Не може децата ни да са най-неграмотни в Европа и да няма политика за преодоляването на този проблем, коментират от асоциация "Българска книга" Съвременните четящи българи като цяло предпочитат художествените романи, коментира за БТА Иванка Ванчева, заместник-председател на Асоциация "Българска книга" (АБК).
Навлезлите масово тв сапунки пък са изместили любовните книжки, предпочитани от дамите в недалечното минало. Съвременните млади жени като цяло предпочитат да четат списания, посочи Ванчева. Дамите все по-често посягат и към криминалните творби, в миналото основен приоритет на мъжете.
Като цяло силният пол предпочита нехудожествена литература, сочат наблюденията на издателите. И при двата пола през последните години се наблюдава повишен интерес към историческите романи. Според Ванчева обнадеждаващ е фактът, че четящите хора проявяват все по-голям интерес към съвременната проза.
Навлезлите масово тв сапунки пък са изместили любовните книжки, предпочитани от дамите в недалечното минало. Съвременните млади жени като цяло предпочитат да четат списания, посочи Ванчева. Дамите все по-често посягат и към криминалните творби, в миналото основен приоритет на мъжете.
Като цяло силният пол предпочита нехудожествена литература, сочат наблюденията на издателите. И при двата пола през последните години се наблюдава повишен интерес към историческите романи. Според Ванчева обнадеждаващ е фактът, че четящите хора проявяват все по-голям интерес към съвременната проза.
Като цяло българите не четат много разкази, но така е още от преди 1989 г., разказа Ванчева. Интересен факт е, че комиксите все още не са намерили почва у нас. Поезията се издава в твърде ограничени тиражи. През последните години някакъв успех бележат само малките подаръчни антологии, които вървят много - особено покрай 14 февруари.
Едни от най-популярните са детските книжки, каза Ванчева. Нейната позиция обаче е, че българинът не обича да експериментира и се придържа към авторите, които е чел в детството си. Книги за деца купуват най-често бабите, а не родителите. Това обаче създава проблем, тъй като съвременните деца не винаги харесват и разбират прочетеното им, а днешните автори, които пишат всъщност модерните приказки остават непозната територия за тях.
За българските творци място на пазара има, но читателите търсят строго определени имена, сочат наблюденията на Ванчева. Класическите творби все още вървят, тъй като се изучават в училище и младежите щат-не щат ги купуват. Интересът към западноевропейската класика е нисък и се задържа на едно ниво.
Финансовата криза удари сериозно издателския бранш, коментира още Ванчева. По думите й вече има фирми, които са замразили дейността си в очакване на по-добри времена. На практика в страната има близо 3000 дружества, в чийто предмет на дейност е вписано и книгоиздаването. Реално в този сектор обаче работят не повече от 100-120 фирми.
Един от най-големите проблеми на книгоиздателите е размерът на ДДС и липсата на държавна политика, която да насърчава четенето, каза още Ванчева. Тя припомни, че ставката на ДДС за този бранш в Германия е 7 на сто, във Франция - 5,5 на сто, а в Ирландия, Полша и Англия - нула. България и Дания са с най-високите ставки в Европа. АБК продължава да настоява пред финансовото министерство данъкът да бъденамален от 20 на 5%, посочи Ванчева. Според нея такава стъпка ще улесни много най-вече читателите, тъй като книгите ще станат по-достъпни.
Източник - БТА
Едни от най-популярните са детските книжки, каза Ванчева. Нейната позиция обаче е, че българинът не обича да експериментира и се придържа към авторите, които е чел в детството си. Книги за деца купуват най-често бабите, а не родителите. Това обаче създава проблем, тъй като съвременните деца не винаги харесват и разбират прочетеното им, а днешните автори, които пишат всъщност модерните приказки остават непозната територия за тях.
За българските творци място на пазара има, но читателите търсят строго определени имена, сочат наблюденията на Ванчева. Класическите творби все още вървят, тъй като се изучават в училище и младежите щат-не щат ги купуват. Интересът към западноевропейската класика е нисък и се задържа на едно ниво.
Финансовата криза удари сериозно издателския бранш, коментира още Ванчева. По думите й вече има фирми, които са замразили дейността си в очакване на по-добри времена. На практика в страната има близо 3000 дружества, в чийто предмет на дейност е вписано и книгоиздаването. Реално в този сектор обаче работят не повече от 100-120 фирми.
Един от най-големите проблеми на книгоиздателите е размерът на ДДС и липсата на държавна политика, която да насърчава четенето, каза още Ванчева. Тя припомни, че ставката на ДДС за този бранш в Германия е 7 на сто, във Франция - 5,5 на сто, а в Ирландия, Полша и Англия - нула. България и Дания са с най-високите ставки в Европа. АБК продължава да настоява пред финансовото министерство данъкът да бъденамален от 20 на 5%, посочи Ванчева. Според нея такава стъпка ще улесни много най-вече читателите, тъй като книгите ще станат по-достъпни.
Източник - БТА
RSS Feed
