Лора Лазар е мистерия, загадка, енигма. Никой не знае точно коя е. Тя се крие, и хубаво прави, защото така възбужда още повече интереса ни. Знаете ли какво определения чух за нея? "Тя е българската Агата Кристи". Това беше казано на шега, но тъй като така или иначе не съм чел Агата Кристи, реших да прочета направо Лора Лазар. Ето и официалната анотация:
Кралево е селце като всяко друго... или не. Чепатите му жители носят звучни имена като Велизар Вампоров, Коко Хлопката, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Глухата Марина, Димо Вълкобореца, а местният пръч е с гордото прозвище Краля. Инцидент с един от селяните отключва серия от мистериозни събития, които разбунват духовете, а напрежението се покачва, когато смъртта започва начесто да навестява къща след къща. Скоро става ясно, че в миналото на Кралево се спотайва зловеща тайна, която е излязла от отдавна утъпкания си гроб – и сега търси отмъщение.
Главите са кратки - по страничка-две, което е хитър номер за запазване на интереса и... мамка му, работи всеки път! В началото се издразних малко, защото авторката ни засипва с множество персонажи. Всяка глава започва с отделна история, сякаш сме отворили сборник с разкази, но постепенно нещата се свързват и след 20-30 страници всичко си идва на мястото. Опознавате странните герои и дори ви стават симпатични, пука ви за тях, а това е толкова важно и рядко напоследък.
Българското село е необичайно място за тези мистериозни случки и това е нещо оригинално, което ме зарадва. Всички си спомняме някоя тайнствена вечер, когато сме били при баба и дядо, сгушени край огъня, заслушани в някоя страшна история, която години наред след това ни е карала да потръпваме в студените вечери. Е, Лора Лазар черпи от този кладенец на народния ни мистицизъм и ни поднася една съвременна, интригуваща история, която ще се услади на всички възрасти. Вярно, стилът е малко простичък и хуморът на места не е кой знае колко оригинален, но като цяло това чувство на непретенциозност и лекота е съвсем приятно и увличащо.
Препоръчвам!
Издателство: Изток-Запад
Други ревюта:
Книголандия
Книгозавър
http://izumen.blogspot.com/2014/03/blog-post_5.html
Кралево е селце като всяко друго... или не. Чепатите му жители носят звучни имена като Велизар Вампоров, Коко Хлопката, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Глухата Марина, Димо Вълкобореца, а местният пръч е с гордото прозвище Краля. Инцидент с един от селяните отключва серия от мистериозни събития, които разбунват духовете, а напрежението се покачва, когато смъртта започва начесто да навестява къща след къща. Скоро става ясно, че в миналото на Кралево се спотайва зловеща тайна, която е излязла от отдавна утъпкания си гроб – и сега търси отмъщение.
Главите са кратки - по страничка-две, което е хитър номер за запазване на интереса и... мамка му, работи всеки път! В началото се издразних малко, защото авторката ни засипва с множество персонажи. Всяка глава започва с отделна история, сякаш сме отворили сборник с разкази, но постепенно нещата се свързват и след 20-30 страници всичко си идва на мястото. Опознавате странните герои и дори ви стават симпатични, пука ви за тях, а това е толкова важно и рядко напоследък.
Българското село е необичайно място за тези мистериозни случки и това е нещо оригинално, което ме зарадва. Всички си спомняме някоя тайнствена вечер, когато сме били при баба и дядо, сгушени край огъня, заслушани в някоя страшна история, която години наред след това ни е карала да потръпваме в студените вечери. Е, Лора Лазар черпи от този кладенец на народния ни мистицизъм и ни поднася една съвременна, интригуваща история, която ще се услади на всички възрасти. Вярно, стилът е малко простичък и хуморът на места не е кой знае колко оригинален, но като цяло това чувство на непретенциозност и лекота е съвсем приятно и увличащо.
Препоръчвам!
Издателство: Изток-Запад
Други ревюта:
Книголандия
Книгозавър
http://izumen.blogspot.com/2014/03/blog-post_5.html
RSS Feed
