Лора Лазар
English
  • Лора
  • Творби
  • Новини
  • Галерия
  • Игри
  • Любопитно
  • Мнения
  • Връзка с Лора и приятели

Стоян Вълев - "Чашата на проклятието" на Лора Лазар и проклятието на българската криминална проза

18/11/2012

0 Comments

 
Picture
Picture
През 2011 г. бе публикуван романа на Лора Лазар „Чашата на проклятието”.
„Чашата на проклятието” е почти съвършен представител на криминалната романова проза. В него има всичко – серия от убийства, някои от които предизвестени, разследващи полицаи, заравяне в българското минало.
От гледна точка на спазване правилата на жанра този роман е нещо изключително в съвременната (а и не само в съвременната ни) литература. По принцип у нас жанровата специфика се игнорира, и това е най-големият проблем на цялата ни литература.
В това отношение Лора Лазар е постигнала изключителен успех.
В романа присъства вътрешен спор с някакви уж „чалга историци”, тоест историци непрофесионалисти, но това е тема за дълъг спор – за продажните и идеологически фанатизирани историци и за противодействието срещу тях...
Изключителен успех на романа „Чашата на проклятието” е неговата четивност – качество недостижимо за днешната българска проза.
Този роман, подминат с познатата лекота на властващата посредственост, има всички качества за да се превърне в бестселър на чуждия книжен пазар.
Това, естествено, няма да се случи по всеизвестните причини – диктатурата на посредствеността, олицетворявана от Георги Господинов и останалите от литературното полицейско ведомство...
Но ако този роман – „Чашата на проклятието” бе преведен на някои от световните езици, то той с лекота би се наредил сред най-четените романи в света.(Казвам това за да стане най-подир ясно колко много губим, като приемаме покорно диктатурата на посредствеността...)
Ако други страни по света страдат от липсата на таланти, у нас драмата е друга – имаме талантливи автори на световно ниво, но бездарните натрапници (те са и властници, разполагащи с всички възможни извънлитературни средства) у нас са се посветили да водят война с тях, да прикриват и омаловажават съществуването им.
На такъв организиран изблик на злобното бездарие никога досега в цялата досегашна история на българската литература не сме били свидетели.
У нас от двайсетина години съществува желязно правило - колкото по-талантлива е една творба, толкова по-оглушително е мълчанието за нея. Достатъчно е да припомним изтъканото от злоба, завист и ненавист мълчание около романите на най-талантливия съвременен български писател Александър Томов.
Съвременната българска литература е в капана на посредствеността.
Оказа се, че няма по-зловеща диктатура от диктатурата на алчната, завистлива и ненавиждаща литературата посредственост.
Доказателство за това е мълчанието около романа на Лора Лазар - „Чашата на проклятието.
Този роман е показателен (и знаменателен) на първо място като постижение на криминалната проза у нас- едно направление в прозата у нас, подложено на тотално мълчание, пренебрежение и отхвърляне от страна на поредните, нямащи нищо общо с литературата, нейни властници и идеологически наставници.
Криминалната литература у нас е непоносима за литературните и всички други властници по простата причина, че предизвиква размисли и разговори за въже в дома на обесен. Неприлично, някак си, нали?
Кому не е пределно ясно, че днешната българска обществена действителност е основана на кражбите, на грабежите. В тази своеобразна нашенска действителност всяко споменаване на думи като „кражба”, „грабеж” предизвиква подразбираща се висока степен на нервност и напълно основателна тревога, придружени от светкавичния въпрос – „За мен ли се отнася?!”.
А криминалната проза е основана на прости правила – престъпленията биват разкривани и извършителите им наказвани по един или друг начин.
Точно това азбучно правило, на което се основава и съвременната цивилизация, у нас системно се пренебрегва.
Как тогава да има криминална литература у нас?
Е, направен бе опит за нейн заместител, в който се разказваше за престъпници (най-често героизирани мутри), които вършеха престъпление след престъпление и никой не го наказваше. Този тип писания бързо отшумяха – преди всичко поради циничното си и брутално пренебрегване на моралните норми.
Направен бе и друг (смехотворен) опит (Вихрен Чернокожев, например) – да се твърди, че престъпността у нас е наследство от социализма. (“ КРИМИНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРА И НЕЙНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ ")
Проклятие ли тегне над българската криминална литература? Вие как мислите?
Романът на Лора Лазар е почти съвършен представител на криминалния жанр не само у нас.
Но, уви и над този роман увисна със страшна сила мълчанието....


Стоян Вълев

Picture

Стоян Вълев е писател и журналист, редактор на електронния вестник "КНИГИ NEWS" – сайт за литературни новини, дебати и коментари.



Източник: „Чашата на проклятието” на Лора Лазар и проклятието над българската криминална проза

0 Comments



Leave a Reply.

    Новини

    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture

    Архив

    All
    05.12.2011 Чашата на проклятието е вече на пазара
    06.12.2011 Откъс от Чашата на проклятието
    10.12.2011 Представяне на Панаира на книгата
    19.01.2012 Интервю с Лора Лазар в Bnews
    20.12.2011 Другите за Чашата на проклятието
    Австралия
    Атанас Далчев
    българска съвременна литература
    българска художествена литература
    Веселото гробище
    "Грешният квартал"
    игра
    интервю
    книга
    конкурс
    Небеса от грях
    Небеса от грях
    пиеса
    премиера
    ревю
    Световен ден на книгата GB
    театър
    Убиец назаем
    фотоконкурс
    Чашата на проклятието

    RSS Feed

    Picture
    Picture
    Picture
Powered by
✕