"България СЕГА” е най-големият български ежеседмичник извън България. Издава се в Чикаго и е централна българска медия в САЩ и Канада с голямата репутация и доверие в българската общност.
Интервю на Стелиян Стоименов с Лора Лазар за в. "България СЕГА"
Няма как да не ви попитам, след като съвпаденията между сюжета в романа ви "Небеса от грях" и смъртта на митрополит Кирил са една от най-обсъжданите теми, как реагирахте когато разбрахте за случилото се?
За смъртта на митрополит Кирил разбрах от моя близка позната, която ми телефонира веднага след появата на информация в медиите. Самата тя предполагаше как бих могла да реагирам на една такава новина, поради което се опита да ми я поднесе по подходящ начин. Бях шокирана. Всяка внезапна смърт е разтърсваща новина. Но съвпадението с начина, по който настъпва смъртта на моя герой митрополит Теофил в романа „Небеса от грях” и кончината на дядо Кирил ме ужаси. Не можех да приема, че е възможно такова съвпадение. Нещо, което се е родило в твоето въображение, облечено в думи и отразено в роман, да стане действителност.
Докато писахте книгата, предполагали ли сте, че тази част от нея може да се превърне в реалност?
Разбира се, че не. Затова реакцията ми на новината бе такава. В романа „Небеса от грях” митрополит Теофил поддържа активни контакти с представители на руската мафия с цел да подпомогне техните бизнес интереси за изграждане на ваканционно селище по Черноморието и да получи облаги за себе си. Развитието на действието предполага такъв край за този герой.
Героите в романите ви изцяло плод на въображението ви ли са или ги градите по действителни лица, понеже няколко човека казват, че се разпознават в книгите ви?
Мисля, че всеки автор създава творбите си, като се опира на живота и на своя житейски опит. Нормално е да пишеш за нещо или някого, когото познаваш. Не съм си поставяла за цел да опиша в романите си точно определено лице или лица. Но когато творя, когато описвам героите си с техните предимства и слабости, несъмнено общуването ми в живота с разнообразни като характер и душевност реални личности, води и до изграждане на образи, които ги наподобяват.
Вие сте едно от новите открития в литературата, но вече утвърден и предпочитан автор. По образование сте историк. Как се насочихте към писането?
Обичам да чета. Обичам книгите. В един момент изпитах потребност да разкажа една история, да отправя едно послание, да споделя мислите си. Един ден просто седнах пред компютъра и започнах първата си творба като опит да видя какво ще се получи. А след това… просто продължих.
Не си спомням скоро някой български автор да имал такъв успех с произведенията си както вас, говоря още преди случилото се с Варненския митрополит. Каква е вашата формула за успеха?
Нямам такава. Не робувам на модни тенденции и виждания на литературната критика за един добър роман. Историите, които пресъздавам в романите си, просто се раждат в главата ми. Поставя ли началото на един роман, после е лесно. Думите сами си идват. По-трудно ми е да редактирам първоначалния вариант, защото трудно се разделям с някоя описана случка или герой. Но понякога се налага, за да може интересът на читателя да се запази.
Да очакваме ли скоро нов ваш роман? Кога?
Наскоро завърших романа си „Веселото гробище”. Сега той е в ръцете на първите ми критици – моите най-близки хора, чиито съвети са с важно значение за мен, но не винаги ги вземам предвид. Надявам се да получи добра оценка и от хората, които се занимават с книгоиздаване, и скоро да бъде на книжния пазар.
За какво става въпрос в него?
Известно е, че основната тема на всеки мой роман, са криминалните загадки, които трябва да бъдат разплетени. Така е и тук.
Мои ревностни читатели са споделяли, че всеки един от романите ми е различен сам по себе си. „Веселото гробище” определено се различава от предходните ми романи заради средата, в която се развива действието, и колорита на героите. Но и тук комисар Михаил Донов – Мишената е отново на линия и в нужната форма, за да стигне до истината за необичайните събития и случки, които разследва.
Много читатели се питат защо криете самоличността си зад псевдоним?
Отговаряла съм на този въпрос много пъти. За мен моята личност е на заден план. Искам читателите да говорят за романите ми, а не за мен.
Не е тайна, че последно време българина не чете толкова както преди. Мислите ли, че любовта към литературата ще се върне и ще обогатява хората отново, или филмите и Интернет ще продължат да надделяват?
Хората, влюбени в книгите, предпочитат да прочетат дадена книга пред възможността да видят филмовата й версия. И такива хора не са малко. И винаги ще ги има. Въпрос на душевност и нагласа да видиш света, описан от друг. И разбира се, да се забавляваш. Защото четенето е удоволствие.
Напоследък ви наричат пророчица, можете ли да пророкувате нещо сега?
Не съм пророк, а творец. В кръга на шегата ме питат кога ще падне правителството. Не зная. Нямам такъв роман.
RSS Feed
