Защо пишете под псевдоним?
Много съвременни автори предизвикват интерес към книгите си, разказвайки преживелици от личния си живот. Не мога да бъда като тях. Обичам анонимността, която ми дава повече сила, отколкото агресивно афишираната публичност. Предпочитам хората да коментират написаното от мен, а не да обсъждат личността ми.
Какво мислите, защо светът сякаш полудява?
Съвременният свят преживява дълбока криза на ценностите. Хаосът владее света и душата на човека. Новите културни герои носят силата на разрушението, а не на съзиданието. А да се руши е лесно…
Мечтая за истински ред, но не поредният „нов ред” в теорията на световната конспирация. Мечтая за простичкия житейски ред, в който нещата се случват спокойно, последователно и са придвидими. Няма да бъде скучно, сигурна съм. И лудите ще бъдат по-малко …
В момента е невъзможно да се приложи лечение на болното ни общество. Трябва да минат години, много години… А след това дано се родят герои на съзиданието, които поне да направят опит да подредят хаоса. Успех в бъдеще време! Докога в бъдеще време?
Много съвременни автори предизвикват интерес към книгите си, разказвайки преживелици от личния си живот. Не мога да бъда като тях. Обичам анонимността, която ми дава повече сила, отколкото агресивно афишираната публичност. Предпочитам хората да коментират написаното от мен, а не да обсъждат личността ми.
Какво мислите, защо светът сякаш полудява?
Съвременният свят преживява дълбока криза на ценностите. Хаосът владее света и душата на човека. Новите културни герои носят силата на разрушението, а не на съзиданието. А да се руши е лесно…
Мечтая за истински ред, но не поредният „нов ред” в теорията на световната конспирация. Мечтая за простичкия житейски ред, в който нещата се случват спокойно, последователно и са придвидими. Няма да бъде скучно, сигурна съм. И лудите ще бъдат по-малко …
В момента е невъзможно да се приложи лечение на болното ни общество. Трябва да минат години, много години… А след това дано се родят герои на съзиданието, които поне да направят опит да подредят хаоса. Успех в бъдеще време! Докога в бъдеще време?
Кое престъпление най-тежко ви е разтърсило? Какво мислите за убийството на Мирослава от Перник?
Ужасява ме всяка новина, която отразява смъртта на дете или насилие над него. Няма нищо по-ужасно от това детето да си отиде преди родителите, да се наруши простичкия житейски ред.
Убийството на Мирослава от Перник е поредният пример за лудите, които се разкарват свободно по улиците и убиват. И тук нямам предвид психиатричната диагноза, а лудостта на обществото ни, в което безумците са герои по новините, във вестниците и филмите.
Как да се противопоставим на тази девалвация на човешкия живот?
Правораздаването в областта на криминалните деяния трябва да е ефективно. Обществото трябва да се опита да наложи своята морална преценка за такива действия. А отделният човек не трябва да отминава безмълвно и тичешком какъвто и да е акт на насилие, на който е свидетел. Звучи познато, вероятно е точно, но не съм убедена, че е приложимо.
Всичко това не прави ли животът и работата на криминалния автор много по-труден?
Авторът на криминални романи трябва да изгради интригуваща и привидно правдива сюжетна линия. Моите романи не са колажи от вестникарски изрезки и не предизвикват асоциации с близки събития или образи от българската действителност. Героите ми са обикновени хора, които трябва да разрешат загадки, поставени им от един интелигентен, но престъпен ум.
Какво мислите за днешния читател - не е ли по-невъзможно да се грабне вниманието му, той е разглезен, отегчен, преситен... Животът поднася ситуации, които сякаш са „преписани" от роман.
Съвременният читател има огромен избор на книжния пазар и разнопосочни интереси. Мисля, че всеки намира своето четиво за душата. Важното е, че чете.
Какво ще ми отговорите на този банален въпрос: „Откъде черпите теми и вдъхновение?“
Всичко е история… А в нея има много тайни и загадки. На границата между нощта и деня се раждат най-добрите идеи.
Имате ли амбиция да бъдете българската Агата Кристи?
Нямам самочувствието, че мога, макар и малко, да се доближа до таланта на Агата Кристи.
Кои са любимите ви автори?
От криминалния жанр – Агатка-Загадка, Реймънд Чандлър, Мери Хигинс Кларк, Пол Зюсман, Пол Ливайн, Татяна Полякова. Всъщност, чета много и разнопосочно – предимно история, философия и културология.
Какво мислите за смъртта, без нея няма сюжет...
Смъртта е гранично състояние… На нейното въздействие върху човека е посветен последният ми роман – „Грешният квартал”.
Какви още теми ви вълнуват?
Много са… Например – чалгата, която не е само музика, а начин на живот. Чалгарите заемат цели страници в пресата, техните настроения се отразяват дори в ефира на национални телевизии. Страшно е, че чалгарите се опитват да превземат науката с псевдонаучните си теории. Какво пък! Скоро малцината българи ще живеят в Чалгария. Но ще оцелеят ли, ако си запушат ушите и си затворят очите за пошлостта около тях?
Как живее писателят в България? Вие кога намирате време за писане?
Мисля, че през последните стотина години българският писател е истински ентусиаст, който твори в откраднатите мигове на бягство от реалността. А относно мен самата… Една издадена книга не ме причислява към писателската гилдия. Опитвам се да пиша тогава, когато героите започват да ми „говорят”. Това означава, че вече ги познавам добре, въпреки че понякога ме изненадват.
Ужасява ме всяка новина, която отразява смъртта на дете или насилие над него. Няма нищо по-ужасно от това детето да си отиде преди родителите, да се наруши простичкия житейски ред.
Убийството на Мирослава от Перник е поредният пример за лудите, които се разкарват свободно по улиците и убиват. И тук нямам предвид психиатричната диагноза, а лудостта на обществото ни, в което безумците са герои по новините, във вестниците и филмите.
Как да се противопоставим на тази девалвация на човешкия живот?
Правораздаването в областта на криминалните деяния трябва да е ефективно. Обществото трябва да се опита да наложи своята морална преценка за такива действия. А отделният човек не трябва да отминава безмълвно и тичешком какъвто и да е акт на насилие, на който е свидетел. Звучи познато, вероятно е точно, но не съм убедена, че е приложимо.
Всичко това не прави ли животът и работата на криминалния автор много по-труден?
Авторът на криминални романи трябва да изгради интригуваща и привидно правдива сюжетна линия. Моите романи не са колажи от вестникарски изрезки и не предизвикват асоциации с близки събития или образи от българската действителност. Героите ми са обикновени хора, които трябва да разрешат загадки, поставени им от един интелигентен, но престъпен ум.
Какво мислите за днешния читател - не е ли по-невъзможно да се грабне вниманието му, той е разглезен, отегчен, преситен... Животът поднася ситуации, които сякаш са „преписани" от роман.
Съвременният читател има огромен избор на книжния пазар и разнопосочни интереси. Мисля, че всеки намира своето четиво за душата. Важното е, че чете.
Какво ще ми отговорите на този банален въпрос: „Откъде черпите теми и вдъхновение?“
Всичко е история… А в нея има много тайни и загадки. На границата между нощта и деня се раждат най-добрите идеи.
Имате ли амбиция да бъдете българската Агата Кристи?
Нямам самочувствието, че мога, макар и малко, да се доближа до таланта на Агата Кристи.
Кои са любимите ви автори?
От криминалния жанр – Агатка-Загадка, Реймънд Чандлър, Мери Хигинс Кларк, Пол Зюсман, Пол Ливайн, Татяна Полякова. Всъщност, чета много и разнопосочно – предимно история, философия и културология.
Какво мислите за смъртта, без нея няма сюжет...
Смъртта е гранично състояние… На нейното въздействие върху човека е посветен последният ми роман – „Грешният квартал”.
Какви още теми ви вълнуват?
Много са… Например – чалгата, която не е само музика, а начин на живот. Чалгарите заемат цели страници в пресата, техните настроения се отразяват дори в ефира на национални телевизии. Страшно е, че чалгарите се опитват да превземат науката с псевдонаучните си теории. Какво пък! Скоро малцината българи ще живеят в Чалгария. Но ще оцелеят ли, ако си запушат ушите и си затворят очите за пошлостта около тях?
Как живее писателят в България? Вие кога намирате време за писане?
Мисля, че през последните стотина години българският писател е истински ентусиаст, който твори в откраднатите мигове на бягство от реалността. А относно мен самата… Една издадена книга не ме причислява към писателската гилдия. Опитвам се да пиша тогава, когато героите започват да ми „говорят”. Това означава, че вече ги познавам добре, въпреки че понякога ме изненадват.
RSS Feed
