Източник: econ.bg
Автори на статията:
Петя Бързилска ,Теодора Пенева, Александър Димитров
А как стои въпросът при авторите?
За коментар по темата ни потърсихме мнението на двама млади автори, реализирали се в различни литературни направления и жанрове.
Стефан Кръстев е поет, писател и публицист, по-известен в блог пространството. През последните три години издава книгите си в електронен вариант. Милена Николова посещава в продължение на осем години литературния клас на сливенската поетеса Евгения Генова. Има зад гърба си две стихосбирки. От 2008 г. е член на съюза на българските писатели.
Защо се допитахме до авторите?
Измежду всички звена и елементи, които са част от механизма на създаването и функционалното обособяване на една книга, безспорно най-голямо значение, освен читателя, има авторът.
Автори на статията:
Петя Бързилска ,Теодора Пенева, Александър Димитров
А как стои въпросът при авторите?
За коментар по темата ни потърсихме мнението на двама млади автори, реализирали се в различни литературни направления и жанрове.
Стефан Кръстев е поет, писател и публицист, по-известен в блог пространството. През последните три години издава книгите си в електронен вариант. Милена Николова посещава в продължение на осем години литературния клас на сливенската поетеса Евгения Генова. Има зад гърба си две стихосбирки. От 2008 г. е член на съюза на българските писатели.
Защо се допитахме до авторите?
Измежду всички звена и елементи, които са част от механизма на създаването и функционалното обособяване на една книга, безспорно най-голямо значение, освен читателя, има авторът.
И тук в повечето случаи се откроява едно противоречие. Масовизацията през последните години създава псевдоусещането за култивиране на човешката потребност от четене в един общ типизиран вкус към литературата. Това е в разрез със стремежа на всеки автор да бъде уникален сам по себе си, претворявайки и впоследствие - излагайки пред читателите си своята крехка душевна същност. Така авторите придобиват нагласата, че ако пишат по начина, по който биха се чувствали най-добре и "най-себе си", ще се радват на твърде ограничена аудитория.
"Популярността има малко общо с качеството", казва Стефан Кръстев. "То е препоръчително, но не и задължително. Поне в настоящия момент. Качеството е въпрос на желание и на вътрешна необходимост". Той добавя, че много би искал произведенията му да стигат до хората, които именно биха го оценили и биха стигнали до "душата му".
Милена Николова споделя: "За издаването на една книга са необходими финансови средства, които трябва да похарчиш и да не очакваш да си възвърнеш". С други думи, пишеш книги, само ако можеш да си го позволиш.
Финансовият аспект е основна предпоставка на едно набиращо сила явление - електронното издаване. След като кризата нанесе сериозен удар по джобовете на хората, те започват все повече да се замислят преди всяка покупка. Всичко това изисква естественото обособяване на една съвсем нова ниша за споделяне на интелектуални продукти.
"Както вече забелязваме, хората предпочитат да носят book reader със себе си докато пътуват, отколкото книгата в истинския й хартиен вариант. Някак по-компактно е да сложиш това устройство в дамската си чанта. Хората четат, докато сърфират в интернет, което също е вид четене", споделя Милена.
Стефан Кръстев е стигнал до този извод преди няколко години. "Електронният вариант е бъдещето", категоричен е той. Сигурен е, че макар в момента хартията да е предпочитан носител, тя много скоро ще отпадне напълно.
Каква е нагласата на читателите?
От голямо значение обаче и за авторите, и за издателите, и за книжарите е не коя да е дума, а тежката присъда на читателите.
За масовото потребителско мнение проведохме анкета в района около Ректората на Софийския университет "Свети Климент Охридски".
Александра, студентка по Международни отношения, не обръща особено внимание на съвременната българска литература и чете малко от нея, но говорейки за българска литература като цяло, я харесва.
Виктория е студентка по Английска филология. Като автори предпочита чуждестранните, не е запозната със съвременните български писатели, но харесва Димитър Талев и Димчо Дебелянов. Цената на книгите според нея е съвсем нормална, а да си издател не е толкова неизгодно, колкото изглежда.
Лидия е търговец, включително и на книги, и чете, но няма достатъчно време за това. Не е почитател на модерната литература и почти не познава съвременните български автори. По мнението на Лидия книгите са изключително скъпи, като за това има няколко причини - цената на хартията и нейният скок в последно време, ограничените тиражи, както и надценката от страна на издателите.
Жанет е продавач-консултант на книги на старо. Не се интересува от съвременни български автори, но обръща внимание на утвърдените ни класици. Подобно на Лидия, тя смята, че книгите са изключително скъпи и споменава, че немалко нейни клиенти са се оплаквали от това.
Кристина е ученичка и в момента чете "Под игото", тъй като училищната й програма го изисква. Съвременната българска литература не ѝ е особено позната. Мнението ѝ е, че както има скъпи, така има и по-евтини книги, но чуждестранните книги в родните книжарници са със значително повишени цени.
Последният анкетиран от нас е Ермак, който е математик. Не се интересува и не е запознат със съвременните български автори, а от класиците предпочита прозата и по-специално Йордан Радичков и Антон Дончев. Според него книгите на родния пазар са скъпи, особено сравнени с равнището на заплатата. Ермак оценява като неизгодно да се опиташ да пробиеш като автор или да бъдеш издател на българска литература в България.
Различните мнения, главно гравитиращи около твърдението "скъпо е" относно класическите книжни носители - така познатите ни хартия и корици (били те твърди или меки), отново водят към темата за електронните издания. Потребителите са раздвоени в мненията си относно този не толкова неочакван феномен.
"Класиците" (както ние ги нарекохме) смятат електронните книги за лишени от стойност и душевност. За тях като потребители е съвсем друг мирисът на напечатаните страници, разгръщането им под светлината на нощната лампа и шаренията на кориците на различни заглавия, която наднича от личната библиотечка. Всичко това е подведено под определението "няма го това усещане".
На другия полюс стоят "иноваторите" (според нашата класификация). Те изтъкват предимствата на електронните книги, които са по-удобни и сравнително по-евтини. Могат да бъдат навсякъде с нас, стига да се снабдим с електронен четец (или дори с телефон от по-ново поколение). При тях отпада нуждата от торби, раници; от мъкнене на "тухли" хартия, за да имаме достъп до своите любими заглавия. Няма нужда и да се чудим къде да сложим своята най-нова придобивка - дали във вече претъпканата библиотека или в някой ъгъл, където прахта да бъде нейн неизменен спътник.
Кой помага на съвременната българска литература?
И не на последно място, за да е пълен анализът, се заехме да изготвим и една странична гледна точка. Допитахме се до една от българските нетърговски организации, занимаващи се с популяризиране на четенето като потребност сред младите хора.
Асоциация "Българска книга" (АБК) е организация, защитаваща интересите на книгоиздателите. Целите й са ориентирани към това да се възроди интересът към четенето и за повишаване на грамотността във всички аспекти на това понятие. Интервюирахме председателя на АБК Веселин Тодоров.
Какво действително четат хората? Според наблюденията на асоциацията българите имат достъп до най-актуалните заглавия - в страната се издават всички световни бестселъри.
„Като че ли заситихме глада за всичко, пропуснато през годините на социализма, особено от англоезичната литература. Това се вижда във възраждането на интереса към българските писатели", коментира председателят на АБК. Асоциацията се е ангажирала с начинания, които да повишат интереса на младите предимно към новите български заглавия.
14.11.2011
-------------------------------------------------------------------------------------
Статията е публикувана със съкращения.