2) на преден план издателят трябва да изведе не какво да е, а именно съдържанието, което да може да се разглежда и оценява преди да се закупи, в него да може да се търси и в името на по-добрата ориентация да бъде снабдено с допълнителни екстратекстови материали (като интервюта, подкастове и т.н.);
(3) издателят може да се наложи като школа и генератор на качествено нов тип читател, неанонимен, сътрудничещ и компетентен за участие в постмасовата фаза на мрежовото общество – Web 3.0.
Настоящата фаза на мрежовото общество Web 2.0 (интернет не е само хоризонтално, а и вертикално пространство) дава примамлива перспектива – издателят може да стане фактор на качествено новия стадий в креативните индустрии, но само ако навреме преобърне модела: от „ловец“ на „градинар“. Което означава сам да започне да си отглежда клиенти.
Решението на оптимален модел за „издател 2.0“ би могло да се потърси чрез холистичен подход, където да се синхронизират потребностите и интересите на читателите, творческите и икономическите интереси на авторите, икономическите и културните цели на издателствата.
Форма на коопериран отговор на промените би могла да бъде една триада „издател + агреготор/търговец + библиотека”. Един нов партньорски модел за лидерство в новата медия среда във всички случаи подсказва сливане на трите основни посредника между автора и читателя в единна гъвкава платформа. Всички операции по книгата, за да се реализира именно като медия, могат да се извършват на едно-единствено място и то в интернет. Отговорността ще е по-голяма, но ефективността на сцеплението между основните двама – автор и читател, ще е максимална. Край на пропадането на връзката, край на разделените отговорности.
Интернет платформа за поддържане на лоялно общество от включени читатели
Това е нов модел на социално отговорно книгоиздаване – паралелно на комерсиалната си политика издателството разгръща и социална политика чрез читателска онлайн платформа.
Осъзнали незаобиколимостта на „културата на споделянето“ редица издателства вече предприеха либерална политика – превръщат сайтовете си в мащабни платформи със сектори за безплатно четене. От години sci-fi издателят Baen Books предлага книги за безплатно сваляне и открива, че това е добър начин за покачване на интереса и продажбите на неговите автори. Sci-Fi издателството Tor също предоставя безплатни e-books на своята аудитория, като дори им праща всяка седмица линкове за сваляне на нови книги. И HarperCollins отдавна публикува безплатни е-версии на книгите на Паулу Коелю („Вещицата от Портобело“) и Робърт Ирвайн („Cook! My Life, My Recipes and Making the Impossible Easy“) в собствения си сайт. Британското независимо издателство за книги от военната и авиационната история Woodfield Publishing е едно от първите, които откриха в своя сайт безплатна Читалня с извадки от техни книги. Според тях Читалните са новото бъдеще и обещават на потребителите си извадки от всяко публикувано или предстоящо заглавие.
Една от най-привлекателните социални читални за световни бизнес книги е „800 CEO Read“, в която освен книги за покупка или за свободно четене се поддържат и дневни и месечни класации на горещите заглавия по продажби или по читателски интерес, блог за световни новини и отзиви за книги, аудио подкастове и видео интервюта с автори и видео ревюта от професионални читатели. За радост и у нас на подобен социално интерактивен принцип функционират две платформи – социалните мрежи „Книжен пазар“ на портала „Литернет” и „Читалня“ на сайта „Аз чета“.
Ползи на автора и издателя от интернет платформа за читатели:
* Насочва към издателството, към печатния оригинал на книгата в електронни книжарници, към читални и каталози на национални и световни библиотеки.
* Насочва към биография на автора, към библиография на автора и преводача, към техни фен общности.
* Насочва към екранизации.
* Автоматизирано събиране и поддържане на списък с цитиранията на всяко заглавие.
* Вмъкване на заглавията по препоръчителните списъци за всеки конкретен посетител.
* Поправяне на всяка печатна грешка, например със системата Orphus – работи се с читателя чрез опция за взаимоспомагателно редактиране: Ако забележите грешка в текста, маркирайте я и натиснете Ctrl+Enter, за да изпратите информацията на редактора.
* Измерване на рейтинг на посещенията на всяко заглавие (тип лична референция към автора за броя на заинтересуваните и прочелите всяко негово произведение).
* Измерване на рейтинг на гласуването за всяко заглавие.
* Оценяване на произведенията чрез опция за писане на отзив и рецензия (и като своеобразно компенсиране на автора за безплатния онлайн достъп до книгите му).
* Авторът вече разполага с нов измерител за своята репутация – „клик“ за поглеждане, преглеждане, изчитане или изтегляне (даунлоудване), подобен на измерителя „гуглен“, преброяващ посещенията на уеб мястото на отделните произведения.
* Обратна връзка за автора – с виртуалния достъп до своята аудитория ще опознава читателите си, ще знае кой купува книгата му, кой се интересува от него като творец. Най-важното е, че тази обратна връзка може да бъде монетаризирана. Подобно на благодарната театрална публика, която поднася на актьорите цветя, и благодарните читатели ще дадат парите си персонално на автора, който лично им е отделил внимание и им е доставил радост с творбата си. В културата логиката трябва да е такава: аз не искам да платиш за котка в чувал, вземи тази котка безплатно, а ако ти хареса, изрази чувството си под формата на пари.
* Поддържа и оповестява оперативна статистика на броя читатели, посетили платформата, и броя на прегледаните заглавия (при българското издателство „Фльорир“ се следят и броя прочетени страници на електронните им книги, достъпни чрез Google Bоok).
* Читателите сами провеждат безвъзмездна рекламна, агитационна и PR дейност, измерима с точни наукометрични статистически методи.
* Активира продажбите.
* Вдига рейтинга на автора и издателя.
* Оптимизира цитирането.
* Увеличава показателя за видимост (Visibility Index) на персоналния сайт на самото произведение или на автора в интернет.
* Отваря пътя на оферти за преводи от чужбина (например за англоговорящия свят чрез канал за изпращане на читателски отзиви към програмите Amazon Encore за откриване на недооценени автори и Amazon Crossing за набелязване за превод на интересни книги от целия свят).
* Отваря пътя на продажба на правата за пресъздаване в други версии – аудио, видео, дигитални, филми, компютърни игри (защото това произведение е станало популярно може би точно заради свободата да се види в цялост първо в мрежата).
* Обслужва платежоспособни читатели с персонализирани функции, от което генерира приходи.
* Самореклама на автора – става активен, участва в интернет форуми и дискусионни групи като вместо подпис поставя или банер на личния си уеб сайт, или user-bar с препратка към интернет библиотека, където веднага да се видят читателските отзиви за свободно достъпните му в същата библиотека книги.
* Авторът може лично да продаде книгата си, ако системата за поръчване е автоматизирана така, че да дава на всеки автор часови пояс да се запознае и пообщува с потенциалните си читатели в реално време (иновация в компанията Lulu).
* Възможност за завишаване на отговорностите и задълженията за авторите; вместо пасивни, чакащи контакт с потребител, купувач, разпространител, читател, да се опитат сами да следят движението и да управляват произведението си.
* Възможност да се използват доброволци за цифровизирането на аналоговите хартиени книги, което се явява своеобразно благотворително дотиране на бизнеса на праводържателите.
* Възможност за колабориране с читатели с адекватни на целите на издателството знания и умения, включително за сътрудничество по тематичните планове и по работата върху текущи издания.
Ползи на читателя от издателска интернет платформа
* Възможности за избор на безплатна и/или платена книга: безплатни е-книги за онлайн четене, но платени в обогатена/усилена версия с мултимедийни приложения; хартиени книги с вградено приложение като USB-книги , книга с вграден чип за виртуална стая за четене, с виртуални книжни лавици, книги с полиграфични изненади в стил „сензорна корица“ и т.н.
* Успешен интернет-магазин на издателството – възможност за читателите да купуват спешно необходими или социално значими книги на достъпни цени, без надценката на търговската мрежа.
* Уеб-излъчвания на живо – на премиери на книги, на партита, на гости у дома на автор, на специални събития от света на книгата (webcasts и broadcasts).
* Може лично да закупи книгата от автора по правилото на отблагодарителното заплащане и то персонално на автора, който лично им е отделил внимание и им е доставил радост с творбата си.
* Уеб-шоу – формат на хибрид между семинар и разговор или на безплатен интернет-семинар, където в реално време през очите на аудиторията се показва нагледно работата в офиса (клиентът читател има право да вижда кой именно и как точно „прави“ книгата ) или успешни уеб-технологии и тяхната резултатност.
* Може лично да се запознае с автори и да създаде творчески контакти, ако системата съдържа и поименни часови пояси за контактуване в реално време.
* Може лично да изиска уникална и персонализирана услуга срещу заплащане.
* Моментално придобиване на заглавия независимо от часа и местопребиваването.
* Придобиване на последно актуализирано издание (live edition)
* Свобода за запознаване с книгата от дистанция (селективно или цялостно) по принципа „try before you buy“ (пробвай преди да купиш); без подобно изпробване, опитване, тестване читателите биха купували по-малко медиен продукт, а не повече.
* Възможност да се включат в издателска колаборация, в която да могат активно да участват в разработването на тематичните планове, така че те да отговарят напълно на изискванията им.
* Възможност за достъп до книга, все още непубликувана и преди редакторска намеса, осигурен на експертен принцип от самия издател и в името на максималното качество на изданието.
В сегашната „икономика на вниманието“, за да се пребориш за вниманието и парите на човека сред небивала конкуренция на нови медии, нов тип възприятия и ново поколение читатели, трябва много да се постараеш. И бързо да мислиш.
Пред книгоиздаването стои предизвикателството да създаде обстановка на благодарни читатели. А една читателската платформа има потенциала да обедини по невъзможен до скоро начин изгодата и за автора, и за издателя, и за читателя като им подари плодотворна симбиоза.
автор – доц. д-р Милена Цветкова
Септември, 2010 г.
1. Традиционни книгоиздатели използват техники, перфектни, но за преди 100 години, когато е трябвало да помагат на автора да достигне неизвестни читатели с помощта на стабилни технологии (книги), както и антични и скъпи системи за разпространение.
2. Дефакто клиентът на автора не е читателят на книгата или купувачът, а е издателят. Ако редакторът не си „купи“ книгата от автора, тя не се публикува.
3. Читателите са отделени от автора чрез много нива – магазини, дистрибутори, печатници, издателства.
4. „Хартиените“ книгоиздатели, както и самите хартиени издания вече не отговарят на стандартите за комуникация, познание и информиране, които наложи интернет: оперативност, обновяемост, интерактивност и мултимедийност.
5. Традиционните книгоиздатели не поддържат обратна връзка: авторът не познава читателите си, не знае кой купува книгата му, кой се интересува от него, не може да състави адекватен портрет на аудиторията си.
6. Традиционните книгоиздатели не дават прозрачност и не правят отчет пред клиентите си – нито за собствеността си, нито за договорните си отношения, нито за технологичните стандарти на книгите си (официални и професионално-етични), нито за количествените показатели на продукцията си (тиражи и продажби).
7. Традиционните книгоиздатели не отговарят на стереотипите на съвременните читателски и фен общности, които са готови да купят 5 или 10 книги, за да ги раздадат на приятели и колеги, да си обменят линкове, постове и PDF-файлове, да се присъединят към онлайн дискусионни форуми. Нито едно от тези неща не се поддържа от ядрото на текущите корпоративни модели на книгоиздаване.
8. Цялостният инструментариум в творческите индустрии се изменя, а мнозинството издатели са се оттеглили в глуха отбрана. И продължават да обитават поле с 5 заблуждения относно новата медиасреда:
а) че пътят на книгата е по обикновената книготърговска мрежа и в неотменен Гутенбергов формат – само че книгите отдавна усвоиха и не-физическата интернет среда, в която пътят им вече е по лицензионна мрежа от разрешения за достъп до книгите, за правото да четеш, и в тази среда различното е в плурализма на форматите;
б) че ако изчакат да се стабилизира пазарът на електронни книги, пак ще могат да си възвърнат предишните позиции в печатното книгоиздаване – само че тази тактика на „снишаване“ ще им попречи за адаптирането към изцяло новия медиа контекст и възпитаните от него нови рецептивни навици, при което старите издателства рискуват да отпаднат от бизнеса и да се закрият;
в) че електронните книги ще струват колкото печатните – само че изобилието от информация закономерно води и до нейното поевтиняване, операцията продажба е към залез, измествана от операциите поръчка, абонамент, подарък/дарение и др.;
г) че книгите винаги ще се купуват – само че „културата на складирането“ напуска стратегиите на читателите, те все по-рядко купуват книги, за да се запасяват, а само по необходимост, при това самата съдба на платените (комерсиалните) книги е под въпрос – безплатността на четенето вече прекрачи отвъд стените на библиотеките;
д) че книгоиздателствата имат непоклатимо бъдеще – само че технологиите еманципираха процеса на създаване на книга и свидетелстват, че може и без институционален издател; книгата вече е „медийно неутрално съдържание“, което означава, че не форматите, а самото съдържание придобива самостоен статут; онова, без което отново няма да може, е носителят на отговорността за крайния продукт, но това не са непременно издателствата, а създателят творец и мениджърът на медийния му продукт.
Възможен ли е издател 2.0?
Наблюденията на световната конюнктура при книгите през 2010 г. водят към три извода:
(1) важно е да преоткрием забравените издателски практики за близост с читателя, а не постоянно да търсим техни алтернативи;
(2) на преден план издателят трябва да изведе не какво да е, а именно съдържанието, което да може да се разглежда и оценява преди да се закупи, в него да може да се търси и в името на по-добрата ориентация да бъде снабдено с допълнителни екстратекстови материали (като интервюта, подкастове и т.н.);
(3) издателят може да се наложи като школа и генератор на качествено нов тип читател, неанонимен, сътрудничещ и компетентен за участие в постмасовата фаза на мрежовото общество – Web 3.0.
Настоящата фаза на мрежовото общество Web 2.0 (интернет не е само хоризонтално, а и вертикално пространство) дава примамлива перспектива – издателят може да стане фактор на качествено новия стадий в креативните индустрии, но само ако навреме преобърне модела: от „ловец“ на „градинар“. Което означава сам да започне да си отглежда клиенти.
Решението на оптимален модел за „издател 2.0“ би могло да се потърси чрез холистичен подход, където да се синхронизират потребностите и интересите на читателите, творческите и икономическите интереси на авторите, икономическите и културните цели на издателствата.
Форма на коопериран отговор на промените би могла да бъде една триада „издател + агреготор/търговец + библиотека”. Един нов партньорски модел за лидерство в новата медия среда във всички случаи подсказва сливане на трите основни посредника между автора и читателя в единна гъвкава платформа. Всички операции по книгата, за да се реализира именно като медия, могат да се извършват на едно-единствено място и то в интернет. Отговорността ще е по-голяма, но ефективността на сцеплението между основните двама – автор и читател, ще е максимална. Край на пропадането на връзката, край на разделените отговорности.
Интернет платформа за поддържане на лоялно общество от включени читатели
Това е нов модел на социално отговорно книгоиздаване – паралелно на комерсиалната си политика издателството разгръща и социална политика чрез читателска онлайн платформа.
Осъзнали незаобиколимостта на „културата на споделянето“ редица издателства вече предприеха либерална политика – превръщат сайтовете си в мащабни платформи със сектори за безплатно четене. От години sci-fi издателят Baen Books предлага книги за безплатно сваляне и открива, че това е добър начин за покачване на интереса и продажбите на неговите автори. Sci-Fi издателството Tor също предоставя безплатни e-books на своята аудитория, като дори им праща всяка седмица линкове за сваляне на нови книги. И HarperCollins отдавна публикува безплатни е-версии на книгите на Паулу Коелю („Вещицата от Портобело“) и Робърт Ирвайн („Cook! My Life, My Recipes and Making the Impossible Easy“) в собствения си сайт. Британското независимо издателство за книги от военната и авиационната история Woodfield Publishing е едно от първите, които откриха в своя сайт безплатна Читалня с извадки от техни книги. Според тях Читалните са новото бъдеще и обещават на потребителите си извадки от всяко публикувано или предстоящо заглавие.
Една от най-привлекателните социални читални за световни бизнес книги е „800 CEO Read“, в която освен книги за покупка или за свободно четене се поддържат и дневни и месечни класации на горещите заглавия по продажби или по читателски интерес, блог за световни новини и отзиви за книги, аудио подкастове и видео интервюта с автори и видео ревюта от професионални читатели. За радост и у нас на подобен социално интерактивен принцип функционират две платформи – социалните мрежи „Книжен пазар“ на портала „Литернет” и „Читалня“ на сайта „Аз чета“.
Ползи на автора и издателя от интернет платформа за читатели:
* Насочва към издателството, към печатния оригинал на книгата в електронни книжарници, към читални и каталози на национални и световни библиотеки.
* Насочва към биография на автора, към библиография на автора и преводача, към техни фен общности.
* Насочва към екранизации.
* Автоматизирано събиране и поддържане на списък с цитиранията на всяко заглавие.
* Вмъкване на заглавията по препоръчителните списъци за всеки конкретен посетител.
* Поправяне на всяка печатна грешка, например със системата Orphus – работи се с читателя чрез опция за взаимоспомагателно редактиране: Ако забележите грешка в текста, маркирайте я и натиснете Ctrl+Enter, за да изпратите информацията на редактора.
* Измерване на рейтинг на посещенията на всяко заглавие (тип лична референция към автора за броя на заинтересуваните и прочелите всяко негово произведение).
* Измерване на рейтинг на гласуването за всяко заглавие.
* Оценяване на произведенията чрез опция за писане на отзив и рецензия (и като своеобразно компенсиране на автора за безплатния онлайн достъп до книгите му).
* Авторът вече разполага с нов измерител за своята репутация – „клик“ за поглеждане, преглеждане, изчитане или изтегляне (даунлоудване), подобен на измерителя „гуглен“, преброяващ посещенията на уеб мястото на отделните произведения.
* Обратна връзка за автора – с виртуалния достъп до своята аудитория ще опознава читателите си, ще знае кой купува книгата му, кой се интересува от него като творец. Най-важното е, че тази обратна връзка може да бъде монетаризирана. Подобно на благодарната театрална публика, която поднася на актьорите цветя, и благодарните читатели ще дадат парите си персонално на автора, който лично им е отделил внимание и им е доставил радост с творбата си. В културата логиката трябва да е такава: аз не искам да платиш за котка в чувал, вземи тази котка безплатно, а ако ти хареса, изрази чувството си под формата на пари.
* Поддържа и оповестява оперативна статистика на броя читатели, посетили платформата, и броя на прегледаните заглавия (при българското издателство „Фльорир“ се следят и броя прочетени страници на електронните им книги, достъпни чрез Google Bоok).
* Читателите сами провеждат безвъзмездна рекламна, агитационна и PR дейност, измерима с точни наукометрични статистически методи.
* Активира продажбите.
* Вдига рейтинга на автора и издателя.
* Оптимизира цитирането.
* Увеличава показателя за видимост (Visibility Index) на персоналния сайт на самото произведение или на автора в интернет.
* Отваря пътя на оферти за преводи от чужбина (например за англоговорящия свят чрез канал за изпращане на читателски отзиви към програмите Amazon Encore за откриване на недооценени автори и Amazon Crossing за набелязване за превод на интересни книги от целия свят).
* Отваря пътя на продажба на правата за пресъздаване в други версии – аудио, видео, дигитални, филми, компютърни игри (защото това произведение е станало популярно може би точно заради свободата да се види в цялост първо в мрежата).
* Обслужва платежоспособни читатели с персонализирани функции, от което генерира приходи.
* Самореклама на автора – става активен, участва в интернет форуми и дискусионни групи като вместо подпис поставя или банер на личния си уеб сайт, или user-bar с препратка към интернет библиотека, където веднага да се видят читателските отзиви за свободно достъпните му в същата библиотека книги.
* Авторът може лично да продаде книгата си, ако системата за поръчване е автоматизирана така, че да дава на всеки автор часови пояс да се запознае и пообщува с потенциалните си читатели в реално време (иновация в компанията Lulu).
* Възможност за завишаване на отговорностите и задълженията за авторите; вместо пасивни, чакащи контакт с потребител, купувач, разпространител, читател, да се опитат сами да следят движението и да управляват произведението си.
* Възможност да се използват доброволци за цифровизирането на аналоговите хартиени книги, което се явява своеобразно благотворително дотиране на бизнеса на праводържателите.
* Възможност за колабориране с читатели с адекватни на целите на издателството знания и умения, включително за сътрудничество по тематичните планове и по работата върху текущи издания.
Ползи на читателя от издателска интернет платформа
* Възможности за избор на безплатна и/или платена книга: безплатни е-книги за онлайн четене, но платени в обогатена/усилена версия с мултимедийни приложения; хартиени книги с вградено приложение като USB-книги , книга с вграден чип за виртуална стая за четене, с виртуални книжни лавици, книги с полиграфични изненади в стил „сензорна корица“ и т.н.
* Успешен интернет-магазин на издателството – възможност за читателите да купуват спешно необходими или социално значими книги на достъпни цени, без надценката на търговската мрежа.
* Уеб-излъчвания на живо – на премиери на книги, на партита, на гости у дома на автор, на специални събития от света на книгата (webcasts и broadcasts).
* Може лично да закупи книгата от автора по правилото на отблагодарителното заплащане и то персонално на автора, който лично им е отделил внимание и им е доставил радост с творбата си.
* Уеб-шоу – формат на хибрид между семинар и разговор или на безплатен интернет-семинар, където в реално време през очите на аудиторията се показва нагледно работата в офиса (клиентът читател има право да вижда кой именно и как точно „прави“ книгата ) или успешни уеб-технологии и тяхната резултатност.
* Може лично да се запознае с автори и да създаде творчески контакти, ако системата съдържа и поименни часови пояси за контактуване в реално време.
* Може лично да изиска уникална и персонализирана услуга срещу заплащане.
* Моментално придобиване на заглавия независимо от часа и местопребиваването.
* Придобиване на последно актуализирано издание (live edition)
* Свобода за запознаване с книгата от дистанция (селективно или цялостно) по принципа „try before you buy“ (пробвай преди да купиш); без подобно изпробване, опитване, тестване читателите биха купували по-малко медиен продукт, а не повече.
* Възможност да се включат в издателска колаборация, в която да могат активно да участват в разработването на тематичните планове, така че те да отговарят напълно на изискванията им.
* Възможност за достъп до книга, все още непубликувана и преди редакторска намеса, осигурен на експертен принцип от самия издател и в името на максималното качество на изданието.
В сегашната „икономика на вниманието“, за да се пребориш за вниманието и парите на човека сред небивала конкуренция на нови медии, нов тип възприятия и ново поколение читатели, трябва много да се постараеш. И бързо да мислиш.
Пред книгоиздаването стои предизвикателството да създаде обстановка на благодарни читатели. А една читателската платформа има потенциала да обедини по невъзможен до скоро начин изгодата и за автора, и за издателя, и за читателя като им подари плодотворна симбиоза.
автор – доц. д-р Милена Цветкова
Септември, 2010 г.
Доц. д-р Милена Цветкова е завършила специалност “Библиотекознание, библиография и научна информация” във ВТУ, където е и докторант до 1999г. От 2001г. е преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, катедра “Печат и книгоиздаване” при Факултета по журналистика и масова комуникация. Член е на Съюза на учените в България, на Съюза на библиотечните и информационните работници, на Съюза на българските журналисти.
RSS Feed
