Econ.bg - Книгите: Пазарът, авторите и обществото – първа част

Книгите: Пазарът, авторите и обществото – първа част

Източник: econ.bg

Автори на статията: 
Петя Бързилска ,Теодора Пенева,Александър Димитров 

 
Въпреки постоянните социални и икономически промени, има един фактор, който винаги ще играе роля за формирането на едно общество - четенето на книги, набавянето на знание, изграждането на култура.

Чете ли българинът?

Какво чете той? Обича ли родна съвременна литература? А пише ли и защо пише? Смислено и перспективно ли е за един българин да бъде автор или пък, от друга страна - издател?

Книжният пазар през погледа на издателите на българска литература

В последните няколко години се наблюдава раздвижване на пазара и все повече хора започват да четат български автори. За издателите българският читател е образован и дори чете родни автори. Лошото е, че не е достатъчно. Според тях издаването на българска литература не е печеливш бизнес.

По темата разговаряхме с Божана Апостолова, основател и управител на издателската къща "Жанет 45", и Светлозар Желев, директор "Книгоиздаване" в издателство "Сиела".

Показателно е, че дълго време единствено "Жанет 45" издаваше български автори. През последните пет години "Сиела" също се позиционира в тази пазарна ниша. Определено е положително, че и други започнаха да публикуват наред с чуждите автори по едно или две печеливши български заглавия на година. Това със сигурност разширява кръга на издателите, сред които един автор може да избира.

Въпросът е, че конкуренция в чистия смисъл на думата няма. В момента има много сравнително големи издателски къщи, които предпочитат да публикуват български писатели. Факт е обаче, че мащабът на пазара не е достатъчно голям, за да печелят те само от издаването на български автори. По-голямата част от издателите ги издават "между другото", като най-вече наблягат на чуждите писатели.

В момента се наблюдава конкуренция за привличането на някои добри и продавани български писатели. Проблемът е, че тези автори вече трябва да са придобили популярност. Малко ще са издателски къщи, които ще издадат някого, който е напълно непознат. Ще са необходими значителни инвестиции за популяризирането на едно ново име, а добрите реклама и маркетинг струват скъпо. Понякога става така, че един качествен автор не успява да се продаде, защото не е познат сред читателите и не може да се сдобие с популярност.

Друг фактор, който влияе негативно на търсенето на български книги, е високата им себестойност. Тук става въпрос както за книги на чужди, така и на български автори. Една от причините за това са високите производствени разходи, като малките тиражи не позволяват каквато и да е икономия от мащаба. Принципно се пускат тиражи на книги на български автори в порядъка между 500 и 1000 бройки, като този малък брой покачва себестойността.

Ако се говори за причините, които ограничават продаваемостта на българска литература, трябва задължително да се спомене липсата на каквато и да е държавна политика, която подпомага издаването на българска литература. За разлика от България, почти всички европейски държави имат много добра политика в тази насока. Повечето правителства подпомагат издаването на националната си литература. Освен това националните автори в много страни са едни от най-продаваните на пазара.

"За жалост, правителствена политика в тази насока няма и в момента, в който загубим духовния потенциал на нацията, чак тогава ще проумеем, че трябва да тръгнем от АБ и да чакаме 50 години, за да го наложим отново", смята Апостолова.

Българските автори от последните 20 години не са познати на масовия читател в чужбина. В Германия редица автори от България са превеждани на немски език и там някои от нашите по-утвърдени писатели са познати. Трябва обаче да се вземе под внимание, че немският пазар е един от най-отворените, що се отнася до превеждане на чужда литература. Други такива са френският, италианският и испанският пазар.

Един от факторите, които затрудняват налагането на наши автори в чужбина, е липсата на достатъчно литературни преводи от български език. Също така никога не е имало утвърдени писатели, които да действат като ориентир за това къде се намира българската литература на международната сцена, каквито например са Хенрик Сенкевич (Полша), Исмаил Кадаре (Албания) и Милан Кундера (Чехия). Българската литература не е успяла да се наложи трайно на глобалния литературен обмен, като тя е заменена от по-известните и по-познати полска и чешка литература и тази на страните от бивша Югославия.

„Ние губим позициите си и няма да останат хора, които ще могат да превеждат от български на чужд език", смята Светлозар Желев.

Определено може да се каже, че издателите в България вярват в бъдещето на българската литература. Те обаче имат песимистична нагласа, що се отнася до пазара на книги и повечето от тях виждат края на издаването на българска литература. Според издателите, ако нещо не се промени в държавната политика в положителна посока, скоро няма да има издателски къщи, които да се занимават с тази дейност.

Божана Апостолова е положително настроена към бъдещето на българската литература, като според нея то ще става „все по-добро и по-добро, с категорично заявено поколение от талантливи млади автори, а на какъв носител - не е важно."

Според Светлозар Желев „хората ще продължават да пишат. Дали обаче ще има издатели, които да инвестират в тях, е спорно".

Бъдещето на книгите: Няколко думи от търговците и разпространителите

Търговците на книги отчитат положителна тенденция и увеличение на продажбите на българска литература. Разговаряхме с представители на едни от най-големите вериги книжарници в страната - "Хеликон", "Пингвините" и "Сиела".

Книжарите забелязват нарастване на интереса към младите български писатели. Според търговците българинът е започнал да преоткрива националните ни писатели и чете повече. Повечето от тях са много оптимистично настроени по отношение на продажбите на наши автори в следващите няколко години. Те единствено изразяват опасения относно цената на книгите, която е висока за българския читател. Друго притеснение на търговците е липсващата държавна политика за подпомагане издаването на родната ни литература.

Оптимистична е нагласата и на председателя на Фондация "Буквите" Иван Богданов. Организацията се занимава с разпространението на българските издания и приоритетно с така нашумялото издаване на електронни книги (е-книги).

Богданов недвусмислено посочва е-изданията като по-перспективното бъдеще на българската книга. Според него бъдещето не предлага обнадеждаващи изгледи за българския книжен пазар, освен ако няма развитие в две насоки. Едната е е-търговията, в частност - поява на български еквивалент на Amazon.com (или разпространение на български книги в рамките на интернет гиганта). Другата - издаването на луксозни книги с твърди корици, хубава хартия, кожена подвързия и прочие характеристики, които да превърнат продукта в произведение на изкуството. По този начин потребителят ще има в ръцете си нещо, което си заслужава инвестираните финанси и ще бъде по-удовлетворен.

Социалните мрежи също имат своето немалко влияние за разпространението на автори във виртуалната реалност, която е по-гъвкава и перспективна за новите имена, в сравнение с "класическия" метод.

11.11.2011
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Статията е публикувана със съкращения